Вирджиния Хенли
Графиня робиня (26)

Глава 26

Още същия ден Маркус получи официално разрешение да се ожени. Седна да напише писмо на Даяна, за да й съобщи добрата новина. Тя се тревожеше, че съгласието може да се забави, което доказваше, че копнее да се омъжи за него. Някакво необяснимо нетърпение го караше да подготви всичко, за да е спокоен. Смяташе, че когато стане негова законно, Даяна нямаше да може да се върне там, откъдето беше дошла, нито пък боговете щяха да му я отнемат.

Никога преди това не бе писал любовно писмо. Изведнъж разбра, че не може да излее сърцето си върху восъчната плоча — написаното звучеше като военно комюнике. Когато го препрочете, се намръщи на заповедническия тон и трябваше да добави едно-две по-цветисти изречения.

Всеки ден, когато съм без теб, часовете са стотици; всяка нощ — хиляди. Подготви всичко необходимо, за да се оженим веднага след като се върна! Сърцето ми е в твоите ръце.

Твой съпруг, Маркус.

Започваше да гледа на нещата така, както гледаше Даяна. Преди време щеше да се наслаждава на гладиаторските игри, а сега разбираше, че те илюстрират напълно безмилостния дух и липсата на отношение към човешкия живот, които надничаха иззад помпозните, лъскави и културни претенции на императорската власт.

Двамата с Юлиус прекараха вечерта, като пиха и ядоха с някои от сенаторите. Следващата нощ нямаше да се различава по нищо. Маркус се чувстваше изцеден. Това бе по-изтощително от четиринадесетчасовия ден тренировка на легионерите за пресичане на реката. Петриус не беше на банкета и Маркус се опитваше да не мисли за това как брат му прекарваше вечерта.

А през това време Петриус запознаваше Нерон с друго опасно забавление… Улиците на Рим бяха тъмни и опасни през нощта. Нямаше осветление и след залез слънце най-известните улици и площади пустееха.

Мръсните улички на Субура^[1] бяха изпълнени с дрънкащи каруци и колички, които докарваха стоката. Те нямаха право да се движат из задръстените улици на Рим през деня. Обикновените граждани избягваха да излизат нощем, защото въпреки че патрулираха стражи, беше пълно с дебнещи крадци, джебчии и убийци.

По-богатите граждани, които прекарваха вечерите със свои приятели, бяха придружавани от роби със запалени факли. Напоследък беше станало модерно разюздани млади благородници да се отдават на пагубни забавления, като скитаха из тъмните улици и нападаха безобидните и неохранявани хора, замръкнали по пътищата на Рим.

Петриус, Нерон и избран брой преториански стражи на императора, които също бяха негови приближени, надяваха маски и се въоръжаваха със сопи, ками и всякакво друго оръжие. Петриус беше внушил на Нерон, че когато за първи път окървави сабята си, вълнението ще бъде подобно на оргазъм. Като допълнителен стимул към играта, организираха лов за трофеи. Призори щяха да сравняват плячката си и да определят победителя. Щяха да получават точки за отрязани пръсти, уши и носове, най-голямата премия беше за отрязан пенис…

 

Ливи и другите робини на Даяна й описаха подробно римската сватба. Щеше да се омъжи, облечена в tunica recta^[2] — дреха, изработена от цяло парче плат, което се счита за особено добра поличба. На кръста щеше да има колан, завързан в сложния възел на Херкулес, който трябваше да бъде развързан от младоженеца. Под туниката трябваше да е гола, но върху косата си щеше да има воал, прикрепен с венец от цветя и върбови клонки, който тя сама трябваше да набере и свие.

Церемонията представляваше обикновен граждански ритуал без никакви религиозни обреди. Винаги обаче се правеше жертвоприношение и гадател трябваше да каже по вътрешностите на животното дали знаците са благоприятни. Пред олтара самият младоженец, без никакъв свещеник или официално лице, задава въпроса „Ще бъдеш ли моя mater familias^[3]?“ На свой ред, младоженката пита „Ще бъдеш ли моя pater familias^[4]?“ Сред одобрителните възгласи на присъстващите двамата ще поставят сладкиш и вино на олтара, посветени на Юпитер и Юнона.

Ливи й разказа, че винаги се прави и сватбена процесия — булката се вкопчва за майка си и младоженецът трябва да я отскубне от нея и да я заведе в своя дом. След тях тръгват музикантите, свирещи на флейта, и гостите на младоженците.

Титус Магнус поиска Даяна да му опише каква иска да бъде сватбената премяна, за да каже на Лукас да купи всичко необходимо. Когато кутиите от сандалово дърво пристигнаха и Даяна видя колко красиво е всичко, гърлото й се стегна от благодарност, а очите й се насълзиха. Той и бе казал, че булото може да бъде в цвят, какъвто тя пожелае и в момент на безразсъдство си бе избрала червено, противно на това, което би се възприело за почтено във времето на крал Джордж.

Прозрачната копринена материя в огненочервено, която извади от кутията, бе от далечен Китай и струваше цяло състояние. Туниката бе в кремав цвят, действително от едно цяло парче плат, но избродиран с кремави рози, върху листенцата на които имаше кристалчета, наподобяващи капки роса. Кремавите кожени чехли бяха инкрустирани с перли.

Даяна намери Титус в библиотеката му. Когато разбра колко доволна бе от обикновените подаръци, той закопня да види израза на лицето й, когато щеше да й поднесе скъпоценностите, които беше подбрал за нея. Най-известният златар бе на посещение при него тази сутрин и Титус избра диаманти за снаха си. Пожела да добавят в средата на огърлицата голям аметист, който да отива на красивите й очи, и плати допълнително, за да го монтират веднага.

Възрастният човек и младата жена откриха, че изпитват взаимно удоволствие от компанията си. Библиотеката бе любимото им място в къщата. Когато Титус я помоли да му почете, тя бе поласкана повече от всеки друг път в живота си. Той обичаше да изпива по чаша вино от Сетиниан и Даяна собственоръчно му я наля, вместо да извика някой от робите и да наруши уединението им. Повториха този ритуал и следобед, и вечерта. Това бе трогателен спомен за приятните дни, които тя бе прекарала със своя собствен баща…

— Ливи ми разказа всички подробности на римската сватба. Тя е учудващо близка до нашата, с изключение на едно. — Даяна се поколеба, после запита решително: — Трябва ли непременно да има жертвоприношение и да се лее кръв?

— Това е обичай, откакто свят светува. Гостите ще бъдат разочаровани, робите ще говорят след това, че е лоша поличба.

— Но животът е ценен. Не бих желала нито една твар да жертва живота си заради мен — отговори тя нетърпеливо.

— Нали ядеш месо и носиш кожени обувки, Даяна? — запита той тихо.

— Да, така е — усмихна се извинително тя. — Знам, че постъпвам неразумно.

— Изпий една чаша вино заедно с мен!

Когато наля виното и му подаде чашата, той хвана ръката й.

— Щом робите искат да гадаят по вътрешностите на животното, нека го направят с животно, което ще бъде убито за тържеството. Не искам да те виждам нещастна на този ден. Той трябва да бъде най-щастливият ден в твоя живот.

— Надявам се, гостите знаят, че няма да има процесия?

— Разбира се, че ще има. Ще направим процесията от къщата до апартамента в градината. Колоните на входа ще бъдат обвити с вълна, а вратата миропомазана, което е знак на изобилие. Маркус ще те пренесе през прага, за да се избегне някакво злощастно спъване, което би било лоша поличба. После ще ти подаде чаша вода и горяща главня, за да ти покаже, че неговите домашни богове вече те покровителстват.

Тя му се усмихна:

— Маркус е единственият покровител, от който някога ще имам нужда.

 

Маркус широко разтвори очи, когато видя промените, настъпили във вътрешността на цирка на Флавий. Изглеждаше точно така, както го бе описал Нерон — с планински пещери и гора. Въпреки че все още нямаше никакви животни за лова, ръмженето и ревовете им можеха да се чуят зад арената.

Юлиус седна между двама влиятелни сенатори, а Маркус между други двама. Ложата на императора бе заобиколена от преторианската гвардия, но Нерон и приближените му все още не бяха пристигнали и тъй като ловът бе организиран в негова чест, все още не бе започнал.

Когато тълпата стана нетърпелива, група музиканти въведе танцуващи в редица маймуни. Те бяха обучени на циркови номера и за известно време привлякоха вниманието на публиката. Когато и това им омръзна и крясъците станаха неудържими, гладиаторите, които щяха да се бият с животните, наобиколиха арената. Публиката започна да избира любимците си и да залага. Оръжията бяха най-различни. Някои носеха копия, други стрели и лъкове, трети предпочитаха сабите или мрежи и тризъбци.

Най-после Нерон пристигна и когато се изпъчи пред императорската ложа и вдигна ръка, тълпата полудя. Петриус седна зад Маркус и се наведе към ухото му:

— Дебелата свиня мисли, че го обожават. Всъщност са побеснели за кървавия спорт, който ще започне.

Когато Маркус се обърна, за да го погледне, по зениците на Петриус позна, че брат му бе взел силна доза наркотик. Зачуди се дали болката не бе причина за това…

— Как е ръката ти? — попита Маркус. Петриус сви юмрук.

— Нищо не чувствам. Но не се притеснявай. — Той разтвори дланта си. — Държа го в ръцете си…

Точно това бе причина за тревогата на Маркус. Петриус бе лабилен. Може би трябваше да говори с Юлиус за него. Младият разбойник трябваше да бъде заключен някъде, преди да направи непоправими неща. Маркус реши да го отведе настрана и да си поговори с него след игрите.

Неочаквано се разнесе оглушителен рев и животните нахлуха на арената. Лъвове, леопарди и мечки взаимно започнаха да се нападат. Лъв застана срещу лъв, огромните мечки подмятаха леопардите и ги тръшкаха на пода. Лукавите лъвици атакуваха мечките на групи. Касапницата бе ужасяваща! Дивите животни с нищо не затрудняваха гладиаторите. Инстинктите им бяха насочени към борбата за оцеляване с друг вид животни.

Маркус се отврати. Беше очаквал един възхитителен лов, където човекът бе изправен срещу жертвата и оцеляването зависеше от смелостта, бързината, силата и съобразителността.

Юлиус и сенаторите до Маркус като че ли реагираха по същия начин. Не можа да се въздържи и да не изрази недоволството си.

— Мисля, че гледахме достатъчно — обяви Юлиус, когато застанаха в подножието на императорската ложа, за да се сбогуват.

Императорът очевидно не бе доволен.

— Сигурен съм, че не си тръгвате? По средата на деня ще започнат екзекуциите. Изобретил съм няколко специални мъчения за враговете на Рим.

Един от сенаторите, член на стар патрициански род, се обади:

— Сенатът ще заседава следобед, императоре. Трябва да тръгваме.

Нерон знаеше добре, че когато почитан сенатор говореше, не трябваше да възразява. Въпреки че бе император, Сенатът се ползваше с такъв престиж и морална власт, че Нерон винаги им се подмазваше. Ако пожелаеха, можеха да го детронират. Въпреки че армията и императорът бяха силни, Сенатът беше върховната власт на империята.

Маркус видя, че Петриус има намерение да остане с Нерон и да се наслаждава на екзекуциите. Погледна го властно и когато му подаде знак с кимване на глава, Петриус незабавно му се подчини.

Двамата се оттеглиха малко встрани от Юлиус и сенаторите, преди Маркус да го смъмри:

— Покрих те, когато дезертира от армията. Ако искаш да проституираш с Нерон, това си е твоя работа, но недей да посрамваш дома на Магнус или да нараняваш баща ни, като се дрогираш вкъщи. Постарай се да си чист, преди да се върнеш отново у дома!

Когато Петриус се върна при императора, Нерон забеляза, че е разстроен.

— Какво те тревожи, любов моя? Кажи на Нерон, за да реши проблема ти.

— Брат ми Маркус и аз сме много близки. Той скоро ще се ожени за британка и се страхува, че тя може да го предаде. Чул е слухове, че е християнски шпионин, който работи за келтските племена, изпратена да го прелъсти. Маркус се страхува за баща ни, докато е заедно с Юлиус и сенаторите. Помоли ме да се върна вкъщи, за да наблюдавам продажната кучка, преди той сам да може да се справи с нея.

— Остани с мен! — убеждаваше го Нерон. — Ще изпратя преторианската гвардия да я арестува.

— Не, той все още няма доказателства за предателството й, но ти благодаря, че си готов да помогнеш и че лично ще измислиш наказание, ако тя вдигне ръка срещу дома на Магнус…

— Остани поне за екзекуциите. Измислил съм нещо, което се нарича жива факла. Доста впечатляващо е!

 

Даяна прекара сутринта в градината, където се учеше да свива венец от цветя и върбови клонки, после се наслади на великолепен обяд в басейна. По пътя към библиотеката, където отиваше да почете на Титус, я срещна Тор и я помоли да го освободи от неочакваните му задължения:

— Лейди Даяна, моля те да намериш работа на Ливи и другите момичета! Не ме оставят на мира…

— Изглеждаш изтощен. Не можа ли да спиш снощи?

Тор кимна с глава.

— Когато ти си в библиотеката с бащата на генерала, аз оставам на тяхната милост.

— До библиотеката има една стая. Ще им кажа, че трябва да ми напишеш няколко писма.

 

— Но аз не мога да пиша — отговори той нещастен.

— Но те не знаят това — успокои го тя.

Даяна извика Ливи, която се разхождаше покрай колоните и я чакаше да влезе в библиотеката.

— След обяд Тор ми трябва, за да подреди кореспонденцията ми. Идете с момичетата горе, за да оправите стаята ми. — Намигна на Тор: — Почини си, докато можеш!

Титус бе в настроение за разговор. Спомняше си своята собствена сватба, раждането на първия си син, припомняше си какъв е бил Маркус като дете. Даяна можеше да го слуша безкрайно как хвалеше сина си и как се надяваше, че тя ще дари съпруга си с дете, каквото той желаеше.

 

Сипа чаша вино на Титус и седна до него. Беше облечена в рокля с наситен пурпурен цвят, която придаваше по-тъмен блясък на аметистовите й очи и красиво контрастираше със светлорусата й коса. Титус й се възхищаваше над ръба на чашата си. Неочаквано гърлото му бе обхванато от огън. Той сложи ръката си върху него и изпусна чашата.

Очите на Даяна се разшириха от ужас, като гледаше как виното оцвети снежнобялата му туника и чуваше ужасните звучи, които излиза от гърлото му. Беше като парализирана. Знаеше, че незабавно трябва да потърси помощ, но разбираше, че беше твърде късно. Опита се да извика, но не може да издаде и звук. Втурна се навън, за да намери Лукас, но Петриус вече беше на вратата, готов с обвинението си:

— Ти си отровила баща ми!

— Не съм — задави се тя, обръщайки се към Титус, който лежеше неподвижен с гротескна гримаса на болка, замръзнала на лицето му.

Петриус извади камата си и тръгна към нея.

— Тор! — изкрещя Даяна. Той незабавно се втурна през вратата с ръка на сабята си, но преди да може да я извади, Петриус заби дългата кама в корема му и го разпра.

Даяна започна да пищи, наблюдавайки кошмара, разиграващ се пред нея. Докато Тор се гърчеше на пода и се опитваше да задържи вътрешностите си, Петриус коленичи и преряза гърлото му.

Лукас и десетина други роби се бяха събрали на врата та. Петриус се обърна към тях със студена решителност.

— Тя отрови баща ми, а нейният роб се опита да ме убие!

— Не е вярно! — през сълзи отрече Даяна. — Той го направи!

Лукас знаеше, че годеницата на Маркус и Титус се обичаха:

— Не, тя никога не би му навредила!

Петриус беше необичайно спокоен. С неумолима пресметливост отговори:

— Ако тя не е сипала отрова във виното, то тогава е някой от робите. Знаеш какво става, когато някой роб убие господаря си… Всички отиват на смърт.

Лукас отстъпи назад ужасен. Само месец бе изминал от масовата екзекуция на двеста роби, които бяха убили жестокия си господар.

— Лукас, прати незабавно да извикат Главния префект. Аз ще я затворя в наказателната стая, докато той дойде.

Даяна страдаше заради Маркус. Той щеше да скърби тежко за смъртта на баща си. Петриус я сграбчи за косата. Застрашително размахваше ножа си, от който все още капеше кръвта на Тор.

— Когато брат ми научи какво си направила, сърцето му ще бъде съкрушено — усмихна се насреща й Петриус.

— Маркус никога няма да повярва на такава гнусна лъжа. — По страните й се стичаха сълзи на болка и отчаяние. Той я повлече към избата, където бе наказателната стая. Вратата беше тежка, прозорците бяха с решетки, а вътре имаше приспособления за приковаване на непокорните роби.

Той я накара да падне на колене и притисна китките й в земята. После насила вдигна брадичката й нагоре, за да го погледне в очите.

— Беше твърде префинена, за да ми се отдадеш. Двамата с Маркус сте се договорили да ме лишите от земята и богатствата на баща ми, но сега всичко ще бъде мое, а ти, красива кучко, ще си получиш заслуженото.

Когато той заключи вратата, страхът я задуши. Знаеше, че Петриус е загубил разума си. Беше отровил собствения си баща заради пари и го бе направил така, че да бъде обвинена тя. Когато си помисли как Тор лежи мъртъв заради нея, тежестта на вината й се удвои…

Опитваше се да превъзмогне страха и да мисли рационално. Маркус трябва да бъде информиран за смъртта на баща си. Разбира се, Петриус щеше да проглуши ушите на брат си с мръсни лъжи, но Маркус щеше да разбере, че тя невинна. Даяна не можеше да се отърве от металния мирис на кръвта… Маркус щеше да дойде. Той щеше да я защити, ако се налагаше — от целия свят. Нали тя беше казала на Титус, че Маркус е единствената защита, от която някога може да има нужда.