Вирджиния Хенли
Графиня робиня (5)

Глава 5

Даяна потисна прозявката си. С леля си бяха на следобеден чай в Девъншир Хаус. Помещението бе претъпкано с народ. Беше много горещо. Корсетът болезнено я притискаше и тя се чудеше дали е възможно човек ла умре от отегчение. Даяна ненавиждаше празните приказки, а хората около нея ги превръщаха в цел на живота си… Наблюдаваше как другите млади дами се усмихваха престорено на младите мъже, наконтени с копринени бричове, докато майките им се хвалеха с потеклото си.

Лейди де Уорън уверяваше Прудънс:

— Знаете ли, че родословието ни започва от нормандското нашествие!

Даяна погледна към младия де Уорън, който показваше фокуси с монокъла и с кутийката за емфие, и със съжаление се запита как кръвта може да избледнее до такова анемично състояние само за седемстотин години. С учтива усмивка, закована на лицето, тя разрешаваше на въображението й да я отнесе далече от тук. Боже мой, колко вълнуващо трябва да е било за една саксонска лейди да срещне нормандски завоевател!…

Яздеше по ливадата, когато за пръв път го мерна. Беше огромен, възседнал тежък кон. Потрепери, щом го забеляза да се насочва към плячката си. Полетя към прикритието на гората. Преследвачът й изглеждаше много страшен, никога преди това не беше виждала мъж като него. Той намаляваше разстоянието между тях толкова бързо, така че тя можеше да види предпазителя за носа на шлема му, ризницата на мощното му тяло. Точно когато стигна до гората, той се изравни с нея, повдигна я от коня и я постави на седлото пред него. В кратката борба воалът и се смъкна и копринената руса коса се разпиля по покритите му с белези ръце.

— Ти си моя! — Гласът му беше толкова заповеднически, че единственото нещо, което пожела, беше да му се подчини. Погледът на жестоките очи бе така напрегнат от желанието му, че дъхът й спря. После устните му вече притежаваха нейните в дълга и мощна целувка. Ръцете й се опитаха да отблъснат масивната гръд, но той бе толкова едър, толкова силен и жаден, че крайниците й отмаляха. Пулсът й запрепуска, гърдите й изтръпнаха, чу заповедта му:

— Отдай ми се!

И с нежна въздишка, Даяна се предаде в плен…

— Отдай ми се — чу тя гласа отново. Премигна бързо, когато бледа ръка се опита да вземе чашата и чинийката, които тя здраво стискаше в ръце.

— О, прости ми, Уилям.

Уилям Лам взе чашата и чинийката и въздъхна:

— Смея ли да се надявам, че и през деня мечтаеш за мен, Даяна?

— Можеш да се надяваш на каквото желаеш, Уилям — отговори лукаво тя. Щом трябваше да понася тези безкрайни партита, тогава по-добре беше да се позабавлява.

 

Когато се върнаха от Девъншир Хаус вкъщи, Прудънс бе изненадана от поканата да посети Ричард в кантората.

— Съвсем неочаквано възникна нещо във връзка с Питър Хардуик и ще бъде необходим твоя деликатен подход към Даяна.

— Не е лесно да се оправяш с нея, Ричард. Преди малко се подиграваше с мен в каретата.

— Колкото по-скоро се отървем от нея, толкова по-добре, скъпа. Хардуик е отговорът на нашите молитви, но се страхувам, че обстоятелствата се промениха. Брат му, графът, е заповядал да се върне у дома заради страстта му към комара. Той очевидно е тиранин, но тиранин, който дърпа вървите на кесията. Питър не може да си разреши да го дразни повече, тъй като е затънал до гуша в дългове.

— Нямаше да има дългове, ако можеше да контролира залаганията си — изкоментира Прудънс.

— Ако можеше, скъпа моя, нямаше да се съюзи с нас — отговори сухо Ричард.

— Разбирам те.

— Трябва да убедиш Даяна да отидете в Бат — Когато Прудънс реши да възрази, Ричард я спря с жест. — Бат има също преимуществата, както ме увери младият Хардуик.

— Мислиш ли, че може да ни подхлъзне, така да се каже?

— Откъде научи тези изрази, скъпа? Не. Не смятам. Той няма търпение. Трябва нещо да му хлопа, за да изпусне възможността да сложи ръка върху богатството на Даяна, да не говорим за леглото й.

— Ричард, няма нужда да бъдеш вулгарен — докачливо отбеляза Прудънс. — Какви са преимуществата?

— Те са очевидни за млада лейди с темперамента на Даяна. В Бат имаш чувството, че си избягал от натиска на обществото. Забавленията и различните прояви нямат край и по този начин създават атмосфера, насърчаваща любовта. И после — специалното преимущество Даяна да бъде поканена в Хардуик Хол. Няма начин имението да не обсеби въображението й и тя да не пожелае да живее там. Това е къща в стил Елизабет I от петнадесети век, разположена на река Ейвън. Знаеш колко очарована е Даяна от епохата на Елизабет I.

— Проучих всичко за семейство Хардуик, както ми бе поръчал. Графът е богат като Крез. Притежава каменни кариери, флотилия, която осъществява транспорта на златния камък нагоре по реката до Бристол. Съдия е в Съмърсет и е закоравял ерген. Няма от какво да се тревожим, излагайки Даяна на неговия „чар“.

— Ако Марк Хардуик не се ожени въобще, тогава тя би могла да бъде майка на бъдещия граф на Бат. Мисля, че трябва да предадеш тази ценна информация на Даяна.

— Приемам, че разходите за престоя в Бат ще бъдат за сметка на Даяна.

— Разбира се, скъпа, и то напълно законни разходи.

— Тогава наеми елегантна къща в най-хубавата част на Бат и остави убеждаването на Даяна на мен.

 

Когато Даяна слезе в кремава вечерна рокля, украсена с розови пъпки, каретата ги чакаше, за да ги заведе в „Алмак“.

Прудънс изчака, докато останат сами в тъмнината, за да започне разговор за важната за нея тема:

— Даяна, имам прекрасна идея! Мисля, че трябва да прекараме една хубава ваканцийка в Бат. Ще наемем модерна малка къща за един месец и ще се наслаждаваме на почивката си. Бат беше в устата на всички днес, по време на чая. Мисля, че никое друго място в Англия не може да си позволи такъв блестящ кръг от летовници, както в Бат.

Даяна не можеше да повярва на ушите си. „Каква прищявка измъчва мозъчето ти, Прудънс?“ На глас каза:

— Но ти знаеш, че плановете ни не предвиждат такава почивка. Поканена съм в операта и съм сигурна, че не би искала да пропусна бала в Девъншир, особено като се има предвид, че Прини ще бъде центърът на вниманието. Не, не, ще отидем друг път.

Прудънс замълча за момент, но видя че пристигат. Трябваше да отложи убеждаването на непреклонната девойка.

 

Въпреки че не си признаваше, Даяна се огледа, за да потърси Питър Хардуик. Той пристигна по-късно и се отправи веднага към нея. Взе картичката й за танци и рече:

— Можете да я хвърлите.

— Откога почнахте да взимате решенията вместо мен? — попита остро Даяна.

— От тази вечер — отговори той тихо, за да го чуе само тя. Впери очи в нея и задържа погледа си в нейния — кафявите му очи я гледаха хищно. — Даяна, искам да дойдете в Бат.

Добре ли беше чула? Само в продължение на няколко часа вече два пъти й предлагаха да отиде в Бат. Какво невероятно съвпадение! Даяна обаче не вярваше в съвпаденията.

Отвори ветрилото си:

— Вие се шегувате — отговори тя без никакво затруднение.

Питър поклати глава.

— За първи път съм сериозен. Трябва да се върна в Съмърсет, но не искам да ви оставям точно сега, след като току-що Ви открих.

— Невъзможно! — промърмори тя.

Той я завъртя по дансинга и когато танцът ги събра отново, допълни:

— Не казвайте „не“, моля, помислете си. — Фигурите на танца отново ги разделиха, но той не я изпускаше от очи.

Даяна се почувства особено поласкана от неотлъчното внимание, което й оказваше Питър Хардуик. Жена до мозъка на костите си, тя изпитваше удоволствие от играта на преследване, но бе решила флиртът да не отива по-далече.

Когато започна следващият танц, той я отмъкна от Уилям Лам.

— Ще организирам времето Ви в Бат великолепно. На задължителните социални сбирки няма толкова много хора и не са така строги, както тук в Лондон.

Чувстваше как топлият му дъх си играеше с ухото й.

— Няма да имате никакви проблеми, ако нарушите правилата.

— Твърде много е червената кръв във вените ми, за да го направя…

— Мислех си, че сте със синя.

— Значи си мислите за мен?

— Никога.

— Лъжец!

Даяна го избягваше, докато не обявиха последния танц. Той започна с лека забележка, но напрежението между тях нарасна, когато ръцете му станаха настоятелни, а погледът — втренчен. Даяна разбра, че положението става сериозно и реши, че трябва да го спре. С твърд, но приятелски тон му каза:

— Много съм поласкана от поканата, Питър, но няма да дойда в Бат.

Музиката затихваше, а Хардуик продължаваше да я притиска към себе си. Гледаше я жадно, което едновременно я привличаше, но и отблъскваше. Гласът му беше тих, решителен, почти заплашителен:

— Ще дойдеш!

Когато танцът свърши, Даяна се върна при настойницата си — тя не бе сваляла очи от тях. Видя, че по лицето на леля й премина сянка на истинско задоволство, когато и каза:

— Питър Хардуик ме покани в Бат.

— Какво невероятно съвпадение!

— По-скоро подозирам заговор — отвърна Даяна.

— Кълна се, че си най-жестокото момиче на земята. Как можеш да си помислиш такова нещо за мен. Ти прие, нали?

— Разбира се, че му отказах. Ако толкова се интересува от мен, в най-скоро време ще препусне отново към Лондон.

— Играта на трудно достъпна може и да не е най-умното нещо. Този сезонна пазара на брака има красиви момичета с по-високопоставени титли.

— Но нито едно с по-голямо наследство — допълни тихо Даяна.

— Нека ти кажа нещо, госпожичке, цинизмът у един точкова млад човек е отвращаващ! Кълна се, държиш се толкова дръзко, че отблъскваш Питър Хардуик просто защото аз го одобрявам…

„В това има някаква истина“, помисли Даяна.

— Нека ти кажа, че вместо да изпишеш вежди, ще извадиш очи! Обществена тайна е мълвата, че графът не е склонен да се жени. Питър е негов наследник и тази, която се омъжи за него, не само ще бъде майка на бъдещия граф Бат, но и ще наследи къщата, каменните кариери и всичко останало!

 

Беше неуважително и възмутително да спори с Прудънс, но Даяна отказваше да бъде безгръбначно същество, което просто придружава леля си при опитите й безмилостно да се изкачи до върховете на обществената йерархия. Когато стигнаха Гросвънър Скуеър, бяха престанали да си говорят.

През цялата нощ сънят бягаше от Даяна — събитията от вечерта преминаваха през съзнанието й. Нямаше нищо против да отиде в Бат. Градът със сигурност изобилстваше с антични забележителности. Само архитектурата от епохата на паладиума, беше достатъчна, за да направи обстановката очарователна. Нямаше сериозни възражения и по отношение компанията на Питър Хардуик. Не й харесваше обаче фактът, че Прудънс я контролира — това я караше да ври и кипи. Заспа, решена да бъде господарка или по-скоро любовница на своята собствена съдба.

 

На сутринта се събуди от необичайно честите влизания и излизания от стаята й. Когато Биди й донесе сутрешния шоколад, не можа да се сдържи и изрече новината, която желаеше да сподели с някого:

— Лекарят е тук, госпожата е паднала.

— О, не! — Даяна отметна завивките и веднага се облече. Слезе долу — Прудънс бе легнала на дивана и докторът се суетеше около нея.

— Какво е станало? — попита Даяна с истинска загриженост, като видя измъчения израз от болката върху лицето на леля си.

— Бях толкова разсеяна заради кавгата ни, че се хлъзнах по стълбите… — Погледна Даяна с укор.

— Толкова съжалявам… — едва промълви девойката.

— Вие сте истинска щастливка, след като не сте счупили кост — обяви докторът. — Защото ако това се бе случило, имаше вероятност никога повече да не можете да ходите.

Прудънс затвори очи. Не можеше да си представи такава възможност.

— Дори и без счупване, артритът на болния Ви крак е изпитание, което трудно се понася. Препоръчвам лечение с минерални бани. Всекидневните процедури ще направят чудеса, мадам Девънпорт. Заклевам се, това е единственият отговор на Вашето страдание.

— Каква ирония! — патетично заяви Прудънс. — Помолих лейди Даяна да отидем в Бат за един месец, но тя категорично отказа.

Докторът повдигна вежди. Със сериозен вид поглади бакембардите си:

— Минералната вода има почти вълшебни свойства. Прилагана външно, тя е антисептично и антиревматично средство, а приемана вътрешно има антиспазматично действие. Сигурен съм, че лейди Даяна ще преразгледа необмисления си отказ. — После лекарят се обърна към нея: — Бих искал да остана за малко насаме с пациентката ми…

— Някой видял ли я е как пада? — Даяна запита Биди с подозрение когато напускаха стаята.

Прислужницата поклати глава.

— Отидох да извикам лекаря, но тя беше станала и ми позвъни да дойда.

Даяна въздъхна. Знаеше, че е манипулирана като марионетка, а конците дърпаше Прудънс, но не можеше да направи абсолютно нищо. Бяха успели да я изиграят. Бяха й преписали роля на себична, безсърдечна кучка. „Така да бъде“, реши Даяна.

След като лекарят си тръгна, тя се върна във всекидневната, за да види как е Прудънс. Леля й почти не можеше да скрие тържествуващото си настроение, примесено, разбира се, с болка…

— Прудънс, размислих, Бат тези дни е модерната Мека за пазаруване. Ако се съгласим да отидем, предполагам, че бих могла да с набавя нов гардероб, нещо по-близко до моя вкус.

След около час вече обсъждаха плановете за пътуването. Биди беше поставена на бойна нога и започна да опакова дрехите на Прудънс. Даяна взе съвсем малко багаж. Щеше да се отдаде на лудо пазаруване, което щеше да вбеси Бат! Отиде до библиотеката да си избере книга за пътуването. Докато прокарваше пръстите си по позлатените корици, спря за малко, за да помисли какво влияние щеше да има това пътуване върху бъдещето й. Образът на Питър Хардуик изплува в съзнанието й, щом си спомни последните думи, които си размениха: „Наистина съм много поласкана от поканата, Питър, но няма да дойда в Бат.“ А той бе заявил: „Ще дойдете“.

Даяна потрепери, като си спомни израза, които бе видяла в очите му.

— Биди, седни до лейди Даяна, защото тук ще седна аз. Постави възглавницата до болния ми крак. Внимателно, момиче, внимателно. Сега можем да тръгнем.

Даяна, която се страхуваше от стоте мили път, затворена в каретата заедно с Прудънс, се бе запасила с томче на Овидий от библиотеката на баща си. Разлисти то, докато намери „Изкуството на любовта“. Не намери точно това, което искаше да научи, но разбра, че римлянките били създадени, за да бъдат играчка на мъжете и всички били считани за нецеломъдрени и сладострастни. Любовната тактика на Овидий е чиста еротика, истинско изкуство — колкото е възможно по-пълно и с удоволствие да се наслаждаваш на женското тяло.

Ядосана, че Овидий изобщо бе пропуснал да спомене умствените способности или личността на жената, Даяна рязко затвори книгата и го изруга наум, но шумът събуди Прудънс. През цялото време, докато спряха в Ридинг за нощувка Даяна трябваше да слуша разсъжденията на Прудънс по любимата й тема: Порядъчност!

На следващия ден пътуването като че ли нямаше край. Даяна разреши на мислите си да отлетят към крайната цел. Нямаше търпение да види Бат, античните му забележителности бяха легендарни. Беше построен от римляните, които го бяха нарекли Аква Сулис^[1]. Самото наименование извикваше картини, които възпламеняваха въображението й.

Когато каретата се спусна по последния хълм и пресече моста, украсен с грациозни арки, залезът беше превърнал Бат в златен град. Даяна въздъхна, очарована от тази красота. Зарече се да се отдаде на пълно забавление. Беше изпълнена с жажда за живот и реши, че това ще е най-великолепното преживяване, което някога ще й се случи.

Когато Джеймс плати налога, за да влязат в града и попита за Куинс Скуеър, му казаха, че Бат е град за пешеходци. След като закара дамите до къщата им, ще трябва да остави каретата до странноприемницата „Белия лебед“.

Въпреки че Даяна би предпочела къща е изглед към река Ейвън, отколкото към гората и хълмовете, където пасяха овце и коне, трябваше да признае, че Куинс Скуеър беше красиво място. Модерният площад бе творение на Уудс и бе проектиран като двор на дворец. От външната страна къщата имаше висока фасада от камък с фронтони и корнизи на прозорците. Вътре елегантният дом разполагаше с две всекидневни във формата на буквата Г, разположени около стълбището. Будоарите и спалните се намираха на втория етаж, докато кухнята и стаите за прислугата бяха разположени в сутерена.

На Даяна й стана забавно, като видя как Ричард щедро беше харчил от нейните пари. Къщата се даваше под наем заедно с готвач, камериерка за горния етаж и иконом. Още щом кракът й престъпи прага, Прудънс започна да издава нареждания. Веднага уведоми прислугата, че е тук за лечение и състоянието й е деликатно. Поръча вечеря, която би убила всяка жена, която не е със силно и здраво тяло.

После обяви, че е изтощена и Даяна и Биди й помогнаха да се качи горе, където продължи да издава заповеди от леглото си до полунощ. Задаваше толкова много въпроси, че накрая икономът донесе карта на целия град, улица след улица. Тя нищо не разбираше и задържа Даяна до леглото си повече от два часа, докато й показваше крайбрежния булевард, помпената станция, баните, осмоъгълния параклис.

 

Понеже Прудънс не се появи за закуска, Даяна се възползва и излезе, за да разгледа Бат сама. Интересуваше се от магазините, библиотеките, местоположението на топлите извори до реката. Възбудата гъделичкаше всеки нерв при мисълта, че ще може сама да избере дрехите си.

Вървеше бавно по улица „Милсън“ и се заглеждаше във витрините на магазините. Внимателно четеше указанията над вратите и се опитваше да реши кой от тях беше подходящ за общественото й положение. Най-големият магазин беше „Ла бел мод“. Когато Даяна влезе вътре, собственичката мадам Мадлен топло я поздрави.

— Има ли нещо специално, което ви интересува, мадмоазел?

— О, да. Всъщност всичко ме интересува — Даяна изпадна във възторг от изложените рокли. Тук имаше и обувки, ветрила, всякакви аксесоари, необходими за дамския гардероб. Огледа се, отбелязвайки фината френска мебелировка, и тогава я видя… Наистина това бе най-красивата рокля, която някога беше виждала и разбра, че трябва да я купи или да умре. Беше от кадифе в нефритенозелено, с деколте във формата на сърце и набор на кръста. Имаше класическа линия, която щеше да е модерна в което и да е време.

Даяна си представи, че се намира в двора на Елизабет, облечена в тази рокля, разбира се, с великолепната висока яка. Беше в ярък, жив цвят, който провокираше фантазията й.

— Зелената рокля! Мога ли да я пробвам, моля?

Мадам Мадлен я заведе в съблекалнята и й помогна да си свали безличната всекидневна рокля в розово. Даяна се почувства задължена да даде обяснение на модерно облечената французойка:

— Не харесвам пастелните платове. Предпочитам рокли в цветовете на скъпоценни камъни, които да подчертават русата ми коса.

— Съгласна съм, цветът на нефрита ще е най-подходящ. — Модистката с удивление наблюдаваше старомодния корсет. Може би ще имате нужда и от нов корсет, мадмоазел.

— О, не, мразя корсетите, но леля ми настоява да нося това отвратително нещо.

— Не, не. Не ме разбрахте правилно. Имам предвид най-модерния вариант — полукорсет. Красива къса дреха, която стяга кръста и само повдига гърдите.

— Наистина ли? Да, добре, изглежда нещо по-добро от това, което нося. Ще пробвам един.

— Добре! А какъв цвят — предпочитате някой закачлив или просто хубав.

Даяна премигна:

— Винаги предпочитам закачливите цветове.

Мадам Мадлен се върна с яркочервен дантелен молел и се захвана да развързва връзките на твърдата, приличаща на клетка дреха, в която беше заклещена Даяна.

Тя пое дълбоко въздух, когато гръдния й кош зае нормалните си размери и гърдите й се освободиха от неестествения натиск. Облече новата дреха и се втренчи в отражението си в огледалото. Това не можеше да е тя. Червеният полукорсет правеше кръста й съвсем тънък, но гърдите й запазваха формата си. Бяха така повдигнати, че горната им част се подаваше извън дантелата по особено дързък и провокиращ начин.

Звънецът на вратата весело звънна.

— Извинете, мадмоазел, ще се върна веднага.

Даяна, напълно омагьосана от новия си външен вид, почти не я чу. Въртеше се насам-натам и заемаше различни пози пред огледалото. Дори краката й, обути в копринени чорапи, изглеждаха по-дълги. Този корсет не обхващаше бедрата й, а стигаше точно до естествената извивка на ханша, разкривайки бялото долно бельо.

Огледа се и се почувства порочна като изначалния грях, но това й харесваше. Колко жалко, че никой нямаше да види тази пленителна долна дреха. Почувства се повече жена, от когато й да било и закопня целият свят да види колко поразяваща бе станала новата лейди Даяна Девънпорт. „Чудя се дали имат и в черно?“, запита се Даяна. Едва тогава чу разговора отвън.

— Марк, скъпи, бих искала да пробвам тази.

— На всяка цена — отговори мъжът.

Познатият мъжки глас извади Даяна от забравата, би го познала, където й да го чуеше! Дълбокият му тембър предизвика тръпки по гърба й. Ядоса се, че и влияе по този начин…

— О, мадмоазел, една друга лейди желае да пробва тази рокля.

— Ах, Марк. Само си помислете колко много ще отива зеленото на цвета на косата ми — придумваше го афектирано звучен женски глас.

Даяна пламна от гняв. Граф Бат вече си бе намерил любовница и сега й купуваше рокли. Е, едно нещо поне бе сигурно — нямаше да купи за тази жена роклята, която тя си хареса.

— Уговорете другата лейди да се откаже. Няма да съжалявате — настоя любезно Хардуик, като че ли бе свикнал да командва целия свят.

Даяна се колебаеше заради голотата си. Но когато разбра, че дяволът в нея отново побеснява, по устните и се появи лукава усмивка. Отвори с трясък вратата на съблекалнята и дръпна зелената рокля от алчните ръце на червенокосата.

— Ах как смеете! — изскърца гласът на Вивиан.

— Тази рокля е моя — властно отговори Даяна.

Очите на Марк Хардуик се свиха, ноздрите му се разтвориха в знак на чисто мъжка преценка на великолепната красота облечена в провокиращия червен корсет.

— Моля Ви да вземете друга! — изсъска Вивиан.

— Можете да ме молите, докато Ви побелее косата.

— Знаете ли коя е тази? — запелтечи Вивиан, обръщайки се към благородника, който я придружаваше.

— Аз знам — провлачи отговорът си Даяна. — С граф Бат сме стари познати. Между другото, знаете ли коя съм?

— Не, не зная — изкрещя Вивиан.

— Аз — отвърна Даяна с красива усмивка — съм собственичката на тази рокля…

Мадам Мадлен бе достатъчно умна, че да си замълчи, когато две кучки се бият за един и същ кокал…

Изражението на Хардуик остана сериозно, въпреки че не пропусна да отбележи хумористичната абсурдност на случката.

Вивиан се обърна към него за помощ:

— Марк, направете нещо!

— Ще Ви купя две рокли вместо тази! — успокои я той.

Лейди Даяна се обърна към червенокосата:

— Внимавайте, Негово Височество обича да получава отплата за парите си…

На графа вече не му беше весело, но от светлината на аметистовите й очи знаеше, че Даяна се забавляваше страхотно.

Контеса Белгрейв се завъртя на високите си токчета и изхвръкна от магазина.

Хардуик си взе шапката и бастуна и я последва.

— Съжалявам, че провалих още една Ваша вечер, милорд — добави сладко Даяна.