Джудит Макнот
Преди да те срещна (63)

ЕПИЛОГ

Стивън Уестморланд седеше в богато обзаведената всекидневна на прекрасния дворец Монклер. Очите му пробягваха по портретите на знатните му предци, окачени по тапицираните с коприна стени, и се чудеше дали и за тях е било толкова трудно да остават насаме със съпругите си, както това се случваше с него. През последните два дни трудно му се удаваше да прекара повече от няколко часа заедно с Шеридан без присъствието на други хора.

Над камината висеше портретът на първия граф на Лангфорд. Мъжът го гледаше надменно от гърба на бойния си жребец. Имаше вид на човек, готов да завре рицарите си в миша дупка, ако се навъртат наоколо му, когато той иска да бъде в компанията на съпругата си.

От отсрещната стена го гледаше вторият граф. Той пък се беше разположил край камината заедно с двама от своите рицари. Графинята седеше наблизо, заобиколена от други жени, и всички те бродираха някакъв гоблен. Вторият граф имаше по-светски вид от баща си. Той най-вероятно би подходил по по-различен начин, ако искаше да се освободи от нежеланото присъствие на околните: би изпратил рицарите си от другата страна на защитния ров около замъка си и би наредил да се вдигне подвижният мост.

Това занимание скоро го отегчи. Стивън насочи вниманието си към своята съпруга, седнала срещу него в компанията на майка му, брат му, Уитни и Никълъс Дьовил. Той си представи как леко повдига брадичката й и целува сладките й устни, докато ръцете му бавно смъкват лимоненожълтата й рокля и обхващат закръглените й гърди. Усети, че Ники внимателно го наблюдава, и едва не се изчерви като ученик, хванат да върши срамни и непозволени неща, когато Ходжкин доближи и рече:

— Извинете ме, милорд, но трябва да ви съобщя, че имате гости.

— Кои са те? — раздразнено попита Стивън.

Ходжкин прошепна нещо на ухото му. Настроението на Стивън се промени, когато разбра кой е единият от посетителите. Нямаше търпение да се срещне с Матю Бенит, който току-що се беше върнал от Америка. Той стана от мястото си и тръгна към кабинета.

— Извинете ме — кимна на съпругата си и на останалите.

Шеридан вдигна поглед към него и му се усмихна. В усмивката й се четеше същото съжаление, че не може да бъде насаме с него.

— Извинявам се за неочакваното си посещение, милорд — започна Матю Бенит в мига, в който графът се появи в кабинета. — Икономът ви ме уведоми, че съвсем наскоро сте се оженили и че не приемате посетители, но вашите инструкции бяха да се свържа с вас веднага след като издиря роднините на госпожица Ланкастър. За съжаление единственият жив роднина на госпожицата — нейният баща — с починал непосредствено преди да пристигна там.

— Знам — кимна Стивън. — Получих писмо, което беше изпратено в дома на Бърлтън. В него се обясняваше всичко. Но след като тя няма други живи роднини, кого сте довели със себе си?

Адвокатът притеснено го погледна.

— Госпожица Ланкастър е пътувала с една млада жена на име Шеридан Бромлейт, която била нейна платена компаньонка и е трябвало да се върне обратно веднага след като питомката й пристигне в Англия. До този момент от госпожица Бромлейт не са се получили никакви известия и нейната леля — госпожица Корнелия Фарадей — настоя на всяка цена да открием племенницата й. За нещастие госпожица Фарадей не сметна, че може да повери тази отговорна задача на мен или на вас, затова настоя да дойде с мен в Англия.

Шеридан беше разказвала на съпруга си за лелята, която я беше отгледала, както и за баща си, който беше изчезнал безследно преди няколко години. По всичко изглеждаше, че сега Стивън щеше да е в състояние да й поднесе един неочакван сватбен подарък.

— Чудесно! — възкликна графът и се усмихна.

— Надявам се, че ще продължите да мислите така и когато се срещнете с въпросната дама — уморено отбеляза Бенит. — Тя е твърдо решена да открие племенницата си.

— Мисля, че мога да разреша този проблем с удивителна бързина — отвърна доволно Стивън. — Съвсем точно знам къде се намира госпожица Бромлейт в момента.

— Слава Богу! — възкликна Матю Бенит. — Бащата на госпожица Бромлейт, за когото никой не беше чувал в продължение на четири години, тъкмо се беше появил, когато аз се срещнах с лелята. Той, както и приятелите му също са много разтревожени за момичето.

— Госпожица Бромлейт е на съвсем сигурно място — увери го Стивън. — Но се опасявам, че няма да бъде върната на близките й.

— Защо?

Преди десет минути най-горещото желание на графа беше да остане насаме с младата си съпруга, но сега просто нямаше търпение да види лицето й, когато й съобщеше с кого й предстои да се срещне. Той покани адвоката да го последва и го заведе във всекидневната, после изпрати Ходжкин да доведе и другите посетители.

— Шери — нежно каза Стивън. — Имаш гости.

— Кой е дошъл? — полюбопитства тя и погледът й му казваше, че би предпочела да не се среща с никого.

В същия миг във всекидневната влезе симпатичен мъж на средна възраст, последван от жена с прошарена коса.

— Извиняваме се за притеснението — обърна се мъжът към Стивън, — но търсим дъщеря ми.

Стивън погледна към Шери. Тя се обърна, щом чу познатия глас, и бавно стана от стола си.

— Татко? — промълви и баща й обърна глава към нея. Шеридан не можеше да помръдне от вълнение. Очите й не се откъсваха от мъжа, сякаш тя се страхуваше, че той е видение, което всеки момент ще изчезне.

— Татко…

Той разтвори ръце и тя се втурна към него.

— Къде беше? — прошепна през сълзи Шери. — Защо не ни писа? Мислехме, че си мъртъв!

— Бях в затвора — отвърна баща й и с неудобство погледна към занемелите от изненада приятели на дъщеря му.

— С Раф имахме лошия късмет да спечелим на карти един кон, който впоследствие се оказа краден. Добре, че не ни обесиха за тази работа. Леля ти Корнелия винаги ме е предупреждавала, че залагането на карти ще ми причини неприятности.

— И се оказах права — намеси се жената.

— За щастие прие предложението на един бивш картоиграч да стане негова съпруга. Аз все още знам как се върти стопанство и дори не възразих да се сдобря с ескуайър Фарадей заради нея.

Шери се спусна към леля си и силно я прегърна. После си спомни задълженията си и понечи да представи баща си и леля си на Стивън, но баща й я изпревари.

— Още един човек гори от нетърпение да те види, Шери — каза й той. — Макар да се съмнявам, че ще те познае — добави.

Усмихнатото лице на Раф надникна през вратата и след миг испанецът вече беше вътре. Беше по-красив, отколкото си го спомняше. Обстановката очевидно не му направи особено впечатление. Държеше се напълно естествено — все едно че беше край лагерния огън с китара в ръка.

— Здравей, querida! — промълви с дълбокия си галещ глас и Стивън стисна зъби.

Съпругата му се хвърли в прегръдките на другия мъж, който я повдигна от пода и весело се завъртя заедно с нея.

— Дойдох, за да изпълня обещанието си да се оженя за теб! — пошегува се Раф.

— Мили Боже! — възкликна госпожица Черити, ужасена от каменното изражение на графа.

— Какво иска да каже този човек? — прошепна Уитни.

— Не искам дори да си помисля! — отвърна също шепнешком съпругът й.

Никълъс Дьовил се облегна назад и развеселено наблюдаваше сцената, без да направи какъвто и да било коментар.

— Кога можем да се оженим, querida? — продължи да се шегува Раф дори след като я пусна на пода. — Дни наред мисълта за моето малко морковче не излизаше от ума ми.

За огромна изненада на всички Шери не взе на сериозно тези излияния.

— Ще те помоля да не ме наричаш с подобни недостойни имена пред моя съпруг — рече с престорена строгост тя и се засмя. — Нещо повече, съпругът ми смята, че цветът на косата ми е изключителен!

Думите й накараха баща й, леля й и Раф едновременно да обърнат глави към мъжа, застанал прав до камината. Шери бързо ги представи. Стивън осъзна, че се е превърнал в обект на подозрително проучване от страна на тези трима души, които нямаха ни най-малка представа за титлите и богатствата му, нито за неистовото му желание да размаже Рафаел Бенавенте заради начина, по който се държеше със съпругата му. Този човек беше прекалено красив и прекалено опасен, за да бъде оставян насаме с която и да е жена на възраст над седемнайсет години.

Графът реши да отложи разправата с него. Обгърна талията на Шеридан, притегли я към себе си и ги остави да го гледат колкото си искат.

— Щастлива ли си, скъпа? — попита след малко баща й. — Обещах на Спящото куче да те открия и да те върна обратно в Америка. Той ще иска да разбере дали си щастлива.

— Много съм щастлива — отвърна сияеща Шери.

— Сигурна ли си? — попита я леля й.

— Напълно! — кимна тя.

Рафаел Бенавенте малко се забави в преценката си за графа, но накрая приятелски му протегна ръка.

— Трябва да сте много специален човек, щом Шери толкова ви обича!

Стивън реши да му предложи чаша бренди, вместо да му отправи покана за дуел. Очевидно Рафаел Бенавенте беше мъж с много точна преценка. За графа щеше да с удоволствие да го приеме под своя покрив. Но само за една нощ.

Когато най-после остана насаме с Шери, той сподели мислите си с нея. Съпругата му извърна лице към него, пръстите й се плъзнаха по голите му гърди и по цялото му тяло отново преминаха тръпки на възбуда.

— Обичам те — прошепна тя. — Обичам твоята сила и твоята нежност. Обичам те заради вниманието, с което обгради моите близки и Раф.

И Стивън беше съгласен всички те да останат в дома му толкова дълго, колкото пожелаят. Той й каза това, докато ръката й се спускаше все по-надолу и по-надолу.