Вирджиния Хенли
Графиня робиня (14)

Глава 14

Притвори очи. От ярост пръстите й се вкопчиха в ръката на Кел. Ако загуби самообладание и възрази на римлянина пред робите му, ще пропилее и малкото власт, която бе придобила. Знаеше, че няма друг избор, освен да изпълни това, което и бе заповядано.

С мълчалива гордост се обърна и излезе от стаята Беше благодарна, че Кел не й напомни съвета си. Сила я чакаше с приготвената туника. Знаеше, че Даяна ще се върне. Генералът никога не позволяваше неподчинение.

Даяна реши, че трябва да преодолее свенливостта си. Скромността не бе позволена в римското домакинство. Нямаше друг избор, освен да бъде послушна пред останалите роби, но когато останеше насаме с Маркус, щеше да му каже и покаже колко възмутена бе от принудата да показва голотата си пред всички.

Свали красивата бяла роба и позволи на Сила да й облече туниката. Тя също беше бяла, но прозрачна. Докато Сила я закопчаваше на едното й рамо с огромна брошка с рубин, тя се взираше в отражението на огледалото с удивление. Никога не си бе представяла, че ще облече такава дреха, която изцяло разголва едната й гърда. Беше еротична дреха, нещо повече — дори скандална!

Почувства топлина по страните си и видя отражението им в огледалото. Е, добре, трябваше да приключи с изчервяването, защото само след миг Кел щеше да я види, после Маркус, после робите, които щяха да сервират и свободно да я наблюдават цялата вечер.

Сила й подаде сандали с дълги златни панделки. Даяна махна пръстена от крака си, гривната от глезена и ръката си. После преплете панделките върху голите крака. Рая избра чифт златни амулети с рубини. Преди да напусне стаята, натопи кърпа в купата с розова вода и я постави върху страните си да угаси огъня.

Още веднъж Кел я придружи до триклиниума. Притворените очи изцяло скриваха мислите му. Този път Даяна бе вдигнала още по-високо главата си. Маркус Магнус се държеше така, като че ли тя едва сега пристигаше за вечеря. Лицето му вече не бе сърдито, гласът му бе изгубил ледения си тон.

— Добре дошла, моя лейди. За мен е удоволствие най-сетне да те видя вкъщи.

— Добре заварил — промърмори тя, без да споменава името му и без да вдига дългите си мигли.

Даяна избра най-далечния от него път, за да стигне до кушетката си. Седна, вдигна краката си и внимателно оправи полата на туниката, за да скрие бедрата си, защото под прозрачната материя нямаше долно бельо! Не постави малката златиста възглавничка под лакътя си, защото не искаше да се излята. Забеляза, че покривката бе сменена, за да се заличат следите, оставени от Петриус.

Тази вечер прислужваха двама роби. Поради огромната енергия, която Маркус бе изразходвал през напрегнатия ден, апетитът му бе ненаситен. Имаше огромно разнообразие от ястия. Пиха калда, приготвена от вино, билки и гореща вода. Беше същата рецепта като сервираната от Питър Хардуик и мислите на Даяна полетяха назад. Той щеше да бъде първият мъж, който щеше да я люби, ако не беше избягала навреме. Само от мисълта потрепери. Беше успяла да се отърве щастливо. Отправи поглед към Маркус и разбра, че независимо от пропастта, която ги разделяше по мисъл, отношение и дела, нямаше друг мъж, на когото би пожелала да се отдаде.

— Хареса ли ти демонстрацията на реката днес?

— Мога ли да отговоря, когато останем сами? — тихо помоли тя.

— Разбира се. — Той искаше тя да спомене името му. Доставяше му неизказано удоволствие да го чува, произнесено от нейните устни. Желаеше да го забавлява с разговор, докато вечеряха. Беше толкова приятно снощи, преди Петриус да провали всичко.

— Беше заспала, когато снощи се прибрах в стаята си. Обезпокоих ли те?

— Мога ли да отговоря, когато останем сами? — помоли тя отново тихо.

Тъмните му вежди се свъсиха. Тя определено се опитваше да го ядоса.

— Не, по дяволите, не можеш. Ще отговаряш сега на въпросите, които ти задавам!

— Мога ли да получа разрешение да отговарям на въпросите ти откровено?

Маркус разбираше, че тя отново играе женските си номера:

— Можеш да ми отговаря по какъвто искаш начин, стига това да ми доставя удоволствие.

Даяна прехапа устни. Знаеше, че играят на котка и мишка.

— Ще започнем отначало. Хареса ли ти демонстрацията на реката днес?

— За мен бе огромно удоволствие да Ви наблюдавам господарю.

Маркус изскърца със зъби.

— Обезпокоих ли те снощи?

— Близостта Ви винаги ме обезпокоява, господарю.

Търпението му се изчерпа.

— Оставете ни! — заповяда той на прислужващите роби — Затворете вратата.

Той не пророни и дума, докато не останаха сами.

— И още веднъж… — тонът му я предупреждаваше, че почти беше изчерпил търпението си към нея. — Достави ли ти удоволствие демонстрацията на реката днес?

Даяна пъхна златистата възглавничка под лакътя си и се изтегна предизвикателно. Погледна го и отговори гордо:

— Наистина бе удоволствие, но не чак толкова голямо, колкото ти самият изпита, Маркус. Ти се показваше пред войниците и най-вече пред центурионите. Бедният Петриус, той няма никакъв шанс да се мери с теб.

— Mea culpa!^[1] възкликна той и се усмихна като момче. Очите му я поглъщаха. — Имаш ли представа колко поразително красива си тази вечер?

— Имаш предвид като робиня? — попита тя сладко.

— Не изглеждаш като робиня! Изглеждаш като богиня. Нарочно поръчах туника като тази, която носи Даяна Гроув. Необходима ти е само стрела в ръката.

— Надявам се скоро да поправиш тази грешка — промърмори тя предизвикателно.

Маркус се засмя гръмогласно:

— Ти си възхитителна!

— Единственото ми желание е да ти доставя удоволствие. — Думите й бяха изпълнени със сарказъм.

— Ако това е истина, ела да се изтегнеш на моята кушетка, така че да ползваме една чиния, една и съща чаша.

Пулсът на Даяна се ускори. Ако отидеше при него, храната щеше да бъде забравена — тя щеше да е основното ястие. Трябваше да му отговори така, че да спечели малко време.

— Ти обеща да ме ухажваш, преди да ти се отдам.

— Най-добре ще го направя, ако си до мен.

— Ако не бях облечена в тази туника с една гола гърда, не бих имала възражения да споделя кушетката ти. Може би утре вечер? — предложи тя.

— Утре? Закълни се! — изкомандва той, не вярвайки на думите й.

— Обещавам, Маркус! — прошепна тя нежно. Черните му очи проблеснаха, когато се сети за нещо.

— Искаш ли да помоля Нола да ни сервира утре вместо мъжете?

— Да, това ще ми помогне да запазя малко от скромността си. Благодаря ти!

— Твоята стеснителност е неуместна, Даяна. Имаш най-красивото женско тяло, което някога съм виждал.

— Благодаря за комплимента, Маркус, но не можеш ли да разбереш, че нямам желание да излагам тялото си на показ?

— Но това е невероятно! Когато една жена притежава красота, тя трябва да се показва. Това е единственото ценно нещо, което жената притежава. — Черните му очи я галеха, подсилвайки думите му.

— Грешиш! Красотата е само част от жената!

— Не, тя е всичко. Красотата е всичко, което и аз, и останалите мъже търсим у една жена. Красота и подчинение, разбира се.

— Това е сляпа арогантност, едно изключително мъжко виждане! — Даяна тръсна глава нетърпеливо, говорейки със страст. Маркус не можеше да откъсне очи от нея. Гневът със сигурност я правеше още по-красива тази вечер.

— Какво друго? — попита той агресивно.

— Интелигентност, разбира се, и сила на характера. Ами чувството за хумор? То е толкова важно, колкото и красотата. Жената трябва да бъде оценявана за всичките нейни качества… Всяка робиня може да ти се подчинява, римлянино!

— Не римляните са създали робството, Даяна. Келтските племена от Британия търгуват роби с Рим от много години.

— Това не оправдава робството…

— Икономиката зависи от робите. Винаги сме имали роби. Просто трябва да го приемеш.

— Не, Маркус, грешиш. Робството ще бъде премахнато, слава Богу!

— Нямам намерение да обсъждам с теб предимствата на робството. Ти трябва да ме развличаш. Интересува ме твоята изключителна красота, а не твоята интелигентност.

— Твърде лошо. Бях планирала тази вечер да те забавлявам не красотата си, а с интелигентността си.

— Няма да е възможно.

— Какво предизвикателство си ти, Маркус Магнус.

Той й се усмихна.

— Сега ще се качим горе и ще продължим играта!

— Това заповед ли е или покана?

Усмивката му стана още по-широка.

— Тъй като никой не ни чува, това е покана.

— Щастлива съм, че играеш по правилата.

— Красотата на командването е в това, че винаги можеш да промениш правилата. — Той се приближи към кушетката и се надвеси над нея. Близостта му караше пулса й да препуска диво.

— Ще ми доставиш удоволствието да те занеса до горе. — Преди да успее да възрази, тя се намери в ръцете му. Голата й гърда се притискаше към гръдния му кош. Грубата ленена материя дразнеше зърното й, напълно втвърдено… Голите й бедра лежаха върху мускулестите му ръце и топлината на тялото му се вливаше в нея, топеше костите й.

Докато Маркус се качваше по стълбите, тя усещаше мраморно твърдия му фалос да допира голите бузи на задника й Желанието пропълзяваше към женската й същност… С всяко преодоляно стъпало похотта се засилваше. Тя се вкопчи в него, чувствайки потрепването на мускулите му. Всичките й усещания бяха наситени и дълбоки. Започна да открива, че възбудата е изключително приятно занимание…

Маркус я занесе я в спалнята си и затвори вратата с крак. Желанието да му се му се отдаде бе почти непреодолимо. Искаше да почувства устните му върху своите. Но вместо да я целуне, той я отнесе до голямото сребърно огледало, за да се види как изглежда в ръцете му.

Отражението в огледалото бе особено възбуждащо…

Държеше краката й толкова високо, че тя виждаше златното къдраво валмо, покриващо розовия център между краката й. И точно под него беше огромното му мъжество — твърдо и насочено към целта. Той я отпусна леко, за да се отъркат един о друг.

Когато чу, че тя бързо пое дъх, Маркус се усмихна сладострастно. Пусна я да се хлъзне по тялото му, докато краката й докоснаха пода, но с лице към огледалото. Даяна огледа отраженията на телата им — неговото беше доста по-едро, той беше застанал плътно зад нея. Бялата й кожа контрастираше на неговия мургав тен.

Тя наблюдаваше омагьосана как мощната му ръка обхваща голата гърда и мазолестия му палец си играе със зърното й. Потоци от разтапящ огън пробягваха от гърдата и се впускаха към корема й и по-надолу. Маркус я придърпа плътно към себе си, така че тя почувства как твърдата му стрела се допира до бузите на задника й. Пое дълбоко въздух и плъзна ръката си там, където телата се допираха, но той я притисна още повече и ръката й остана на място — пръстите й обхванаха опънатата стрела. Той продължи да дразни зърното на гърдата, а тя почувства как стрелата ставаше все по-дълга и по-твърда в ръката й.

Тогава с другата ръка той повдигна туниката й, така че тя да може да следи как ръката му се плъзга по венериния й хълм. Пръстите му се ровеха из къдриците. Действията му и усещанията, които те предизвикваха, я караха да диша дълбоко. Свободната й ръка се протегна към неговата, за да отстрани от женския й център. Но ръката й бе толкова малка и слаба, че сама се отдръпна, когато той търсеше отвора с мазолестия връх на пръста си. Накрая римлянинът намери чувствителната издатинка вътре в него.

Маркус започна бавни въртеливи движения, докато тя не започна да стене от истинско удоволствие. Даяна се наблюдаваше как се вие под пръстите му… Дотолкова се възбуди, че искаше да закрещи от силните усещания. Дишаше тежко и усещаше как пенисът му пулсира в ръката й.

Той започна да притиска гърдата й с бавни ритмични движения, които отговаряха на ритъма на въртеливите движения на пръста му. Искаше да го помоли да ги ускори, но думите застинаха в гърлото й, от него излизаха само стенания на задоволството. Сега усещанията прииждаха на пълни, причиняващи пулсации, които се ускориха. С женския си инстинкт, стар колкото Ева, тя разбра че ако той ускореше движенията, удоволствието й скоро щеше ла свърши. Бавните, постоянни и ритмични кръгови движения й доставяха продължаващо, все по-голямо удоволствие…

Тя изви тялото си в дъга. Усещането на върха бе толкова силно и бързо, че извика и диво се притисна към него. Той я обхвана плътно с цялата си ръка, увеличавайки пулсиращото чувственото усещане от всяка контракция. После отново я вдигна на ръце, за да обсеби треперещите й устни.

Тя нежно се вкопчи в него, позволявайки му да се впусне в устата й така, както се бе впуснал в усещанията й. Когато най-после отлепи устни от нейните, Маркус промърмори:

— Това е само предястието на удоволствието, което ще изпитаме заедно. Сега, след като аз те забавлявах, твой ред е ти да ме забавляваш. Смяташ ли, че интелигентността ти ще задържи интереса ми или ще трябва да прибегнеш до красотата си? — предизвика я той.

Понесе я по стъпалата и я остави на леглото. После съблече туниката си и се излегна до нея, подпирайки раменете си върху възглавниците.

Любопитните очи на Даяна го изучаваха с възхищение. Той наистина беше великолепен мъжки екземпляр. Тялото му бе покрито с черни къдри, които бяха най-гъсти на гърдите. Там проблясваше златната монета, отразяваща светлината на сребърната лампа. Космите ставаха единични върху плоския корем и после мак избуяваха в слабините му. Мъжкият му полов орган, все още в състояние на възбуда, стоеше изправен като мраморна колона с главичка от алено кадифе.

Тя сви крака под себе си и плесна с ръце. Започна тихо да говори:

— Маркус, казвам се Даяна Девънпорт. Родена съм в Лондон, Лондиниум, през 1772 година от новата ера. Дойдох в Аква Сулис, който ние наричаме Бат, заради древните римски бани. Един ден влязох в магазин за антики и с изненада открих римски шлем от желязо и бронз. Не можах да устоя и го надянах на главата си, но се почувствах странно, стана ми лошо и изпитах чувството, че пропадам през пространството.

Сега разбирам, че някак си съм била пренесена през времето. Мисля, че припаднах и дойдох в съзнание, бях тук, в Аква Сулис, почти под колелата на твоята колесница. В незнанието си помислих, че мъже от моето време, облечени като войници от древния Рим, играят глупави момчешки игри. Когато обаче ми поставиха робската халка, осъзнах, че не е никаква игра…

Маркус наблюдаваше красивата й уста, докато тя говореше. Беше най-щастливият мъж на тази земя. Притежаваше млада робиня, която не само че беше изключително красива, но можеше да забавлява с хумора и интелигентността си. Най-хубавото беше, че никой мъж не я бе докосвал преди него. Нито един. Очите му започнаха да се затварят. Музиката на гласа й продължаваше, но умората от изминалия ден надвиваше генерала и той заспа, слушайки Даяна.

Тя повдигна миглите си, за да види реакцията на историята която му разказваше. Очите и се уголемиха от съмнение. Маркус беше заспал, докато му бе говорила! Все още на колене, се протегна напред, за да го погледне по-отблизо Чертите му все още пазеха гордостта на орел, но изглеждаше много по-млад. Широкият му гръден кош се повдигаше и спускаше с бавното и равномерно дишане. Вратът, ръцете и раменете му бяха с изпъкнали като въжета мускули, а мургавата кожа на корема бе опъната като барабан.

Стрелата му, вече не така напрегната, лежеше върху бедрото, а главичката бе изчезнала в укритието си. Все още изглеждаше опасно оръжие, самите му размери бяха внушителни. Очите й се насочиха към бедрата и надолу. Имаше най-мускулестите крака, които беше виждала някога. Съвременните мъже нямаха такава конструкция. Той изглеждаше като Колос.

Накрая погледна ръцете му. Бяха големи, умели и силни, но тях имаше множество мазоли и белези. Размишляваше как й бяха доставили такова удоволствие. Бяха силни и едновременно нежни. Погледна оголената си гърда, с която си беше играл и галил. С учудване забеляза, че по нея нямаше никакви следи.

Постави ръката си до неговата и откри, че беше само една трета от големината му. Въпреки че бе огромен, в него нямаше никаква недодяланост. Притежаваше силата и гъвкавостта на животно. Когато се биеше със сабята си, движенията на краката му бяха енергични, реагираше със скоростта светкавица и удряше със същата светкавична точност.

Даяна се чудеше защо Съдбата я бе изпратила в ръцете на този мъж. Не можеше да намери отговор. И все пак, дълбоко в сърцето си, тайно се радваше, че й бе предоставен този фантастичен шанс да попадне в това време, на това място и на този мъж. Изпита мъничко страх, че пак Съдбата би могла да й го отнеме. Беше изненадана от собствените си чувства и призна, че ще й бъде неприятно да го напусне.

Знаеше, че ако отвори очи, ще му се отдаде с трепетно сърце. После се почувства виновна. Беше имал изморителен ден и се нуждаеше от почивка, за да стане сутринта в пет и да започне отново. Погледна го и тихичко, на пръсти, излезе от стаята.