Вирджиния Хенли
Графиня робиня (33)

Глава 33

Когато двамата мъже влязоха в приемната, разговорът на висок глас секна и настана тишина.

— Това е доктор Уентуърт, който се грижи за Даяна, откакто я намерихме в безсъзнание. Чарлз, това са Прудънс и Ричард Девънпорт, настойниците на Даяна.

Ричард пристъпи напред, за да поздрави лекаря, а Прудънс кимна сковано.

— Много се радвам на подобрението на лейди Даяна, но трябва да ви кажа, че не е напълно възстановена — увери ги д-р Уентуърт.

— В какво отношение? — запита Прудънс.

— Преживяла е някаква травма. За щастие, физически е вече възстановена.

— Но не и умствено — прекъсна го Прудънс.

— Не намирам нищо странно в умственото й състояние — отговори твърдо Чарлз. — Не е напълно възстановена емоционално… За това й трябва време.

— А какво ще кажете за лъжите, които е измислила, за да скрие истината за това, къде е била през тези девет месеца.

— Не мога да ги нарека лъжи, защото тя твърдо вярва в това, което ни казва.

Даяна се опита да протестира. Говореха за нея, като че ли тя не съществуваше. Марк вдигна пръст към устата си и тя с нежелание му се подчини.

— Това е глупаво бръщолевене — заяви Прудънс.

Чарлз събра цялото си търпение.

— Нямаме отговор на всички въпроси, но с времето и с търпение Даяна ще се възстанови напълно, а точно това желаем всички ние.

— Опаковай багажа си. Наели сме къща на Куин Скуеър.

Черните очи на Марк пронизаха Прудънс.

— Това не е необходимо. Лейди Даяна може да остане тук, докато доктор Уентуърт реши, че е напълно възстановена.

Прудънс се направи на разярена.

— Това ще е крайно неподходящо. Племенницата ми е неомъжена лейди, графе.

— Намеквате, че ще я компрометирам ли? — запита арогантно Марк Хардуик.

Уморена от целия спор, Даяна се надигна от мястото си.

— Ще дойда на Куин Скуеър веднага след като разговарям с Питър. Съжалявам за всичко това, Прудънс.

Надявайки се да облекчи напрегнатата атмосфера, Чарлз допълни:

— Даяна ще се оправи. Ще се радвам да наминавам на Куин Скуеър, за да я наглеждам.

— Доктор Уентуърд, Вашите услуги не са вече…

— Прудънс, достатъчно — прекъсна я Ричард. — Доктор Уентуърт е помогнал много. — Той стисна десницата му. — Задължен съм Ви, сър, за грижите, които сте положили за племенницата ми. — Ричард и Прудънс се сбогуваха и напуснаха Хардуик Хол, последвани от лекаря.

— Защо, по дяволите, продължаваш да я будалкаш? — запита Марк.

— Нямам никакво намерение да отида при тях. Просто исках да се отърва от нея.

— Това е най-отвратителната жена, която съм срещал.

Даяна се засмя и му хвърли предизвикателен поглед.

— Представяш ли си намека й, че ще ме компрометираш?

Той се приближи към нея и обхващайки я през кръста, прегърна и повдигна високо.

— Нека го направя сега.

— Абсолютно не съм съгласна!

Той се смръщи разочарован. Тя го целуна, за да разсее раздразнението му.

— Сега е мой ред да те компрометирам.

 

Най-накрая, доста след като вече се бе стъмнило, Питър Хардуик се прибра. Даяна бе успяла да убеди Марк да разреши да разговаря насаме с брат му. Остана да чете в библиотеката, защото усещаше, че Питър ще се прибере ще тази вечер.

Господин Бърк взе палтото на Питър и му съобщи, че лейди Даяна го очаква в библиотеката. Той се втурна в стаята като влюбен кандидат за женитба.

— Скъпо момиче, колко се радвам, че си вече добре. — Взе ръцете й и ги поднесе към устните си, после се опита да я притегли към себе си.

Даяна се дръпна назад.

— Питър, трябва да разговаряме.

Той вдигна ръка.

— Никакви изповеди, Даяна, настоявам! Каквото било, било. Това наистина няма значение за мен. Важно е само това, че се върна…

Той се държеше толкова галантно, че Даяна беше обзета от чувство за вина.

— Питър, развалям годежа.

— Няма да ти разреша да направиш това. Веднага ще се оженим.

— Питър, ти не ме чуваш! Не мога да се омъжа за теб!

Питър яростно освободи яката на врата си, като че ли задушаваше.

— Има друг ли? — запита той.

— Да — отговори тя. — Има друг.

Устните му се свиха ядосано.

— Имам писмено споразумение с настойниците ти, което не може да бъде нарушено.

— Аз не знам нищо — отвърна тя искрено.

— Не знаеш и това, че те искат парите ти и са заявили пред съда, че си мъртва.

Тя изпусна книгата, която четеше.

— Какво казваш?

— Казвам, че те са измамници, които вече са сложили ръце върху парите ти. Ако се ожениш за мен, вече няма да могат да упражняват контрол над теб.

Очите й се уголемиха.

— Искаш да се ожениш за мен заради парите ми! — Това беше едно откритие. Колко ужасно наивна бе. — Нямам никаква нужда да се омъжвам, слава Богу! Скоро ставам пълнолетна и ще се разпореждам с парите си.

— Нищо няма да остане дотогава. Два месеца са достатъчно време за Ричард Девънпорт да източи всичко.

— Не искам да слушам. Отивам веднага да се срещна с тях.

— Безопасността ти е в тази къща и в женитбата ти за мен. Не се оставяй в ръцете им. Даяна…

— Остави ме!

— Е, засега ще те оставя, но можеш да бъде сигурна, че няма така лесно да се отървеш от годежа — отвърна Питър и напусна стаята.

Даяна седна на бюрото. Възможно ли е това, което той казваше, да е истина? Прудънс и Ричард искаха нейното наследство? Питър Хардуик искаше да се ожени за нея заради парите й? Те имаха писмено споразумение? Истина беше, че Прудънс непрекъснато я насърчаваше да се омъжи за Питър, но каква щеше да й бъде ползата?

Ледени пръсти стегнаха гърлото й. Писменото споразумение сигурно разделяше богатството й между тях. Мислите на Даяна летяха, опитваше се да свърже нещата, опитваше се да намери смисъл, докато в същото време не искаше да повярва, че хората, които претендираха, че я обичат, го правеха само заради парите й.

Ричард се бе опитал да продаде безценната библиотека на баща й. Какъв можеше да бъде мотивът, ако не пари? Марк бе поискал да я купи. Добри Боже в небесата, дали и той бе в играта?

 

Питър Хардуик рязко отвори вратата на спалнята.

— Марк, трябва да ми помогнеш.

Графът се опитваше да работи върху книгата си за древния Аква Сулис, но мислите му бяха другаде. Искаше му се да бъде с Даяна, когато тя щеше да каже на Питър, че разваля годежа. В края на краищата той бе отговорен за това. Стана и посочи столовете край камината.

— Седни, Питър.

— Когато отидох на Гросвънър Скуеър, за да съобщя на Девънпорт добрите новини за Даяна, те искаха да ме убият. Ричард е подал молба в съда да я обявят за мъртва. Имам причини да смятам, че вече източват пари от нейните сметки.

— Това е много сериозно обвинение, Питър. Кое те кара да мислиш, че той прави това?

— Каза, че нашето споразумение да се оженя за Даяна е невалидно. Марк, единствената причина, поради която той може да се откаже от такова изгодно споразумение, е, ако е намерил начин сам да вземе всичките й пари.

— Искаш да кажеш, че са ти платили, за да се ожениш за Даяна? — Черните очи на Марк се бяха впили в красивото лице на брат му.

Питър скочи от стола.

— Изразяваш се така, като че ли съм извършил престъпление! За Бога, Марк, затънал съм в дългове. Лихварите ме преследват. Ако не се оженя за Даяна Девънпорт, със сигурност ще видя как изглежда отвътре затворът Флийт.

Юмрукът на Марк Хардуик попадна точно в брадичката на Питър и той се строполи на земята като чувал с картофи. Марк пое дълбоко въздух, за да спре импулсивното желание да остави брат си в безсъзнание на земята.

— Ти, развратна млада свиньо! Само като те видя, започва да ми се повдига!

Като се държеше за устата, Питър се изправи на колене я като използва стола за опора, се изправи.

— Ти, самодоволно копеле! Заради това, че си първороден син, всичко ти се поднася на златен поднос, гарнирано листа от ягоди — земята, титлата, парите. Много е лесно да поглеждаш от висотата на нахалния си нос към мен, защото съм искал да се оженя по сметка, а ти дори нямаш куража да се ожениш…

Марк прекара пръсти през косата си само за да не размаже отново лицето на Питър.

— Имаш щедра издръжка, която би ти била достатъчна, ако не търчеше като луд с тези твои отвратителни приятели. Ще уредя дълговете ти за последен път. Ако направиш нови, ще те оставя да влезеш в затвора. Сега се махай от очите ми, преди да съм те убил!

 

Дебелите стени на къщата бяха причина Даяна да не чуе спора им, но когато Питър Хардуик слезе тичайки по стълбите и затръшна входната врата след себе си, тя излезе от библиотеката, за да види какво става. Отиде до предния прозорец и дръпна завесата точно навреме, за да види как каретата и конете като гръм да изчезват надолу по алеята.

Когато се върна в хола, Марк стоеше на стълбите. Дори и на слабата светлина, забеляза че е много ядосан.

— Това Питър ли беше?

— Ела горе! — прогърмя гласът му. Изведнъж я обхвана страх.

— Съжалявам, че забърках такава каша.

— Ела горе! — повтори той. Гласът му показваше, че е ядосан.

Даяна се осмели да проговори:

— Не съм разбила сърцето му — започна да се оправдава тя. — Той щеше да се ожени заради парите ми, но очевидно ти знаеш. Всички знаят освен аз.

Той слезе по стълбите като пантера, която дебне жертвата си. Побиха я тръпки. „Бягай!“, чу вътрешния си глас, но не можеше да мръдне от мястото си, омагьосана от тъмната сила на този силен човек, който я приближаваше.

Грабна я със силните си ръце, които не търпяха възражение и я понесе нагоре. Тя започна да се бори, но бруталната енергия и гневът му бяха толкова силни, че не успява да се изтръгне от желязната му хватка. Той влезе в спалнята и тресна вратата след себе си.

— Маркус… Марк — започна тя без дъх. — Моля те, не прави това.

Черните му очи я погледнаха недоумяващо.

— Страхуваш ли се от мен?

— Аз… страхувам се от гнева ти! — прошепна тя. Той седна до огъня и я притегли към себе си.

— Гневът ми не е насочен към теб, а срещу това, което други са ти причинили.

Даяна се намести в него, благодарна за силата му.

— Как си могла да им се довериш? Всички са те предали! — Той стисна железния си юмрук. — Ти се страхуваш дори от мен, а аз искам да ги убия.

Тя хвана юмрука му и го доближи до бузата си. Пръстите му се отвориха и погалиха нежно лицето й. Вековете цивилизация бяха нанесли промени. Маркус щеше да ги убие! Марк успяваше да контролира желанието за кървава мъст.

— Какво ти каза Питър?

— Че Прудънс и Ричард теглят от моите пари. Каза, че единствения начин да избегна техния контрол, е да се омъжа за него. Имал някакво писмено споразумение с тях да си разделят наследството ми. Ще отида да им поискам обяснение!

— Не бива да правиш това. Ще говоря с моите адвокати да започнат незабавно разследване.

— Питър какво ти каза или по-точно, ти какво каза на Питър?

— Когато разбрах, че иска да се ожени за теб само заради парите, оставих юмрука ми да говори вместо мен.

— Бедният Питър!

— Не можеш да съжаляваш младата свиня.

— По някакъв начин го съжалявам. Никога няма да може да се мери с теб. Ти си един недостижим пример.

— Преувеличаваш, но това ми харесва. — Устните му докоснаха ухото й. — Продължавай да ми се възхищаваш!

— Ти си благороден, почтен и…

— Аз съм един глупак. Обещах, че ще платя дълговете му. Ще трябва да отида утре в Лондон, за да уредя въпроса. Не мога да му дам парите, защото на него въобще не може да се разчита. — Прегърна я още по-силно. — Защо не дойдеш с мен? — Марк знаеше, че иска много. Ако заминеха заедно за Лондон, Даяна щеше да бъде компрометирана съвсем.

— По-добре да остана тук — промърмори тя. — Докато Маркус беше в Лондон, тя щеше да посети Куин Скуеър и да поиска обяснение от роднините си. Не трябваше да оставя Марк да води всички битки сам. Всъщност тя самата търсеше конфронтация с Прудънс.

— Може би това ще е най-доброто — призна той. — Тук ще си в пълна безопасност. Питър едва ли ще се появи скоро, но дори и ако дойде, ще наредя на господин Бърк да не го пуска в къщата.

— Не се страхувам от Питър. Щом имам теб, целият свят може да върви по дяволите.

Устните му властно поискаха нейните. Между целувките им тя прошепна:

— Докато си в Лондон, защо не потърсиш една двойка римски кушетки, на които да можем да се храним. Храненето и правенето на любов са приятни занимания…

Тя беше най-очарователната, най-необикновената жена, която беше срещал, и Марк я обожаваше! Проклинаше се, че трябваше да я остави сама утре, но тази нощ щеше да й се издължи двойно…

 

На следващата сутрин, когато бе извикан на Куин Скуейр, Чарлз Уентуърт леко се изненада. Прудънс Девънпорт го бе намразила от пръв поглед и явно не искаше той да лекува лейди Даяна. Ричард Девънпорт трябва да я е укротил. Въпреки че не личеше, вероятно мистър Девънпорт свиреше първа цигулка в семейството.

Когато пристигна, докторът бе посрещнат от Ричард. Очевидно Прудънс бе предупредена да си трае, защото седеше кротко.

— Благодаря Ви, че дойдохте, доктор Уентуърт. Трябва да ни разкажете по-подробно какво се е случило с Даяна и дали ще успее да се оправи.

— Това е доста забъркан случай! Вашата племенница е липсвала месеци наред. Само тя знае къде е била, но е потиснала спомен за това. Лейди Даяна смята, че е била върната назад във времето, когато римляните са управлявали Британия. Това е форма на амнезия. В мозъка има празно място и се запълва от тази правдоподобна история.

— Правдоподобна? — Очевидно Прудънс не можеше повече да държи езика си зад зъбите си.

— Поне за Даяна е такава. Всички отговори остават скрити. Ако й се разреши да говори за това, вярвам, че ще преодолее забравата и истината ще изплува.

— Но за това няма гаранция, нали, доктор Уентуърт? Възможно ли е да си остане цял живот заблудена? — запита тихо Ричард.

— По-вероятно е обратното, но както и Вие казвате, няма гаранция. Тя обаче живее нормално във всяко едно отношение — повечето от хората имат своите ексцентричности. Мога ли да видя пациентката си?

— Съжалявам, докторе, но тя все още не е пристигнала от Хардуик Хол — отговори Ричард. — Просто исках да изясня тези неща, преди тя да си дойде.

— Доктор Уентуърт, ще Ви бъда благодарна, ако този въпрос си остане между нас — добави сухо Прудънс.

— Госпожо Девънпорт, мога да Ви уверя, че дори не бих си и помислил да обсъждам пациентката си с някого. Единствено фактът, че Вие сте законните й настойници, ми разрешава да говоря с Вас по този въпрос.

 

Когато Ричард затвори вратата, Прудънс отвори другата врата, която водеше към дневната. Прага прекрачи мъж, чийто гръден кош имаше вида на буре.

— Успяхте ли да чуете всичко, докторе?

— Да, мадам. Изглежда имате всички основания да се тревожите.

Когато Ричард се присъедини към тях, беше благодарен, че Прудънс му отправи поглед на възхищение. Идеята му беше хрумнала съвсем случайно — не когато Даяна започна да бърбори за римляните, а когато той разбра, че тя ще откаже да се омъжи за Питър Хардуик. Защо трябваше да дели състоянието й, когато можеше да го притежава цялото?

Можеше да плати на подходящия лекар да я освидетелства като луда и тя да бъде затворена. Щеше да получи правото да управлява нейното наследство изцяло, когато бъде обявена за луда.

— Ричард, скъпи, ти си брилянтен — заяви Прудънс, когато той й бе обяснил плана си. — Нашата съвест ще бъде изключително чиста, защото Даяна наистина не е с всичкия си. Трябва да я настаним там, където ще я наблюдават двадесет и четири часа. За нейно добро не трябва да й се разрешава да излиза навън отново.

— Не можем да вземем лекар от Бат или дори от графство Съмърсет. Графът има огромно влияние тук.

— Със сигурност познаваш някой лекар, който би могъл да ни свърши работа!?

Ричард се досети за един идеален за техния план човек. Не беше случайно това, че схемата на измамата му бе дошла почти наготово. Преди две години той бе замесен в подобен случай. Известно семейство лиши наследника от права, обявявайки го за луд и доктор Клейтън Богнър от Уилшир бе подписал документите за неговата невменяемост. Чипънхем, Уилшир бе само на двадесет мили и Девънпорт нямаше проблеми да убеди почитаемият доктор да дойде с него в Бат.

Ричард погледна високия мъж съсредоточено:

— Сигурен съм, че когато чуете и видите самата пациентка, доктор Богнър, ще се съгласите със съпругата ми и с мен, че нашата племенница едва ли ще се оправи…

Когато Прудънс си сложи модерното боне и го закрепи със специална игла за шапки, предупреди:

— Може да имаме трудности да я преместим от Хардуик Хол. Но законът е на Ваша страна.

В този момент на вратата се почука силно и Прудънс погледна през предния прозорец, за да види кой е нечакания посетител.

— Това е Даяна! — изсъска тя на Ричард.

— Колко удобно — отговори той.

— Може би засега трябва да се скрия в задната стая. Ще бъде много по-откровена, когато види само вас двамата — предложи доктор Богнър.