Вирджиния Хенли
Графиня робиня (29)

Глава 29

Устата на Марк Хардуик остана отворена. Думите и му обрисуваха такава еротична картина, че кръвта му забушува във вените и набъбналата му стрела стана твърда като мрамор. Бричовете му за езда, направени от фина тънка кожа, го притесниха ужасно. Той се изправи, като се опита да скрие възбудата си, но аметистовите й очи се плъзнаха познавателно по огромната издатина.

Не беше ли това открито признание, че бе имала любовник? Идеята го шокира. Беше млада, неомъжена. Нечувано! Съзнанието му търсеше друго обяснение.

— Опитвате се да ми кажете, че бяхте изнасилена, така ли, Даяна? — запита той мрачно.

— Не! Но трябва да разберете, че бях робиня в домакинството му. Той имаше абсолютна власт над мен.

Марк бръкна в джобовете си, за да спре ръцете си, които се свиваха в юмрук.

— Значи Вие му се отдадохте?

— Не! Отказах да се подчиня на заповедите му. Отказах дори да приема, че съм негова робиня. — Лека усмивка се появи на устните й. — Ти беше абсолютно вбесен! Извинете… Маркус беше абсолютно вбесен.

— Биха ли Ви?

— Маркус? Боже мили, не. Той си имаше човек, който отговаряше за робите, с голям камшик. Той ги биеше вместо него.

„Тя си измисля всичко това и се наслаждава на всяка своя дума“, мислеше си Марк цинично.

— Заповяда да измия подовете на цялата къща, докато се съглася да му се отдам.

— И тогава Вие се предадохте?

— Измих всички мозайки!

— Но Вие казахте, че сте загубили невинността си, а под това разбирам Вашата девственост?

— Моята девственост! — Устните й се изкривиха при спомена.

Графът облиза устните си. Господи, тя бе така предизвикателна! Искаше му се да я обърне по гръб на леглото, да свали чисто бялата нощница и да се намери между краката й.

— Тъй като бях негова робиня и той имаше пълна власт над мен, знаех, че рано или късно трябва да му се подчиня. Беше неизбежно.

— Така че му се отдадохте.

— Не! Направих това, което Вие ме научихте. Започнах да водя преговори.

Той си спомни времето, когато я бе завел в градската си къща, за да се спазарят.

— През онази вечер Вие ме научихте на много неща. Разбрах, че когато един мъж много желае интимни услуги от една жена, той ще се съгласи на всякакви условия.

Марк Хардуик усети, че гневът се надига у него. Даяна бе отказала неговото предложение, а сега щеше да му разкаже как бе приела предложението на някой друг.

Тя прекара пръсти през разбърканите си коси и ги отхвърли назад. Неговите пръсти се свиха в джоба му. Искаше да ги зарови в това златното изобилие…

— Казах на Маркус Магнус, че ще се правя на негова робиня в присъствието на другите, ако ми разреши да казвам, каквото желая, когато сме сами и ако се съгласи да се отнася към мен като към лейди. Той прие с неудоволствие.

— И това срещу какво? — запита Марк.

— Разбира се, срещу моята девственост.

— И той Ви изнасили?

— А, не, аз му я подарих. Не веднага, разбира се, но не докато не започна да ме ухажва, за да ме спечели.

— И искате да повярвам, че един див римски варварин е способен да ухажва една жена?

— Маркус не беше варварин. — Тя затвори очи, спомняйки си. — Той беше патриций. Генералът бе строг, военен човек и разполагаше с малко време за жени. И въпреки това той ме ухажваше така, както нито една друга жена не е била ухажвана. Физическата му външност беше великолепна. Тялото му бе гъвкаво и мощно, погледът му ме караше ме да се чувствам толкова малка. Когато го видех в доспехите му, се възбуждах. Любенето ни бе толкова ценно и интимно, че не желая да го споделям с други хора. Достатъчно е да се каже, че когато взаимно се наслаждавахме един на друг, ние се поглъщахме.

Марк Хардуик не си спомняше друг път да е бил толкова възбуден. Присъствието му в тази стая заедно с Даяна Девънпорт бе равносилно на посещение във висококласен бардак, където куртизанки му говореха за еротичните си сексуални фантазии… Но лейди Даяна Девънпорт не беше такава, беше млада, неомъжена жена с титла. Жена с предизвикателен сексуален опит. Черните очи на графа се разконцентрираха от огромното му желание.

— И Вие вярвате, че аз съм бил този Маркус Магнус? — запита той пресипнало.

— Зная, че сте Вие. — Погледът й се разходи по тялото му — задържа се върху устните му, ширината на раменете му, издатината в областта на слабините му. — Годините не са били любезни към Вас, граф Бат.

— Какво искате да кажете? — запита той засегнат.

— О, имате същото арогантно държание като Маркус, Същото чувство за власт, но тези векове цивилизация са Ви дарили с един външен блясък, който е непривлекателен. Вие сте изтънчен, циничен егоист, суетен, егоцентричен и отегчен. Вероятно дори извратен. С други думи, заприличали сте на дръглив кон, граф Бат, а това не е особено привлекателно.

— Тогава ще Ви освободя от отвратителното си присъствие!

— Чудесно! Искам да се облека. Не съм инвалид.

— Няма да правите нищо подобно. Още не сте започнали да се възстановявате! Все още сте…

— Замаяна? — запита Даяна сладко.

— Да, замаяна. Няма да разменя и дума с Вас. Трябва да останете в леглото или…

Брадичката й се вирна.

— Или какво? — предизвика го тя.

— Няма да викам никой друг, сам ще Ви набия! — Черните му очи издаваха някаква дива решителност, която я предупреждаваше, че графът е способен на всякакви крайни действия, дори и насилие.

Даяна се мушна в леглото. Беше чудесно да чуе властните нотки в този глас. Беше както познато, така и успокоително да чуеш дълбокия мъжки глас, който издава команди и да знаеш, че го предизвикваш със своята сексуалност…

Марк бе хванал дръжката на бравата, когато се обърна към нея:

— Не питате за Питър!?

— Питър? — като че ли не разбираше.

— Вашият годеник Питър Хардуик. Спомняте ли си го?

Дали острата нотка бе проява на сарказъм?

— За съжаление, да — отговори тя лукаво.

— Вие поставихте брат ми в невероятно положение, когато изчезнахте. Всички вестници писаха за това. Той организира голямо издирване. Зарадва се много, когато Ви намерих — той очевидно все още изпитва към Вас същото, което е изпитвал и преди, независимо от всичко случило се…

— Между брат Ви и мен няма абсолютно нищо. Аз не отказах годежа през нощта, когато ни заварихте заедно, защото чувствах, че ме е компрометирал. Бях абсолютно невинна!

— Вие не сте влюбена в Питър?

Даяна се изсмя.

— Питър е момченце. Едва след като срещнах за първи път брат Ви, изпитах велика страст. Вече не съм наивното дете, което бях и което позволи да бъде хванато в капан само с няколко целувки. Оттогава аз очаквах любовта на мъж, на истински мъж.

Марк Хардуик се върна при леглото.

— Питър отиде тази сутрин в Лондон въпреки снега. Отиде, за да съобщи на леля Ви и чичо Ви, че сте се върнали. Естествено, те ще дойдат тук с него. Очаквам ги да пристигнат утре, освен ако пътищата са лоши.

— Пфу! Прудънс! — Даяна се разтресе. — Предполагам, че трябва да се срещна с нея.

— Страхувате ли се от нея?

Даяна се замисли.

— Да, страхувах се. Тя ме държеше много строго. Налагаше се и когато номерата й не минаваха, ме манипулираше, като играеше на струната на съчувствието, преструвайки се на инвалид. Скоро ще научи, че вече не съм подходящо за женитба момиче, а жена…

— Клюките, които се разнесоха след Вашето изчезване, не й бяха приятни.

По лицето на Даяна премина дяволита усмивка.

— Почтеността е нейният Господ. О, колко ми се иска да можех да бъде свидетел на неудобството й.

— Вашите леля и чичо са все още Ваши законни настойници! — предупреди я той.

Изразът на задоволство изчезна и бе заменен от тревога.

— Мислех, че не се страхувате?

— Тя ще ме накаже жестоко за това, но след страха, който изпитах в Рим, леля повече не може да ме изплаши.

Веждите му се вдигнаха нагоре въпросително като крила на черен гарван.

Гърлото й се стегна и тя започна да трепери.

— Не ме питайте — прошепна тя. — Не мога да говоря за това… все още.

— Починете си! — разбърза се Марк. Затвори тихо вратата. „Какво по дяволите крие?“, запита се той. Днес го бе очаровала много повече, отколкото в миналото. Сега, когато бе заобиколена от някаква загадка, съчетана с необикновените неща, които бе разказала, тя го привличаше като магнит.

Очевидно Даяна възнамеряваше да анулира годежа, което нямаше да се хареса на Питър. Той веднага бе заминал за Лондон, за да осведоми настойниците й, че плановете за женитбата са отново актуални. Марк Хардуик почувства облекчение, че Даяна не бе отдала сърцето си на неговия брат и то не само по лични причини. Такава великолепна жена като Даяна заслужаваше нещо по-добро от безпътния млад разбойник, какъвто беше Питър.

 

Питър Хардуик беше на половината път към Лондон, когато както й бе очаквал, снегът премина в дъжд. Независимо от времето, той бе в добро настроение. Беше затънал толкова дълбоко в дългове заради комара, че бе започнал да се чувства преследван. Сметките му във всеки един от лондонските клубове бяха нараснали неимоверно и той знаеше, че единствената причина да бъде все още на свобода беше фактът, че е брат на графа на Бат.

По-неотложните дългове обаче трябваше да бъдат платени. Загубите му от залаганията на петли и борбата с бикове бяха станали изумителни. Знаеше, че ако не плати, в най-добрия случай щяха да му счупят краката. В резултата на това бе попаднал в ръцете на лихварите. Това бе отложило неприятностите му, но по никакъв начин не ги бе решило. Затворът Флийт изглеждаше близка перспектива и единствената надежда да го избегне, бе да се хвърли в краката на брат си и да си признае всичко. Това показваше до каква степен бе отчаян, защото мразеше непреодолимо Марк и би направил всичко само за да избегне презрението на арогантния си брат.

И в най-тъмния си час бе спасен от Даяна Девънпорт! Тя неочаквано се бе появила така мистериозно, както и бе изчезнала. Въобще не го интересуваше къде е била. Единственото, което имаше значение за Питър, бе подготовката За женитбата му да се ускори.

Бяха изминали осем месеца, откакто бе говорил с Ричард и Прудънс Девънпорт. Те бяха стояли в Бат цял месец, докато продължаваше издирването, но после не им оставаше нищо друго, освен да се върнат в Лондон.

Когато пристигна на Гросвънър Скуеър, беше вече доста късно и той намери Ричард Девънпорт и съпругата му вкъщи. Камериерът взе наметалото му и го покани във всекидневната.

— Зная, че ще ме извините за късния час, когато ви кажа новината. Даяна се намери! — обяви Питър.

Те не изразиха никаква радост. Изглеждаха като поразени от гръм.

— Намерена жива? — попита Ричард.

— Да, и е в безопасност в Хардуик Хол.

— Но ние я считахме за мъртва — извика Прудънс. Двамата с Ричард си размениха погледи, които можеха да бъдат описани като виновни.

В съзнанието на Питър блесна предупредителна червена светлина. Самият той бе голям мошеник и понеже познаваше човешката природа, той ги заподозря в измама. С каменно лице и с безразличен глас каза:

— Плановете за женитбата могат да бъдат задвижени незабавно.

— Не толкова бързо — прекъсна го Ричард. — Нашето споразумение вече не е валидно. — Умът на Ричард препускаше като живак. Бяха приели, че Даяна е мъртва и действията им следваха това предположение. Естествено, без да е намерено тялото, трябваше да минат определен брой години, за да може съдът да я обяви за мъртва, но Ричард беше поел в свои ръце управлението на парите на Даяна и чрез манипулации бе успял да прехвърли голяма част от нейното състояния в своите сметки.

Питър Хардуик лесно проследи мислите на Ричард, особено щом ставаше въпрос за пари. Тези хиени биха обявили за невалидно споразумението им да си делят парите шестдесет на четиридесет процента единствено, ако очакваха да получат цялата сума.

Питър се усмихна. Ако Ричард Девънпорт бе извършил нещо незаконно, той можеше да го предаде.

— Като годеник на Даяна ще я посъветвам да провери като настойници как сте се разпореждали с наследството й. Брат ми, графът, се радва на услугите на най-добрите адвокати в Лондон.

— Аз ще съобщя на Даяна, че се интересувате от нея само заради парите й — заплаши го Прудънс. — Тя ще анулира веднага годежа.

Питър се усмихна така широко, че усмивката стигна до ъгълчетата на очите му:

— Независимо дали тя ще се омъжи за мен или не, вашето време изтича. Само след два месеца Даяна ще стане пълнолетна и ще получи богатството си. Ще имате ли достатъчно време да възстановите парите, които липсват?

Прудънс и Ричард си размениха бързи погледи.

— А-ха, така си и мислех! — каза надуто Питър. — Като че ли в края на краищата договорката ви с мен е по-малкото зло от двете злини.

Питър разбираше — въпреки че това бе жестока борба. Прудънс и Ричард не можеха да направят нищо друго, освен да я приемат. Ричард се обърна към него и запита:

— Веднага идвам в Бат. Каза ли нещастното момиче къде се е губило през всичките тези месеци?

— Всъщност не. Графът я намери в безсъзнание в един магазин за антики и я докара в Хардуик Хол с каретата си. Естествено, викнахме лекар. Той не откри нищо счупено и очаква скоро да дойде в съзнание.

— Защо не ми казахте, че се е наранила? — запита Прудънс, възприемайки веднага ролята на загрижена леля.

— Просто защото не Ви хрумна да попитата — отговори сухо Питър. — Смятам, че е най-добре да се оженим в Бат. Утре се връщам там и ако искате, можете да пътувате с моята карета.

— Благодаря, но ние ще се придвижим със собствен превоз, господин Хардуик — отговори решително Ричард.

Веднага след като Питър излезе, за да се отправи към градската къща на улица „Джеръми“, Прудънс каза:

— Това беше много умно решение, Ричард. Нямам му вяра въобще.

— Мислех си, че повече няма нито да чуем, нито да видим скъпата ни племенница. Всичко отиде по дяволите. А вървеше толкова гладко, дори прекалено гладко! Прудънс, имаш право да не вярваш на Питър Хардуик. Мисля си, може да се окаже твърде неприятен клиент. Трябва да подхождаме много внимателно към него и да не му се противопоставяме. Последното нещо, което бихме желали, е проверка на наследството на Даяна.

— Ричард, той каза, че тя е в безсъзнание. Може въобще не дойде на себе си.

— Прудънс, строиш пясъчни кули! Това лайно е твърде упорито, за да умре по толкова обикновен начин. Мислех, че е била измамена, но очевидно твоите подозрения са по-близко до истината. Сигурно е избягала с някой любовник и сега, когато я е изоставил, се е върнала.

— Това е наистина отвратително! Трябва да бъде затворена в дом за безпътни момичета. Пък може би е добре, че Хардуик е все още заинтересуван от нея. Може би най-доброто решение е да я оженим набързо.

— Ще преценим положението, когато пристигнем в Бат. Ние още сме нейни законни настойници през следващите два месеца и дори графът няма да може да оспори нашите пълномощия!