Джудит Макнот
Преди да те срещна (37)

37

Томас Морисън влезе в уютната всекидневна, стискайки сутрешния брой на „Поуст“ под мишница, и внимателно се вгледа в съпругата си. Младата жена разсеяно ровеше с вилицата в чинията си, а погледът й бе насочен към прозореца, от който се откриваше гледка към оживената улица.

— Чариз, какво те притеснява през последните дни?

Тя вдигна поглед към лицето, което толкова й беше харесало преди време, после огледа стаичката в малката къща. Обзе я такава злоба към съпруга й и към нея самата, че не успя да отговори. Този мъж й се беше сторил невероятно романтичен и красив в бляскавата си униформа, когато за пръв път го видя на парахода, но всичко се беше променило в мига, в който двамата произнесоха брачната клетва. Той я беше накарал да върши онези противни неща в леглото и когато тя му беше заявила, че й е неприятно това, което двамата правят, той й се беше разсърдил за пръв път, откакто се познаваха. Беше му дала да разбере, че няма да го понася безропотно, както и че има намерение поне тя да си прекара добре по време на медения им месец в Девън. Но когато съпругът й я беше докарал в Лондон и й беше показал дома си, Чариз просто полудя. Беше я излъгал, беше я накарал да повярва, че има красива къща и приличен доход, но според нейните стандарти това, което той й беше предложил, в действителност граничеше с бедността. Сега тя го мразеше.

Ако се беше омъжила за Бърлтън, поне щеше да е баронеса и щеше да пазарува в онези прекрасни магазини, които беше видяла на Бонд Стрийт и „Пикадили“. Точно в тази минута би могла да носи красива утринна рокля и да пие чая си с някоя от елегантните дами, които живееха в богатите квартали покрай Брук Стрийт и Пал Мал. Вместо това беше похарчила всичките си спестявания за една-единствена рокля и после беше отишла на разходка в Грийн Парк, където представителите на висшето общество се наслаждаваха на следобеда си, подминавайки я така, сякаш изобщо не съществуваше! Нямаше представа колко важно беше човек да има благородническа титла до вчера следобед, когато отиде в парка.

И не само това — когато противният й съпруг я беше попитал за цената на роклята й и тя му беше казала, той изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче! Вместо да й се възхищава заради отличния вкус и стройната фигура, негодникът мислеше само за пари!

Всъщност тя би трябвало да плаче, каза си Чариз и изгледа мъжа си с презрение. У дома, в Ричмънд, хората й завиждаха и й се възхищаваха. Сега тя не представляваше нищо и завиждаше на благородните дами, които дори не я забелязваха.

Проблемът с Томас Морисън беше, че той не разбираше колко специална е съпругата му. Всички в Ричмънд го знаеха, дори баща й, но високият красив негодник, за когото се беше омъжила, не осъзнаваше този факт. Беше се опитала да му обясни какъв късмет е извадил с нея, но той обидно се беше изсмял и й беше заявил, че ако беше толкова специална, никога не би си позволила да се държи така, както се беше държала на парахода.

Пламнала от гняв, Чариз му беше отвърнала, че хората се държат така, както другите се държат с тях! Отговорът й се стори толкова умен — сякаш излязъл от устата на самата госпожица Бромлейт, но въпреки това съпругът й не реагира.

Но какво можеше да се очаква от един човек, който беше лишен от всякакъв вкус и възпитание? Той дори не правеше разлика между платена компаньонка и богата наследница!

В началото беше обръщал повече внимание на онази Бромлейт вместо на Чариз и нищо чудно — Шеридан Бромлейт наистина не знаеше мястото си. Четеше романи, в които млади гувернантки се омъжват за господаря на дома, в който са наети да служат, и когато Чариз се беше подиграла с тази нелепа идея, тя нагло беше отвърнала, че според нея титлите и богатството нямали никакво значение, когато двама души се обичали!

Всъщност, ако не беше Шеридан Бромлейт, тя нямаше да се забърка в тази каша, рече си сега Чариз. Нямаше да се изкуши да привлече вниманието на Морисън, който упорито ухажваше компаньонката й, и да избяга с младия красавец само за да докаже на всички на парахода, и най-вече на Шеридан Бромлейт, че Чариз Ланкастър може да има всеки джентълмен, когото си пожелае. Тази червенокоса вещица й беше натъпкала главата с романтични приказки за любов и бракове, в които парите нямаха никакво значение!

— Чариз?

Не беше проговаряла на съпруга си от два дни, но нещо в тона му я накара да се обърне към него. По лицето на Томас беше изписано такова изумление, че тя се изкуши да го попита какво толкова е прочел, че видът му е така глупав.

— На парахода имаше ли друга жена освен теб на име Чариз Ланкастър? Това име не е толкова често срещано, нали?

Тъпак. Погледът й беше изпълнен с отвращение. В нея всичко, дори името й, беше уникално.

— Според този вестник Чариз Ланкастър, която била пристигнала в Лондон преди три седмици с парахода „Утринна зора“, току-що се е сгодила за графа на Лангфорд.

— Не ти вярвам! — извика Чариз и издърпа вестника от ръцете му. — На парахода нямаше друга Чариз Ланкастър.

— Прочети сама.

След минута тя захвърли вестника върху масата. Лицето й беше изкривено от гняв.

— Някой е използвал името ми, за да се представи на графа. Някоя двулична, подла, дяволска…

— Къде, по дяволите, отиваш?

— Да направя посещение на „новия си годеник“!