Вирджиния Хенли
Графиня робиня (13)

Глава 13

Даяна излизаше бавно от унеса на дълбок сън. Когато отвори очи видя върховете на римските колони със завитите рогове. Веднага разбра, че се намира в голямото легло на Маркус Магнус.

Трепетна възбуда премина през цялото й тяло и стигна чак до пръстите на краката й. Събра кураж и обърна глава. Беше сама в леглото. Облекчение ли изпита или съжаление? И двете едновременно, учудвайки се, че това е възможно.

Маркус я е намерил заспала и я е поставил в леглото си. Беше ли я събудил? Беше ли я любил? Търсеше спомен в съзнанието си, но не си спомни нищо друго освен това, че беше седнала на стъпалата и бе поставила глава на леглото, спомни си миризмата на Маркус, която я изпълваше и нищо друго.

Изправи се и видя, че все още е облечена във виолетовата копринена рокля. Протегна се и ръцете й се спуснаха надолу по тялото. Не се чувстваше различна от вчера. Със сигурност знаеше, че той не я бе докоснал, защото ако Маркус Магнус бе любил една жена, тялото й със сигурност никога повече нямаше да е същото.

Седнала в леглото, съзерцаваше мястото, където бе лежал до нея, толкова близко и толкова далече. Нищо не се бе случило и поради това тя знаеше за него много повече, отколкото преди. Беше приел предложението й, беше сключил сделката и не бе нарушил споразумението им. Независимо от факта, че този римски генерал командваше хиляди мъже и имаше силата и властта да наложи волята си по всяко време, на всяко място и по начин, които той избере, не я бе събудил, за да поиска от нея да му отдаде тялото си. Очевидно той бе човек на честта, човек, които, държеше на думата си. Неговото въздържание й казваше и нещо повече. Казваше й, че някъде дълбоко в себе си римлянинът беше мил и нежен. Даяна се закле да изучи нежността, която бе открила.

Беше развълнувана, защото знаеше, че везната на властта се бе наклонил в нейна полза. Трябваше много внимателно да играе ролята на робиня пред останалите, дори пред Кел, за да може, когато са сами с Маркус, да се наслаждава на пълната и завършена власт на една жена. Нола й донесе закуската.

— Мога ли да закуся с теб?

— Да, разбира се.

Нола постави подноса, на които имаше хрупкави кифли, мед в плодове върху леглото, после изкачи стъпалата.

— Наистина си нещо специално за него.

Даяна сведе очи, като не знаеше как точно би се държала една робиня.

— Откъде знаеш? — запита тя свенливо.

— Държал те е при себе си цялата нощ. Никога досега не е правил това.

Стана й ясно, че в къща с един господар и тридесетина роби не може да има големи тайни.

— Цялата къща говори само за теб.

Даяна вдигна очи.

— Нола, разбирам, че една робиня няма право на личен живот, но Маркус особено държи на това. Сигурна съм, че той не би искал подробности от нашите интимни отношения да се обсъждат извън тази стая.

— Повече успех ще имаш, ако се опиташ да спреш прилива, отколкото да забраниш на робите да клюкарстват. Ще трябва да направиш така, че Маркус да не попада в устата им.

— Сигурно се шегуваш? — запита предпазливо Даяна.

— Малко — призна Нола, — въпреки че това се практикува в някои римски домакинства. Имам предвид, че Маркус е толкова запален по теб и би направил всичко, което поискаш.

Даяна облиза меда от пръстите си.

— В такъв случай трябва да го помоля за някакви дрехи, нямам какво да облека.

— Преди да тръгне тази сутрин, ми каза да се погрижа за гардероба ти. Никога не съм била по-изненадана през живота си, че именно той прояви такъв интерес към облеклото на една жена.

— Какъв интерес?

— Страстен интерес, изпълнен с подробности. Иска да си облечена в дрехи, които ще му доставят удоволствие, които ще подчертават деликатната ти красота.

Даяна имаше желание да крещи. Винаги някой бе избирал дрехите и вместо нея! Не беше ли избягала от Прудънс само за да открие, че изобщо няма право на избор. Щеше да изрази гласно протеста си, но се сети, че е негова робиня. Можеше да я облича, както той желае. Даяна се опита да протестира символично:

— Аз зная какви цветове ми отиват.

— Маркус повече се интересува от стила и материята. Желае само най-скъпите платове за теб. Ще имаш възможност да избереш неща, които ще се харесват и на теб.

— Тук ли ще ги донесат?

— Да, но ще можем да купим и отвън. Множество магазини са наредени по улиците на Аква Сулис. Търговията се е разпростряла и под колоните по улиците. Пазаруването е едно от удоволствията в живота на жените. Има магазини за парфюми, за бижута, за скъпоценни камъни, за цветя, салони за прически.

— Салони за прически?

— Там придават форма на косата ти — обясни Нола.

— Една от робините се погрижи за косата ми. Много е талантлива.

— Това е Сила. Можеш да я вземеш за своя лична робиня, за да се грижи за косата и грима ти. — Когато Нола видя, че Даяна се колебае, допълни: — Това ще я постави по-високо от останалите в домакинството. Ако я избереш да ти служи, за нея ще бъде удоволствие.

— В такъв случай ще се радвам да я имам — отвърна Даяна, приемайки по този начин първата си робиня.

— Изкъпи се, после можеш да пробваш някои от новите дрехи.

По пътя към банята Даяна потърси Кел. Преди да му каже, че би желала да наблюдава как Маркус обучава мъжете на реката, той й каза:

— Генералът остави заръка да те заведа при него следобед.

— Ще се подчиня — отговоря тя любезно. Даяна беше доволна, че Маркус си е спомнил за молбата й. И той трябва да го е искал, иначе щеше да е забравил. Ще бъде истински вълнуващо да я заведат при него по време, когато издава команди на легионите. Това доказваше колко я цени — желаеше да я покаже на другите… Това говореше също, че Маркус има нужда да я види по някое време през деня и че нощта е твърде далече, за да може да изчака.

Трябваше да облече нещо, което щеше да я направи красива. Нещо, което ще усили желанието му по нея.

След банята Нола я заведе в солариума^[1]. Никога преди не бе стъпвала в тази стая. И тя беше красива, както всички останали помещения в къщата. Една цяла стена бе от стъкло. Импулсивно запита Нола:

— Как се прави стъклото?

— Излива се в плоски калъпи. Това е едно от многото римски умения, на които са се научили и британците.

Декоративният под бе впечатляващ. Изобразяваше в естествени размери бенгалска тигрица, легнала сред висока трева. Беше направен от искрящ оранжев, черен и зелен мрамор. Кушетките бяха покрити с фино ленено платно със златна нишка, оцветено така, че да съответства на цветовете на пода.

Двама търговци, вече ги очакваха. Всеки от тях водеше по една робиня, тъй като клиентите им бяха жени. Стоката им бе в големи кошници, удобни за пренасяне. Единият търговец предлагаше платове, а другият — бижута.

Една по една отваряха кошниците и излагаха платовете. Разстилаха по кушетките различни по цветове, състав и материя, някои от тях чак от Египет и Китай. Докато Даяна се наслаждаваше на допира с коприните и меките вълнени материи, Нола подбираше платовете, които Маркус бе поръчал.

— Трябва ми дреха, която да облека днес, когато изляза. Може ли да бъде направена дотогава?

— Разбира се — отговори Нола. — Тогата е просто парче плат, прихванато по различни начини и закопчано с брошка. За мантията, дори и да е с качулка, е нужно малко повече време, отколкото за тогата, а различните видове туники се ушиват от опитните робини шивачки само за минути.

— Бих искала огненочервена наметка, каквато носи Маркус — реши Даяна. — От тази бяла коприна може да се ушие класическа тога. Дреха, която една богиня би носила — каза с копнеж тя, опипвайки я между пръстите си.

Едва успя да си поеме дъх, когато отвориха следващата кошница и мерна лъскава материя, чийто нюанс трудно можеше да се определи.

— Как се нарича това?

— Аквамарин.

— Мога ли да си ушия дреха от него?

— Разбира се, че можеш. Търговецът записва всичко, което си избереш.

— Ах, Нола, погледни този плат. Десенът е копиран от шарките на тигър, но материята е тънка като мрежата на паяк.

— Десените с шарки от екзотични животни са последна мода. Търсят се много в Рим — похвали се гордо търговецът.

От бижутера купиха брошки, клипсове, украшения за коса, широка златна панделка, която подчертава кръста и гърдите. След това той отвори една кутия, съдържаща пръстени, прикрепени с тънки верижки към подходящи гривни, гривни за глезени, комплект пръстени за пръстите на краката. Бяха толкова екзотични, че й се искаше да притежава всичките.

— Генералът помоли да оставите стоките си тук, за да може да подбере онова, което му харесва. След около два часа ще са ни необходими една тога и мантия от фин вълнен плат — обърна се Нола към търговеца.

Тръгнаха да се разхождат из къщата.

— Какви са моите задължения като робиня в това домакинство? — обърна се Даяна към Нола.

— Единственото ти задължение е да се подчиняваш и да доставяш удоволствие на Магнус. Трябва да прекарваш деня си приятно, за да бъдеш в добро настроение вечерта, когато ще забавляваш генерала. Работата му е тежка, има големи отговорности и му е необходимо нещо различно от постоянното ежедневие. Аз самата отивам на отпускащ масаж преди обяд. Ще изпратя Сила в стаята ти, за да направи косата и лицето ти.

Когато се качи в колесницата на Кел, Даяна обви плътно около тялото си огненочервената мантия от фина вълна. Доволна беше, че има качулка, защото студеният вятър днес духаше откъм брега. По върховете на хълмовете личеше, че приближава есента. Вероятно снощната буря бе предизвестила края на лятото. За Даяна това означаваше края на невинността. Не изпитваше никакво съжаление. Чувстваше се по-жизнена от всякога. Животът бе изпълнен с предизвикателства и вълнения, чийто център бе движещата сила, известна като Маркус Магнус.

— В крепостта ли заповяда да отида? — запита тя Кел.

— Не, отиваме направо при реката.

Даяна потрепери.

— Времето застудя. Сигурно няма да влязат във водата днес?

— Лошото време никога не е пречка за генерала.

Погледна към Кел:

— Какво може да го спре?

— Нищо на този свят, лейди.

Само като си помисли за него, Даяна отново потрепери.

— Той очакваше бурята, за да се гмурне в реката. Ще бъде прекрасен, никога не изпитва страх.

Кел спря колесницата на поляната и погледна към река Ейвън. На около четиридесет фута под тях бреговете на реката бяха изпълнени с редиците на легионите. Всеки от войниците бе в пълно бойно облекло, с цялото си оръжие и торба с провизии. На гърба на всеки от тях бе прикрепен щита и необходимите неща за лагеруване.

Даяна бързо различи мощната фигура на Маркус. Той беше готов да покаже на войниците как да прекосят реката. Наблюдаваше го как проверява оръжието си, как окачва щита на гърба си и хваща две копия в едната си ръка. Дишането й се затрудни в момента, в който той нагази във водата, използвайки копията за опора. Когато водата стигна до нагръдника му, пак с копията се отблъсна от брега към бързото течение на реката. Заплува като използваше само едната си ръка. С другата държеше копията успоредно на тялото си, така че да улесняват движенията му, вместо да му пречат.

Даяна се ужасяваше, че тежките доспехи и шлемът могат да го завлекат под водата.

— Защо рискува живота си? — извика тя към Кел.

— Трябва да даде пример.

— Но той опитва невъзможното! — тя придърпа наметката си, като се опитваше да не трепери. Кел поклати глава:

— За Маркус Магнус няма невъзможни неща.

Даяна не смееше да откъсне очи от главата с шлема, която ту се показваше, ту се скриваше в бушуващото течение. Всичките й мисли бяха насочени към него, докато той се бореше с водата. Изведнъж разбра, че мъжете викаха и така изразяваха желанието си той да победи стихията.

Беше изминал повече от половината разстояние, когато Даяна разбра, че той ще победи реката. Колко сила и решителност изискваше тази постъпка! Когато достигна брега, сърцето й лудо биеше от радост за победата му. Буйни възгласи се разнесоха от гърлата на войниците и офицерите. После най-неочаквано Маркус отново навлезе във водата, за да се върне на изходния бряг.

Целият бе изтъкан от груба сила. Наблюдавайки го, коленете на Даяна омекнаха. Устата й пресъхна, когато се сети за мощните му ръце, обхванали тялото й. Снощи сигурно я е вдигнал, за да я положи в леглото. После великолепното му тяло е лежало до нея и я е наблюдавал как спи. Тази мисъл й действаше възбуждащо. С цялото си сърце желаеше снощи да я бе събудил. Маркус още веднъж успешно прекоси реката. Излезе от водата и подаде копията на един офицер. „Дали знае, че го наблюдавам?“ В момента, в който си зададе въпроса, Маркус вдигна глава и погледна към нея. Сърцето й се изпълни с гордост. Отхвърли качулката на алената мантия и остави вятъра да играе със златистите й къдрици, обръщайки ги в безпорядък. Той се засмя и вдигна ръка за поздрав. Тя му махна и изпрати целувка.

Сега бе ред на десетте центуриона офицери и двете кохорти да повторят опита на Примус Пилус. Трябваше им двойно повече време с много неуспешни стартове, но с насърчения и с кучешка решимост половината от тях успяха да преминат. Шестима бяха изтеглени на брега. След като си починеха, щяха да опитат отново. Сега беше ред на войниците, но не всички знаеха да плуват. Маркус беше довел своя легион, за да помага на новаците.

Даяна наблюдаваше Петриус, който излезе от водата и се отправи към брат си. Изглеждаше толкова опасен, колкото и снощи.

— Да ми замръзнат ташаците в студената вода не отговаря на моите идеи за обучение на войниците. — Изплю речна вода върху краката на брат си.

Маркус го погледна право в очите:

— Ще станат малки като грахови зърна когато ще трябва да атакуваш ледените реки, които те чакат в дивите западни райони. Ако искаш хората ти да оцелеят, направи така, че днес добре да научат урока си.

Петриус проследи погледа на брат си към Даяна, която стоеше на височината над тях. Дългите й коси се развяваха от вятъра. Почувства режеща болка в слабините.

— Колко искаш за нея? — попита той.

— Не се продава — отговори спокойно Маркус.

Най-накрая Петриус се засмя:

— Твърде лошо. Тази нощ няма да можеш да я чукаш достатъчно братко. Легионерите искат да им покажеш как обикновените войници трябва да пренасят оръжието си.

Маркус махна към колесницата с ръка и Кел каза:

— Иска да си тръгваме.

— Радвам се, че дойдох да го видя.

Кел знаеше, че тя играе някаква игра с римлянина. Игра, която скриваше истинските й мисли и чувства към него. Той самият действаше така. Но Кел знаеше, че Даяна започва да го харесва. Приемаше неговото покровителство и жадуваше възхищението му, независимо дали го осъзнаваше или не.

Забавляваше се да наблюдава развитието на взаимоотношенията им буквално под носа му. Дали балансът на властта щеше да се промени? По някакъв неясен все още начин този процес беше започнал. Дали трябваше да го насърчава или да му се противопостави? Усмихна се незабележимо. Кел щеше да направи това, което щеше да е най-доброто за самия него…

 

Когато се върнаха в къщата, Даяна с изненада установи колко приятно и топло бе вътре в този студен ден. Щом си свали наметката, се почувства достатъчно добре само в копринената си тога, без да има нещо под нея.

— Кел, как се отоплява къщата?

— Под подовете има вентилация. Топлото идва от тръби с гореща вода, които са поставени под плочките. Дори през зимата можеш да вървиш бос и ще ти бъде приятно топло. Римляните обичат да се чувстват добре.

Даяна се възхищаваше как тази древна цивилизация бе така напреднала. През зимата къщите от времето на крал Джордж бяха влажни и течението се усещаше. Топлина идваше единствено от малките камини във всяка стая.

Знаеше, че остава съвсем малко време, преди Маркус да се завърне вкъщи. Възбудата й започваше да нараства, искаше да провери как напредва работата по новия й гардероб. Трябваше да извика Сила да направи косата й отново, тъй като вятърът я бе превърнал в рошав възел.

Търговците бяха напуснали солариума, но помощничките на търговеца на платове бяха останали, за да изработят новите дрехи. Нола беше изпратила две домашни робини да им помагат. Даяна остана доволна от разнообразните роби от различни материи и в различни цветове.

— Благодаря ти, Нола. Те са наистина прекрасни. Благодаря на всички за усилената ви работа и щедрост. — Тя взе няколко от готовите рокли и тръгна към стаята си, където Сила щеше да й покаже как да ги сгъне, за да не се мачкат.

Реши, че тази вечер ще облече бялата. Докато седеше пред огледалото и наблюдаваше как робинята вплита нанизи от перли в косите й, вълнението й нарастваше при мисълта, че вечерта що бъде насаме с римлянина. Никога не бе чувствала подобна тръпка към Питър Хардуик и това й подсказваше колко много се привързваше съм Маркус Магнус. Разбираше, че е увлечена по него. Когато си го представяше да плува в буйната вода и си спомняше за силните ръце, обхванали тялото й, можеше да закрещи от възбуда. Усмихна се. Искаше да се обзаложи, че тази вечер генералът щеше да направи така, че да не бъдат изненадани от нечакани гости.

Когато Кел почука на вратата й и влезе с още нови тоги, Даяна бе разочарована, като разбра, че Маркус се беше върнал.

— О-о, исках да бъда в атриума, за да го посрещна, когато се прибере!

— Трябваше незабавно да вземе топла баня. — Кел вдигна една от туниките, които беше донесъл. Генералът помоли да облечеш тази къса бяла туника за вечеря.

Даяна остана изненадана колко много туниката приличаше на костюма, който бе носила при откриването на Пантеона. Поличката бе набрана и стигаше до бедрата, захващаше се само на едното рамо.

— Ох, страхувам се, че не е направена, както трябва. Няма да мога да я облека. — Чувстваше се малко разочарована, защото туниката щеше да я направи да изглежда като богинята Диана.

— Нарочно е направена така — съобщи Кел.

— Но горнището ще покрие само едната гърда — посочи Даяна.

— Това е туниката, която генералът поиска специално да облечеш тази вечер.

Даяна бе поразена, че той бе поискал това. Как можеше да очаква, че ще се присъедини към него за вечеря с туника, която оставяше едната и гърда гола! Всички в къщата щяха да бъдат свидетели на голотата й. Възбудата й изчезна и бе заменена от малко кълбо гняв. Отнасяше се към нея като към проститутка! Нарочно ли го правеше, за да я обиди или страстта му бе толкова голяма, че желаеше тя да стои гола пред него? Ако се изтегнеше на кушетката в тази туника, която едва покриваше бедрата й и с една разголена гърда, можеше да си представи колко време щеше да му е необходимо, преди ръцете му да се обхванат тялото й.

Даяна постави туниката върху леглото и каза твърдо:

— Ще облека елегантната бяла коприна. Ще бъдеш ли така любезен да изчакаш отвън, докато се преоблека, Кел?

За момент сивите очи на Кел се задържаха върху нейните:

— Съгласих се да ти давам съвети, лейди, и в този момент искам да направя това. Облечи дрехата, която генералът е избрал.

— Благодаря ти за съвета, Кел. Ще му обясня защо не мога да облека тази дреха.

Кел я остави да вземе решението си и излезе, за да я изчака и да я придружи до триклиниума. Когато се облече, Даяна внимателно се огледа в огледалото от полиран бронз. Бялата коприна падаше в грациозна права линия върху тъничката й фигура. Изпъкналите й гърди ясно очертаваха през тънката материя твърдите като диамант зърна. Перлите в сребристо-жълтите коси подчертаваха нежността й. Избра златна гривна и подходяща гривна за глезена си. Реши да остане боса, за да покаже красивия пръстен на крака си.

Даяна постави ръката си върху ръката на Кел и тръгна надолу по стълбите с високо вдигната глава. Беше убедена, че е изключително красива.

И този път Маркус бе дошъл преди нея. Домашните роби бързо донасяха подносите с храна. Даяна театрално застана между две колони и зачака реакцията на Маркус.

Той не се забави. Нямаше усмивка по тъмното му лице. Черните му очи я огледаха студено:

— Не си облякла туниката, която поисках.

Даяна пристъпи крачка напред.

— Маркус, отказвам да нося такава скандална дреха!

Робините замряха и се втренчиха в нея.

Маркус целенасочено тръгна към нея.

— Отказваш? Не мога да повярвам, че чувам точно това. — Тонът му беше груб.

Даяна едва преглътна и вдигна брадичката си. Спомни си обещанието безпрекословно да се подчинява на заповедите му пред другите. Ако нарушеше споразумението, той можеше да направи същото. Всъщност по външността му можеше да съди, че той ще се възползва от случая.

Когато проговори, Маркус Магнус пак бе всевластният римлянин:

— Ще се върнеш в стаята си и ще се преоблечеш. Когато дойдеш отново тук, ще изпълняваш единствената цел на твоя живот: да ми доставяш удоволствие.