Вирджиния Хенли
Графиня робиня (12)

Глава 12

Маркус Магнус не можеше да спомни друг ден, в който дванадесетчасовите упражнения да бяха продължили толкова дълго. Често си отиваше пеша вкъщи, изкачвайки хълмовете, простиращи се между укрепленията и вилата. Тази вечер обаче яздеше един от белите си расови коне. Тъмни облаци се трупаха един връз друг и далечен тътен проехтяваше от време на време, когато достигна конюшнята.

Като всеки истински легионер той винаги се грижеше за коня си. Тази вечер обаче предаде Титус на роба.

— Внимавай! — предупреди той. — Титус хапе и приближаващата буря го прави неспокоен.

Докато яздеше, всеки удар от копитата на Титус бе напявал: „Даяна, Даяна, Даяна“. Когато влезе в атриума, нетърпението му прекипя, защото не тя го посрещна.

Кел сведе глава за поздрав:

— Надявам се, че денят Ви бе ползотворен, генерале.

— Да, беше много плодотворен ден.

Лицето на Кел запази абсолютно сериозния си вид, когато Маркус каза:

— Тази вечер ще се изкъпя вкъщи. Бурята ще започне всеки момент.

Кел често не се съгласяваше с господаря си просто заради принципа си:

— Мисля, че ще започне бавно, а после ще се разрази по-силно. — На ум добави: „Ти ще си гръм, а тя светкавица.“

Аналогията обаче не остана скрита за Маркус Магнус.

— Няма да те затрудня много, ако поискам да ни обслужваш тази вечер, нали?

— Точно това смятах да направя.

Понякога банята му отнемаше час или два. Тази вечер обаче Кел смяташе да доведе жената в трапезарията най-късно след половин час.

През това време Даяна седеше пред огледалото в стаята си. Обърна се към Нола:

— Не смятам да сменям роклята си. На Маркус като че ли много му хареса.

— Не знаеш ли, че виолетовият цвят е вълшебен? — запита Нола. — Променя нюансите си с промяната на светлината. На тъмно е почти черен, но на светлината на лампите придобива богат оттенък и е много жизнен. Ще ти даде сила както и аметистите. Трябва ти малко есенция от виолетки между гърдите и ниско на гърба.

— Никога преди не съм използвала парфюм.

— Няма да съжаляваш, повярвай ми.

— Снощи бях си сложила египетски мускус.

— Мускусът понякога заблуждава. Тази вечер есенцията от виолетки ще е по-подходяща.

При лекото почукване Нола отвори вратата. Кел застана на прага:

— Виждам, че не си губила времето си, просейки благоволение, жено от Галия. Идвам за да отведа лейди при господаря.

Веждите на Нола се извисиха.

— Тази сутрин я нарече робиня, а сега я наричаш лейди. Радвам се, че си се вслушал в съвета ми и проявяваш уважение към нея. Можеш да научиш много от по-висшите от теб.

— Един британец струва колкото десет жени от Галия. — Кел я отстрани от пътя си и се обърна към Даяна. — Готова ли си?

Даяна бе обхваната от сковаваща паника. Почувства се като затворник, когото отвеждат на екзекуция. Как можеше да направи такова нещо? Как щеше да се подчини на един диктатор? Как щеше да се унижи пред един господар? Мисълта за древната приказка за Шехеразада й дойде като спасение. Та нали тази жена бе успяла да омайва султана в продължение на хиляда и една нощ?

„Просто ще трябва да водя преговори. Ще трябва да изтъргувам своята невинност за властта. Една честна сделка, когато всичко бъде казано и направено.“ И все пак, някъде дълбоко в съзнанието й, където разумът не можеше да достигне, тя знаеше, че ще трябва да направи нещо много повече от обикновените преговори. Трябваше да го омайва, да го възторгва, да го зароби!

Даяна се усмихна тайно и подаде ръката си на Кел.

— Абсолютно готова съм.

Той постави малката й длан върху ръката си и я поведе надолу. Сивите му очи се усмихнаха скришом, когато видя Маркус застанал до овалния триклиниум^[1]. Кел я поведе между колоните.

— Лейди Даяна — обяви той с такава тържественост, с каквато тя не бе представяна дори и в двореца в другия си, английски живот.

Маркус се приближи, за да я поздрави. Черните му очи я докосваха навсякъде. Даяна театрално отхвърли малкия шлейф, после леко се приближи към него и гордо вирна глава. Маркус стисна здраво малката й ръка и после нежно я смъмри:

— Подчиняваш се на заповедите ми по царски, така както една богиня прави благодеяние.

— Защото ти ги издаваш арогантно тези твои заповеди, както господарят заповядва на робинята си.

— Та аз съм твоят господар! — Той болезнено стисна ръката й.

— За съжаление, аз не съм богиня. Просто съм смъртна — от кръв и плът. Надявам се, че не искаш да счупиш костите ми — подхвърли тя нежно.

Напомнянето й, че е от плът и кръв, му въздейства бурно:

— Готова ли си да приемеш, че си моя робиня? — запита той пресипнало.

Тя прекара пръстите си по брадичката му, която току-що бе обръснал, и отговори интимно.

— Дойдох, за да те развличам. Ако играта господар-робиня ще те развлича, трябва да ме научиш как се играе.

Очите му проблеснаха.

— Това не е игра.

Даяна отправи поглед към устните му, после прекара езика си по своите.

— Маркус, между един мъж и една жена винаги има игра.

Ерекцията му надигна ленената туника.

Той не й беше разрешил да го назовава на малко име и въпреки това от нейните уста то звучеше прекрасно. Никой досега не го бе наричал Маркус и той разбра колко зажаднял бе за такава интимност.

— Днес следобед ти каза, че ще ми се отдадеш тази вечер.

Даяна го погледна изкусително изпод дългите мигли:

— Нищо такова не съм казвала, както добре си спомняш.

— Ти намекна, че ще ми се отдадеш.

Тя се изсмя:

— Всяка нощ ли се заблуждаваш или тази е по-специална?

Той показа вълчата си усмивка и изръмжа:

— Отново правиш същото.

— Какво правя?

— Намеци, загадки, че тази нощ е специална, а такова нещо не може да има, докато не ми се отдадеш.

— Това е част от играта. Мисля, че мъжете и жените си играят именно чрез намеци и загадки. Това, което казах, бе, че след като вечеряме, ще легна пред теб.

— И аз отговорих, че ще легнеш пред мен.

Даяна протегна ръка към гърдите му и разтвори пръсти. Чувстваше медальона под туниката му. От тялото му се излъчваше топлина. Тя се приближи още малко към него.

— И какво ти отговорих аз? — запита с пресипнал глас.

— Ти каза „може би“ — отговори той, като мислено поглъщаше устните и с черните си очи.

— Възбуждаща дума, изпълнена с обещания, не е ли така? Ако ти бях казала „не“, щеше да се ядосаш и да ме подчиниш на волята си. Ако ти бях казала „да“, нямаше да има никакво очакване, никакви колебания. Аз казах „може би“ и така запазих тайнствеността, повиших напрежението и засилих желанието.

Нуждата да я притежава го изгаряше. Устните й, толкова близко до неговите, нашепващи му толкова възбуждащи думи, че го караха да излее изгарящото си желание върху тях. Той ги обсеби, накланяйки я към себе си. Бавно изучаваше мекотата им, пухкавостта им, опитваше нейната сладост, привличайки върха на езика й в устата си.

Нещо твърдо докосна корема й и я накара да възкликне. Той потрепери, когато върхът на стрелата му докосна коприната върху тялото й. Тя леко оттегли устните си:

— Гладен ли си, Маркус?

— Ненаситно гладен!

Гръм се разтресе над главите им. Кел влезе в стаята с огромен поднос. Даяна се възползва от внезапното му появяване, за да увеличи разстоянието между нея и римлянина. Сега щеше да изпита силата си. Искаше да провери колко щеше да му е необходимо, за да намали отново разстоянието между тях.

— Кел е приготвил любимите ти ястия. Такъв късмет имаш с него. Той е образец на изпълнителност.

— Благодаря, Кел! — изрече Маркус тихо.

— М-м, ароматът на храната е изкусителен.

Но Маркус усещаше само аромата на виолетки. Ръцете му я повдигнаха върху кушетката срещу неговата.

— Нека да ти покажа. Облегни се така, че лицето ти да е обърнато към мен. Сега постави тази малка възглавничка под лакътя си.

Ъгълчетата на устата й се извиха от удоволствие, секунда само след като Кел напусна стаята ръцете му бяха върху нея. Даяна легна по корем, повдигайки се на лактите си.

Маркус проследи извивката на гърба й с жадна ръка, докато спря на дупето.

— Колко умна е Нола! — прошепна тя.

— Нола ли? — едва промълви той.

— Каза ми да сложа малко парфюм в основата на гръбнака. Каза, че няма да е напразно.

Пръстите му направиха малко кръгче, докато намерят точното място. Ароматът накара ноздрите му да се разширят.

— Храната изстива — промърмори тя.

— Но не и страстта ми — отвърна той прямо.

„Колкото по-бързо се нахраним, толкова по-скоро ще продължим да преговаряме“, разсъждаваше тя.

Преди да отдръпне ръката си от задника й, той я натисна толкова силно, че венериният й хълм опря във възглавницата. Влагата от първата й сексуална възбуда пропари между краката й.

Навън проблесна силна светкавица, последвана от силен гръм, който разтърси покрива.

Маркус се придвижи до сервизната маса, поставена между двете легла Разкъса печения бут от глиган, избра най-хубавия артишок, най-тъничкия зелен фасул, най-фините аспержи заедно със съдчето с загрят зехтин и ги постави близко до ръката й.

Кел бе поставил на масата най-крехката зелена салата. Огромното плато със сирене, маслини, грозде и ядки заемаше центъра на масата. Преди да се изтегне на отсрещната кушетка, Маркус постави до нея съд за миене и кърпи.

Лежаха с тела, извити един срещу друг. Под лактите им имаше малки златисти възглавнички. Навън бурята свистеше яростно, както и бурята вътре в тях.

Маркус се радваше на здрав мъжки апетит. Опитваше всичко, което бе поставено пред него. Но ако не му бяха казали, че са приготвили любимото му ядене, нямаше да разбере какво поглъща.

Тъмните му очи не се отделяха от Даяна. Наблюдаваше се грациозните движения на ръката й — как деликатно облизваше върха на пръстчетата си, как отпива от виното си. Виждаше как виолетовата коприна прилепва към извивката на бедрото й и очертава извивката на гърдите й. Ако не се беше убедил сам, че е девствена, никога нямаше да повярва. Тя беше толкова изкусително женствена и толкова зряла в женските си действия. Беше узряла за любовния акт!

Даяна потопи пръстите си в купичката с ароматизирана вода, после се изтри с кърпата.

— Нахрани ли се? — попита той нетърпеливо.

Тя взе една зряла слива и страстно я захапа.

Маркус се размърда, за да прикрие възбудата си.

— Аз ли? Току-що започвам — измърка нежно тя.

Маркус реши, че достатъчно го бе изтезавала.

— Аз съм готов — отсече той.

— Няма да искам доказателство за това. Вярвам на думата ти.

За момент бе така шокиран от еротичния й намек, че отметна назад главата си и се засмя. Вратът му бе изтъкан от мускули. Внезапният гръм му попречи да чуе как тя бързо си пое въздух.

— Значи все пак те забавлявам. Вече си мислех, че няма да те накарам да се засмееш.

Той стъпи на земята.

— Не! — извика тя, протягайки ръката си срещу него. — Нека масата остане между нас, докато се договорим.

Черните му очи излъчваха предизвикателство, но той отново полегна на лакътя си. Чакаше, подклаждайки огъня в кръвта си.

Когато тя облиза сока от дланта си, Маркус затвори очи й стисна зъби, за да овладее пулсирането на фалоса си. Тя заговори тихо:

— Искаш да призная, че съм твоя робиня. Искаш да ти се подчинявам безпрекословно. Искаш по мое желание да ти се отдам. Искаш да ти поднеса в дар моята девственост. — Стаята се изпълни с неземна тишина. Маркус чуваше ударите на сърцето си и чакаше нейния отговор. — Готова съм да приема, че съм твоя робиня. Ще ти се подчинявам безпрекословно. С желание ще изпъквам всичките ти заповеди, но… — Даяна замълча, за да подчертае важността на думите си, а Маркус не смееше да си поеме дъх. — Но само пред останалите. Когато сме сами, ще се отнасяш към мен като към лейди, а не като към робиня.

Той я гледаше така, като че ли бе загубила разума си.

— С други думи, само ще се преструваш, че си моя робиня? — Беше почти готов да пристъпи към насилие.

— За всичко и за всички ще съм твоя робиня, твоя собственост. Всеки легионер, всички в Аква Сулис и в къщата ти ще знаят, че съм твоя робиня, но когато сме съвсем сами, нашите взаимоотношения няма да бъдат на господар и робиня, а на мъж и жена, на… любовници.

Маркус не виждаше разликата. Задължение на жената бе да се подчинява на мъжа, независимо дали ме бе робиня или държанка. Волята на мъжа винаги трябваше да е преобладаваща, иначе той нямаше да е мъж! Той забеляза, че тя бе пропуснала да заговори за отнемането на нейната девственост. Все още не беше ясно дали тя по свое желание щеше да слее тялото си с неговото или не, а нали това беше същността на сделката.

— Съгласна ли си по твое желание да отдадеш тялото си? — настоя той.

— Само когато започнеш да ме ухажваш и ме спечелиш, но не и по заповед! — отговори тя кротко.

— И кога ще ми разрешиш да започна да те ухажвам? — Неговият сарказъм бе убийствен.

Тя го погледна предизвикателно.

— И двамата знаем, че ти вече започна и на мен ми беше изключително приятно.

Страшен гръм разцепи небесата и потопът започна. В атриума настъпи смут и тогава Кел застана на вратата:

— Брат Ви Петриус е тук, генерале. — Кел отстъпи и красивият млад центурион застана между колоните, мокър до кости. Даяна се спусна към кушетката на Маркус и застана на колене.

— Загубил ли си нещо, Петриус? — запита Маркус.

— Идвам, за да вечерям, братко. Бурята ме застигна, без да разбера.

Въпреки че не бе поканен и появяването му обърка плановете на Маркус, той гостоприемно отговори:

— Ние се нахранихме, но храна има в изобилие. Изкъпи се и облечи сухи дрехи, докато приготвят вечеря и за теб.

Петриус се олюля, после влезе в стаята.

— Ще пропусна храната и ще се присъединя към питието ви. — С всяка своя стъпка оставяше мокри следи.

Маркус се намръщи. Разбра, че младият дявол вече бе пил достатъчно.

— Не се безпокой за водата, братко. Имаш достатъчно роби, за да почистят. — Той си наля вино, после допълни двете полупразни чаши. — Ще пиеш ли с мен или великият генерал на Аква Сулис стои твърде високо, за да сподели виното си с един центурион?

Тонът му беше нападателен. Маркус сложи ръка върху рамото на Даяна, за да я увери, че ще се справи с положението.

— Моето вино е и твое, Петриус. Храната ми и къщата ми са на твое разположение. Седни и се отпусни.

Петриус се изтегна на кушетката, изцапвайки всяко нещо, до което се докоснеше. Вдигна чашата си.

— За Рим, за непобедимия Рим! — Той я изпи до дъно и очакваше и те да направят същото. — Ти може да харесваш тази страна, но аз я считам за най-затънтеното място в империята. Дори боговете пикаят на това място. — Петриус съзря Кел на прага: — Робе, дай вино!

Очите на Маркус и Кел се срещнаха в тайно разбирателство, когато Кел донесе вино и напълни отново чашата му. Той пак пи до дъно, но този път очите му се насочиха към жената, която тихо седеше под ръката на брат му. — Твоето гостоприемство включва ли и робиня за леглото ми? Или ще споделим тази тук?

Даяна се сви, а Маркус погали копринената й коса.

— Тази робиня е моя собственост, изключително моя собственост, Петриус, тази нощ и всяка друга. Ти си пиян и държанието ти ми е неприятно, носи ти само срам. Утре ще съжалиш за количеството изпито вино, когато ще трябва да обучаваш войниците си да плуват в пълно снаряжение.

Даяна отправи поглед към Маркус. Очите й излъчваха възхищение. Каза тихичко:

— Мога ли да дойда, за да те гледам? — Ръката й докосна коляното му благоговейно.

Тя беше единственото нещо, което желаеше. Беше изиграла великолепно ролята си на робиня от момента, в който вече не бяха сами. Потърси погледа й. Очите им се срещнаха й застинаха.

— Можеш да дойдеш. Сделката е сключена — промърмори той.

Петриус една се държеше на краката си.

— Не съм пиян. — Той извади ножа си. — Ще се бия с теб за момичето.

Маркус въздъхна и стана.

— Върви в стаята ми — каза той на Даяна. — Хайде, стари приятелю. Мисля, че трябва малко да те поизпотим, докато изтрезнееш. Но мога да допусна войниците ти да те видят в това състояние. — Без проблем обезоръжи Петриус и братски го прегърна, за да го задържи на крака.

Кол се притече на помощ. Докато вървяха към банята, Петриус припадна.

— Богове, толкова много е пил. Каква е причината за това?

Кел даде своя мълчалив отговор: „Завист. Завист, която ще го съсипе.“

— Ще трябва да поработим върху него — рече Маркус с хладно безразличие. Първо го натопи в студения басейн, за да го съживи. Когато Петриус дойде на себе си, започна да буйства като млад бик. През цялото време Маркус го държеше под контрол. Когато най-накрая го извади от студената вода, помогна на Кел да му даде прах, предизвикващ повръщане. После държа главата на брат си, докато изповръща червата си…

„Вече е спокоен“, помисли си Кел със задоволство. Маркус заведе Петриус в малка стая, която бе добре загрята с пара. Докато потта се лееше от него, Маркус му даваше да пие огромни количества вода, за да не се обезводни. Маркус също трябваше да пие, за да не загуби от теглото си поради жегата.

След три часа Петриус бе напълно трезвен. Маркус заповяда на един от робите да му направи масаж, после го придружи до бараката на офицерите. Докато яздеха под ръмящия дъжд, Петриус бе много потиснат. Когато го остави до портата, той промърмори:

— Благодаря!

— За това са братята — отговори Маркус.

 

В спалнята на Маркус Даяна се бе разположила до огъня, запален заради влажната нощ. Всичките й планове бяха провалени от натрапника Петриус. Тя се засмя. Беше пиян като пън. Признаваше си, че и тя самата не бе особено трезва. Маркус сигурно бе сърдит, защото трябваше да се оправя с пияния си брат. В края на вечерята им желанието му бе непреодолимо. Как ли се чувстваше сега!?

Даяна се прозя. Беше изминал дълъг и пълен със случки ден. Леко се усмихна. Нямаше съмнение, че Маркус ще приеме условията й. Беше му казала, че когато са сами, тя няма да бъде негова робиня. Беше премълчала обаче факта, че бавно, но сигурно, той щеше да стане неин роб.

Огърлицата с аметистите ставаше тежка за нежния й врат. Откопча я и постави на масичката до леглото. Седна на стълбичките към леглото му и свали сандалите си. Отново се прозя.

Беше странно как изведнъж бе престанала да се страхува от римлянина. Беше най-силният властен мъж, когото някога бе познавала, но тази сила щеше да я защитава и нямаше да й причини зло. Положи ръката си върху кожата и сънливо се усмихна. Маркус си мислеше, че тя е негова. Всъщност той бе неин.

 

Кел изчака Маркус в атриума с купчина кърпи. Той му подаде мократа си мантия и свали туниката си. Преметна една от кърпите около кръста си, а с другата подсуши енергично косата си.

Кел взе една от факлите и поведе Маркус из тъмната мълчалива къща към спалнята му. Вратата се отвори, за да видят Даяна легнала на стъпалата, златистите си къдрици върху леглото. Докато съзерцаваше с копнеж спящата красота, Маркус попита Кел:

— Колко пода изми днес?

— Седем — отговори Кел.

— Седем вероятно не е щастливо число! — промърмори Маркус.