Джудит Макнот
Преди да те срещна (25)

25

На път за кабинета на графа Шери се поспря пред огромното огледало, за да се увери, че косата й не е разрошена, приглади полите на новата си рокля и с усмивка поздрави застаналия наблизо Ходжкин:

— Добро утро. Ходжкин. Днес изглеждате изключително добре. Костюмът ви нов ли е?

— Да, госпожице. Благодаря — отвърна той, едва прикривайки задоволството си от факта, че тя също е забелязала колко добре му стои новата униформа. — Получих костюма вчера, направо от шивашкото ателие.

— Аз също съм с нова рокля — похвали се Шери.

Чувайки гласа й, Стивън се обърна към вратата и видя как девойката направи пирует пред възхитения поглед на иконома.

— Нали е прелестна?

Сцената беше толкова затрогваща и приятна, че графът се усмихна и побърза да отговори вместо стареца:

— Наистина е прелестна.

Шери отпусна полите на роклята, влезе в кабинета и се приближи към бюрото. Повечето жени, които Стивън познаваше, бяха специално обучавани как да се движат, в резултат на което походката им в крайна сметка ставаше скована. Тази девойка обаче притежаваше вродена грация и непринуденост.

— Добро утро — лъчезарно му се усмихна тя. — Надявам се, че не прекъсвам заниманията ти. Помислих си, че би искал да ме видиш веднага щом…

— Не ме прекъсваш — увери я Стивън. — Всъщност нарочно отпратих секретаря си, за да остана насаме с теб. Заповядай, седни.

Шери се настани на отсрещното кресло, като внимателно оправи роклята си и вдигна питащ и същевременно изпълнен с доверие поглед към годеника си.

Тя му вярваше безрезервно, помисли си Стивън, а той щеше да използва това нейно доверие, за да я манипулира…

Осъзна, че беше очаквал този момент с нежелание, дори с ужас, но нямаше за кога да отлага важния разговор. Въпреки това усети, че отчаяно търси тема, с която да поотложи неприятните обяснения.

— Как се чувстваш тази сутрин?

— Малко с рано да се каже — весело светнаха очите й — Та ние приключихме със закуската едва преди час!

— Нима е минал само час? На мен ми се стори повече… Какво прави през този час?

— Бях в библиотеката и търсех нещо за четене, когато ми съобщиха, че ме викаш.

— Не е възможно да си прочела всички онези списания, които ти пратих! Такъв голям куп!

Тя прехапа устни, полагайки огромни старания да изглежда сериозна, и попита:

— Разглеждал ли си някое от тях?

— Не, защо?

— Не мисля, че ще ти се сторят много поучителни.

Стивън нямаше представа какво съдържат дамските списания, само знаеше, че жените ги четат, но за да продължи разговора, попита за названията на някои от тях.

— Имаше едно с много дълго име. Ако добре си спомням, казваше се „Месечно списание за дами или информативно четиво за местата, където бихте могли да се забавлявате, както и съвети за това как да дадете воля на фантазиите си, да упражните ума си и да въздигнете характера си“.

— И всичко това в едно-единствено списание? — престори се на ужасен Стивън. — Много амбициозно начинание.

— Тъкмо това си рекох и аз, преди да прегледам статиите. Знаеш ли за какво се разправяше в една от тях?

— Като гледам изражението ти, едва ли ще се осмеля да направя предположение — засмя се графът.

— Беше посветена на ружа.

— Какво?

— В статията се даваха съвети как да си слагаме руж на лицето. Много интересно! А можеш ли да допуснеш какво се криеше зад заглавията „Упражнения за ума“ и „Въздигане на характера“? — Шери се засмя и продължи: — В някои от другите списания обаче имаше далеч по-важна информация — например за точно определения начин, по който една дама трябва да си хване полите, когато прави реверанс. Направо изумях! Нямах представа, че за да се направи това, е необходимо да използваш само палеца и показалеца си, вместо всичките пръсти на ръцете си. Но както знаеш, изтънчената перфектност е идеалът, към който всяка дама трябва неотклонно да се стреми.

— Това твоя теория ли е или на списанието? — попита през смях Стивън.

— Ти как мислиш? — хитро го погледна тя.

Той мислеше, че би могъл да води с нея разговори за изтънчената перфектност до края на дните си.

— Мисля, че е наложително да изхвърлим тези боклуци от спалнята ти.

— О, не. Наистина не трябва. Чета ги вечер, преди да заспя.

— Наистина ли?

— Да. Прочитам по една страница и веднага заспивам — действат ми по-добре от хапче за сън.

— Сега, след като вече обсъдихме въпросите за ружа и за реверансите, ще ми кажеш ли от какво всъщност се интересуваш?

„От теб — помисли си Шери. — Единствено от теб. Интересува ме защо в момента се чувстваш неловко, защо понякога ми се усмихваш така, сякаш съм единственото нещо, което има някакво значение за теб на този свят. Защо понякога имам усещането, че изобщо не искаш да ме видиш, дори когато съм застанала пред теб. Интересува ме всяко нещо, към което ти проявяваш интерес, защото толкова силно искам аз самата да събудя интереса ти към мен. Интересувам се от история — от твоята история. От моята история.“

— История — произнесе гласно тя. — Интересувам се от история.

— И от какво още?

Тъй като не можеше да си спомни, Шери му даде първия отговор, който й хрумна:

— Мисля също, че обичам конете.

— Защо казваш това?

— Вчера, когато кочияшът ме разхождаше из парка, видях няколко дами да яздят коне и внезапно се почувствах… щастлива. Развълнувана. Мисля, че може би зная как се язди.

— В такъв случай ще ти намерим подходящ кон и ще разберем дали чувството ти не те лъже. Ще поръчам да доставят някое прекрасно кротко жребче специално за теб от аукциона за коне.

— Мога ли да отида да гледам?

— Не, освен ако не искаш да предизвикаш вълнения. — Шери го погледна учудено и Стивън обясни: — На аукционите за коне не е прието да присъстват дами.

— О, разбирам. По-добре да не харчиш пари за жребец. Може да се окаже, че не умея да яздя. Не е ли по-добре първо да опитам с някой от твоите коне?

— Не си и помисляй! — остро я предупреди графът. — В моите конюшни няма кон, който да е подходящ за теб и изобщо за която и да е дама, независимо от ездаческите й способности. Конете ми не стават за леко подтичване из парковете.

— Вчера съвсем не си представях леко подтичване. Чувствах, че искам да препусна в бесен галоп и да усетя как вятърът брули лицето ми.

— Никакъв галоп! — забрани й той. Независимо от опита, който можеше да се окаже, че има, тя не беше някое здраво селско момиче. Костната й структура беше нежна и деликатна. Тялото й нямаше да може да се справи с галопиращ кон. — Нямам желание за втори път да те отнеса вкъщи, изпаднала в безсъзнание.

При спомена за безжизнено отпуснатото й тяло в ръцете му го полазиха тръпки. Това му припомни за първия инцидент, за безжизненото тяло на младия барон, който с нетърпение очакваше сватбата си с красивата млада дама… Тези спомени го накараха да премине директно към дълго отлагания въпрос:

— Със задоволство искам да ти съобщя, че снаха ми е успяла да убеди най-добрата модистка в Лондон да поеме грижата за твоите тоалети, които ще са ти жизнено необходими по време на Сезона. — Вместо да се зарадва, Шери свъси недоволно вежди при тази новина. — Не си недоволна от този факт, нали?

— Не, но не мисля, че имам нужда от повече рокли. Имам две съвсем нови, които още не съм обличала.

Тя имаше всичко на всичко пет всекидневни рокли и смяташе, че може да се похвали с гардероб! Най-вероятно баща й е бил голям скъперник.

— Ще имаш нужда от много повече дрехи.

— Но защо?

— Защото Сезонът в Лондон го изисква. Исках също да ти кажа, че доктор Уитиком се кани да ни посети днес и да доведе със себе си една възрастна дама, която да ти служи за компаньонка и придружителка.

— Нямам нужда от компаньонка — засмя се Шери. — Аз съм…

Стомахът й сякаш се сви на топка и думите просто не можаха да излязат от устата й. Споменът просто проблесна за миг.

— Ти си какво? — попита Стивън, без да откъсва очи от лицето й.

— Аз… Аз не зная.

— Не се притеснявай — успокои я графът. — Много скоро всичко ще си дойде на мястото. Сега има нещо друго, което бих искал да обсъдя с теб…

Той се поколеба. Шери вдигна прекрасните си сиви очи към него и окуражително се усмихна:

— Какво искаше да кажеш?

— Исках да кажа, че съм взел решение, което моето семейство също подкрепи. Искам да ти дам възможност да се забавляваш по време на Сезона и да се наслаждаваш на вниманието и на други мъже, преди да обявим официално годежа си.

Тя трепна, сякаш я беше зашлевил през лицето. Нямаше желание непознати мъже да я обсаждат с вниманието си и не можеше да си представи защо годеникът й държеше на това.

— Мога ли да попитам защо? — промълви с разтреперан глас.

— Разбира се. Женитбата е съдбоносна стъпка, която не бива да се предприема прибързано. Тъй като двамата с теб не се познаваме достатъчно добре, реших, че ще е по-разумно да ти дам възможност да се срещнеш и с други подходящи кандидати, преди окончателно да се спреш на мен. По тези причини бих искал годежът ни да остане в тайна поне за известно време. — Чувстваше се като пълен идиот.

Целият свят сякаш се срина в краката й. Той искаше тя да си намери друг, искаше да се отърве от нея. И защо не? Та тя не можеше да си спомни дори собственото си име и не приличаше на никоя от красивите усмихнати дами, които беше видяла в парка предния ден. Не можеше и да става сравнение между нея и снаха му, че дори и майка му, с тяхната самоувереност и царствени маниери. Те очевидно също не я искаха в семейството си, което от своя страна означаваше, че любезното им отношение към нея беше просто преструвка.

От обида в очите й се появиха сълзи. Шери бързо стана от мястото си. Опита се да възвърне самоконтрола си, да намери опора в наранената си гордост. Не можеше да го погледне, но и не можеше да си позволи да избяга от кабинета, без да издаде чувствата си, затова тръгна към прозореца, който гледаше към една от лондонските улици.

— Мисля, че идеята ви с прекрасна, милорд — изрече равно тя, втренчила невиждащ поглед навън.

Стивън отмести стола си, стана и се приближи до нея.

Шери преглътна, пое въздух и продължи:

— Също като вас и аз имах някои… резерви по отношение на нашата… съвместимост.

Стивън усети болката в думите й и сложи нежно ръце на раменете й:

— Шери…

— Ако обичате… махнете ръцете си от мен! — задъхано рече тя.

— Обърни се и ме изслушай.

Тя усети, че силите я напускат. Сълзите се затъркаляха по страните й и тя не можеше да ги спре. Ако в този момент се обърнеше към него, той щеше да стане свидетел на болката и унижението й. По-скоро би умряла, отколкото да допусне това да се случи. Шеридан наведе глава и се престори, че е погълната от гледката навън.

— Опитвам се да направя най-доброто за двама ни — обясни Стивън. Едва се сдържаше да не я сграбчи в прегръдките си и да я помоли за прошка.

— Разбира се. Семейството ти едва ли смята, че съм подходяща партия за теб. — Гласът й прозвуча нормално. — Дори аз не мога да си обясня как е възможно баща ми да е преценил, че ти си подходящ за мен.

Тя изглеждаше толкова спокойна, че Стивън вече беше решил да я остави сама, когато забеляза мокрите й от сълзи страни. Съпротивата му беше сломена. Той я сграбчи за раменете, извърна я към себе си и трескаво зашепна:

— Моля те, не плачи. Недей. Просто се опитвам да направя онова, което ще е най-добро в случая.

— Тогава ме остави на мира! — гневно изрече тя, но риданието разтърси цялото й тяло.

— Не мога — призна Стивън, погали косата й и притисна разплаканото й лице към гърдите си. — Съжалявам — промълви той и я целуна по слепоочието. — Толкова съжалявам! Моля те, не плачи. Не искам да те нараня. Не ме оставяй да те нараня.

Устните му се спуснаха към страните й, попиха сълзите й. Не беше я виждал да плаче дори когато я болеше най-много и сега сълзите й го накараха да загуби контрол и да забрави всичко наоколо. Впи устни в нейните, притисна я към себе си. Езикът му се плъзна между устните й. Шери направи опит да извърне лице. Той почувства съпротивата й и удвои усилията си.

„Надявам се, че съм проявила достатъчно здрав разум да те накарам да почакаш, преди да приема твоето лишено от галантност предложение за женитба“, беше казала тя. Сега го отблъскваше. Завинаги. Той мълчаливо простена, наранен дълбоко от загубата. Стивън зарови пръсти в косите й, извърна лицето й към себе си и се взря в разплаканите й очи.

— Шери — промълви отчаяно той, — моля те, целуни ме.

Тя не можеше да се бори с него, затова остана неподвижна, сразявайки го с хладното си безразличие. Стивън се опитваше да сломи съпротивата й. Устните му и ръцете му галеха възбуждащо, настойчиво.

— След като ще ме сравняваш с останалите си обожатели, не смяташ ли, че поне трябва да имаш база за сравнение — произнесе той, опитвайки се да си върне онова, което губеше, но ефектът от думите му беше напълно противоположен на очаквания от него.

Инстинктът на Шери й подсказа, че тя никога вече не бива да му вярва, че не бива повече да му позволява да я докосва и да я целува… Само сега… Още един-единствен път…

Устните и се поддадоха, разтвориха се и помръднаха под настойчивостта на неговите. После тя отстъпи назад и каза:

— Благодаря ви за демонстрацията, милорд. Ще се постарая да ви оценя по достойнство, когато ми се отдаде случай да правя сравнения.

Стивън не я чу, нито се опита да я спре, когато тя го остави сам в кабинета. Той опря длани на рамката на прозореца и отвратено прошепна:

— Ах, ти, мръсен кучи сине!

 

Шери се заизкачва по стълбите, опитвайки се да скрие обзелите я чувства от подминаващите я слуги. Усещаше устните си подпухнали и разранени от настойчивите му целувки, които само я бяха разстроили, а за него не означаваха нищо.

Искаше да си отиде у дома.

Влезе в стаята си и се сви на леглото. Обхвана с ръце коленете си и опря брадичка в тях. Имаше чувството, че ако смени позата, ще се разпадне на хиляди късчета.

Зарови лице във възглавницата и горко зарида за бъдещето, което не можеше да има, и за миналото, което не можеше да си спомни.

— Искам, да си отида у дома — простена на глас тя. — Искам да си отида у дома! Татко, защо се забави толкова? Защо не идваш да ме вземеш?