Метаданни
Данни
- Серия
- Шон Кинг и Мишел Максуел (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Simple Genius, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 56 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat (2009)
Издание:
Дейвид Балдачи. Обикновен гений
Обсидиан, София, 2007
Худ. оформление: Николай Пекарев
Редактор: Матуша Бенатова
Техн. редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN 954-769-148-3
История
- — Добавяне
5
На другата сутрин Шон се обади на Хорейшо Барнс — психолог от Северна Вирджиния. Той наближаваше шейсетте, но въпреки това връзваше косата си на опашка и имаше гъста, добре оформена брадичка със сребристи нишки. Предпочиташе да носи избелели джинси и черна тениска, придвижваше се със стар „Харли Дейвидсън“. Беше се специализирал в проблемите на представителите на реда, предизвикани от стреса в работата им.
Шон подробно го запозна със събитията в бара и обясненията на Родни относно боя. След което си запази час с уговорката Хорейшо да бъде представен като обикновен лекар, който трябва да прегледа раните на Мишел.
Домът на Хорейшо Барнс беше необикновен като собственика му. Беше някогашен склад — просторен и ветровит, с дълга редица отдавна немити прозорци. Книгите бяха струпани направо на пода. Бюрото му представляваше две магарета за рязане на дърва, върху които беше закована стара врата. В един от ъглите блестеше черният харли.
— Оставя ли го отвън, на сутринта едва ли ще го намеря — обясни с широка усмивка домакинът. — Шон, ти изчезвай! Мишел няма нужда от теб, докато ми разказва за себе си.
Мишел не реагира, но Шон покорно ги остави насаме и тръгна към задръстеното от непотребни вещи преддверие. Един час по-късно Хорейшо се присъедини към него, оставяйки Мишел сама в огромното помещение на някогашния склад.
— Тя има доста сериозни проблеми, Шон…
— Колко сериозни?
— Според мен тя има нужда от известно време в клиника.
— Не правиш ли тази препоръка само за хора, които представляват опасност за себе си или за околните?
— Имам чувството, че е влязла в онзи бар с намерението да умре.
— Тя ли ти каза? — подскочи Шон.
— Не, работата ми е да чета между редовете.
— Коя болница имаш предвид?
— Една частна клиника в Рестън. За съжаление е скъпичка, приятелю.
— Ще намеря начин да осигуря парите.
Хорейшо седна на една дървена каса и му направи знак да стори същото.
— Хайде, започвай — рече той. — Искам да чуя какво мислиш за проблемите й.
Шон се подчини и в продължение на половин час му разказва за случилото се в Райтсбърг.
— Изненадан съм, че само един от вас се нуждае от терапия — заключи Хорейшо. — Сигурен ли си, че на теб ти няма нищо?
— И двамата пострадахме, но Мишел беше засегната много по-силно.
— Очевидно е престанала да вярва на преценките си, което за нея е тежък удар.
— Много държеше и на младежа — кимна Шон. — Но после разбра какъв е всъщност. Предполагам, че всеки на нейно място би бил потресен.
— А ти как го прие? — погледна го внимателно Хорейшо.
— Как мога да го приема? — изненада се Шон. — Та онзи психопат бе избил сума ти народ!
— Нямам предвид убийствата. Питам, как прие факта, че Мишел е свързана с друг мъж?
— Е, по онова време аз също имах връзка — отвърна с въздишка Шон.
— Нямам предвид точно това.
Шон изпитателно го погледна, но приятелят му отказа да навлезе в темата.
— Мислиш ли, че ще се оправи?
— Само ако тя пожелае. Ако не е сигурна, поне можем да й покажем как да го направи.
— Ами ако не иска?
— Става дума за друга планета — въздъхна Хорейшо. — Помни, че е влязла в бара отчасти с идеята да умре. Но в постъпката й все пак има и нещо друго. Фактът, че е влязла там и е решила да се бие с най-голямото говедо, може би ще се окаже сигнал, че иска да се оправи.
— Това пък откъде го измисли? — изгледа го невярващо Шон.
— Било е вик за помощ, приятелю. Странен, дори налудничав, но вик за помощ. Любопитно е да се разбере как е стигнала до него. Явно проблемите й не са от вчера.
— Имаш ли някакви предположения?
— Тя вече не вярва на инстинктите си. Следващата спирка е барът и юмруците на онази горила. Наказанието.
— Наказание ли? За какво?
— Не знам.
— А ако откаже да постъпи в клиниката? — загрижено го погледна Шон.
— Никой съдия няма да постанови принудително лечение. Или ще влезе в клиниката, или аз ще се заема с нея тук, в кабинета.
— В такъв случай ще намеря начин да я вкарам там.
— Как?
— Като се направя на адвокат.