Джудит Макнот
Преди да те срещна (24)

24

След час доктор Уитиком също реши да се намеси в обсъжданията във връзка с въвеждането на Шери в обществото и да даде мнението си на лекар.

— Много съжалявам, но не мога да допусна подобно нещо — равно рече той.

— Бихте ли ми обяснил защо? — рязко попита Стивън. Нетърпящият възражение тон на Уитиком го подразни.

— Разбира се, вашето предположение, че обществото ще прости на Шери различното държание само защото идва от Америка, може да се окаже вярно, но не е сигурно. Освен това госпожица Ланкастър е достатъчно чувствителна, за да усети, че й липсва светското лустро, и тя ще се превърне в своя най-безжалостен и безкомпромисен критик. Този факт само ще увеличи стреса й, а аз не мога ла позволя това да се случи. Сезонът се открива след няколко дни — Шери няма достатъчно време да усвои всички правила на поведение, за да направи успешен дебют, независимо от това колко е интелигентна.

— А дори това да не беше пречка, щяхме да срещнем други трудности — с осигуряването на достатъчно и подходящи тоалети за всеки бал — добави Уитни. — Едва ли мадам Ласал или някоя от водещите модистки би се съгласила да пренебрегне редовните си клиентки, за да се заеме с гардероба на Шери.

Стивън не обърна внимание на забележката на снаха си и отговори на Уитиком:

— Така или иначе не можем да я държим заключена. Това няма да й помогне да се среща с евентуалните ухажори, а освен това хората ще започнат да се питат защо я крием толкова упорито. Самата Шери също ще започне да си задава този въпрос и най-вероятно ще стигне до заключението, че се срамуваме от нея.

— Не бях се сетил за това — призна доктор Уитиком.

— Предлагам да направим компромис — рече Стивън. Чудеше се защо всички са заети да търсят все нови и нов проблеми, вместо да предлагат решения за вече съществуващите. — Ще ограничим обществените й прояви до минимум, а когато тя е в обществото, някой от нас непременно трябва да бъде до нея, за да я предпази от прекаленото любопитство на хората.

— Не можете напълно да я предпазите — възрази Уитиком. — Как ще обясните на хората коя е тя и при какви обстоятелства е загубила паметта си?

— Ще им кажем истината, но без да навлизаме в подробности. Ще кажем, че е пострадала вследствие на инцидент, но че всички ние можем да гарантираме за нея.

— Знаете колко жестоки могат да бъдат хората понякога. Възможно е липсата й на знания да бъде взета за тъпота.

— Тъпота ли? — рязко се изсмя Стивън. — Кога за последен път си ходил на бал и си успявал да проведеш дори елементарен разговор с някоя от дебютантките? Спомням си, че когато аз направих такъв опит, половината от девойките бяха в състояние да кажат нещо смислено единствено по въпроса за времето и за последната мода. Другите само се изчервяваха и заекваха. Шери е изключително интелигентна и всеки ще го разбере.

— Аз също не мисля, че ще им се стори глупава — намеси се Уитни. — По-вероятно е да я възприемат като изключително загадъчна, особено по-младите кавалери.

— В такъв случай въпросът е решен — твърдо рече Стивън, е което даде да се разбере, че всеки опит да се спор ще бъде напразен — Уитни, ти и мама ще се заемете с тоалетите на Шери. Тъй като ще я поемем под крилото си, трябва да следим някой от нас да с непрекъснато до нея. Ще започнем с едно посещение в операта — там всички ще я видят, но няма да могат лесно да я доближат. После ще я заведем на мюзикъл, след това — в салона на някоя дама за следобедния чай, външността й е изключителна, затова предполагам, че ще привлече вниманието на всички. Тя няма да появява на всеки бал и това само ще засили загадъчността около нея, а както отбеляза Уитни, това ще е в наша полза. — Изпълни го огромно облекчение, че най-важните решения вече са взети и планът за действие — начертан. — Някой има ли да добави нещо?

— Аз — кимна майка му. — Не смятам, че Шери трябва да остане под твоя покрив. Ако се разбере, че е прекарала в този дом толкова време сама, без придружителка, репутацията й ще бъде така накърнена, че каквото и да направим, няма да можем да я възстановим. Много ще се изненадам, ако прислугата вече не е разпространила клюката.

— Прислугата обожава Шери. Никой няма да каже и дума против нея.

— Знаеш, че слугите имат навика да разговарят със слугите на другите благородници. Те могат да изпуснат нещо, без в действителност да искат да й причинят вреда.

— Ние с Клейтън можем да я поканим да се премести при нас — неохотно предложи Уитни, понеже знаеше, че Стивън очаква от нея именно това. Перспективата да отстрани Шери от дома на Стивън не й се нравеше. Щом Сезонът бъдеше открит, ангажиментите им щяха да бъдат толкова многобройни, че девер й едва ли щеше да успява да прекарва достатъчно време е младата американка.

— Чудесно — кимна доволно той. — Шери ще отседне у вас.

Хю Уитиком свали очилата си и започна старателно да ги бърше с носната си кърпа.

— Страхувам се, че планът не е добър.

Стивън положи невероятни усилия да запази спокойствие при поредното възражение на възрастния лекар.

— Какво имате предвид?

— Не съм съгласен пациентката ми да бъде преместена в непозната среда, да бъде принудена да живее с хора, които почти не познава. Госпожица Ланкастър вярва, че е сгодена за Стивън и че годеникът й е силно загрижен за нея. Той беше човекът, който прекара редица безсънни нощи край постелята й, докато тя се бореше между живота и смъртта. Шери е уверена, че може да разчита на него.

— Ще й обясня какъв риск крие оставането й тук — възрази Стивън. — Шери ще разбере, че просто не е редно.

— Тя няма дори бегла представа за силата на общественото мнение. Стивън. Ако имаше, нямаше да я заваря облечена в оня лилав пеньоар онази вечер, когато дойдох да я видя.

— Стивън! — възкликна ужасено майка му.

— Шери беше напълно облечена, майко — сви рамене графът. — Освен това тогава още нямаше други дрехи.

Ники Дьовил реши да се включи в спора:

— Тя не може да остане в този дом, ако няма поне придружителка! Няма да го позволя.

— Твоето мнение не е от значение — сряза го Стивън.

— Мисля, че е. Не искам името на моята бъдеща съпруга да бъде опетнено. Аз също имам семейство, което ще трябва да я приеме.

Стивън се облегна назад и с неприязън се вгледа в съперника си, после с леден тон заяви:

— Не си спомням да си й предложил ръката си, Дьовил.

Ники предизвикателно вдигна вежди:

— Искаш ли да ме чуеш да го направя сега?

— Казах, че искам Шери да има възможност сама да избира. — Графът се запита как брат му понася присъствието на този арогантен тип около Уитни. — В момента ти си само един възможен претендент. Ако смяташ да останеш такъв, предлагам ти да…

— Аз мога да остана тук и да изпълнявам ролята на придружителка на госпожица Ланкастър — безпомощно предложи възрастната херцогиня.

Двамата мъже прекратиха словесния двубой и с очакване се втренчиха в Хю Уитиком. Вместо да отговори веднага, лекарят се зае старателно да лъска второто стъкло на очилата си. Опитваше се да прецени каква роля би могла да изиграе Алисия Уестморланд в зародилия се любовен Роман. Присъствието на една жена, наближаваща шейсетте, едва ли би спомогнало за задълбочаване на отношенията между двамата млади. Освен това херцогинята притесняваше Шери, въпреки че полагаше огромни усилия да не го прави.

— Смятам, че нагърбването с подобни отговорности няма да бъде в интерес на здравето ви, ваша светлост.

— Но ти каза, че здравословните ми проблеми не са сериозни, Хю! — възкликна Алисия.

— Точно така. И бих искал да си останат такива, вместо да се задълбочат.

— Той е прав, майко — подкрепи го Стивън. — Нужен ни с някой, който да бъде с нея през цялото време.

— Ами да се обърнем към Лусинда Трокмортън-Джоунс — предложи майка му. — Никой не би поставил под съмнение добродетелта на която и да е девойка, съпровождана от нея.

— Мили Боже, не! — извика разпалено Хю и всички се обърнаха стреснато към него. — Този дракон може да се радва на вниманието на някои от най-добрите семейства в Англия, но по отношение на Шери е абсолютно неприемлива! Та тя бързо ще я накара да се разболее отново! Веднъж ми вдигна скандал заради това, че превързвам изгорения палец на една от поверените й госпожици, държеше се така, сякаш съм се опитал да съблазня горкото дете!

— Кого предлагате тогава? — прекъсна го нетърпеливо Стивън.

— Оставете това на мен. Мисля, че познавам една дама, която ще е подходяща за тази работа — ако здравето й го позволява, разбира се. Напоследък тя е много самотна и се чувства направо излишна.

— Коя с тази дама? — поинтересува се херцогинята.

Хю предпочете да не отговаря на въпроса й.

— Искам първо да обмисля нещата, да преценя и другите свои познати и да се спра на най-подходящата сред тях. Още утре може да успея да доведа компаньонка. Още една нощ, прекарана под покрива на Стивън, едва ли би била решаваща за репутацията на пациентката ми.

На вратата се почука и всички млъкнаха. Колфакс влезе и ги уведоми, че госпожица Ланкастър току-що се е върнала от разходката си с карета.

— Мисля, че постигнахме съгласие по всички по-важни моменти — рече Стивън и се изправи.

— По всички освен по два — отбеляза Клейтън — Как смяташ да си осигуриш съдействието на момичето в изпълнението на този план, без да го нараниш? И какво ще правиш, ако госпожица Ланкастър се изпусне пред някого, е сгодена за теб? Цял Лондон ще й се смее!

Стивън понечи да възрази, че той не й е годеник, но се отказа. Вместо това отвърна:

— Ще разреша този проблем тази вечер или най-късно утре.

— Внимавайте да не я разстроите! — предупреди го Уитиком.

Уитни се изправи и сложи ръкавиците си.

— Мисля още сега да се отбия при мадам Ласал, за да поговорим за тоалетите на Шери. Истинско чудо ще е, ако жената се съгласи да поеме тази поръчка сега, когато буквално е претрупана е работа.

— Няма да е нужно чудо, а доста голямо количество от златото на брат ми! — засмя се Клейтън — Ще те изпратя до моделиерката — и без това трябва да отида до дома на Уайт.

— Уайт живее в противоположната посока, Клеймор — отбеляза Ники. — Ако ми позволиш аз да изпратя съпругата ти, може би двамата с нея ще успеем по пътя да измислим най-подходящия начин да спечеля вниманието на госпожица Ланкастър.

Клейтън любезно кимна в знак на съгласие. Дьовил подаде ръка на Уитни и двамата се отдалечиха.

— Колко пъти ти е идвало да избиеш зъбите на Дьовил? — цинично попита Стивън брат си.

— Не толкова често, колкото на теб, предполагам — сухо отвърна Клейтън.

 

— За какво мислиш, Ники? — попита Уитни в мига, в който двамата се озоваха насаме.

Той се подсмихна и направи знак на кочияша си да докара каретата.

— Мисля, че и момента съпругът ти и брат му се чудят за най-подходящият начин да ме изличат от лицето на земята.

Уитни едва потисна смеха си.

— Май Стивън е по-настоятелният от двамата — подхвърли шеговито тя, качвайки се в каретата.

— Тази мисъл изобщо не е успокоителна, като се има предвид колко лесно кипва кръвта му и какъв точен стрелец е.

Уитни стана сериозна.

— Ники, съпругът ми беше много ясен, когато каза, че не трябва да се месим. Опитах се да те предупредя да забравиш за идеята да предложиш кандидатурата си за бъдещ поклонник на госпожица Ланкастър. Ще трябва да се откажеш от състезанието при първа възможност. Клейтън рядко ми забранява нещо, но когато го прави, не мога да не се подчиня.

— В този случай човекът, който не се подчинява, съм аз, а не ти, скъпа! Освен това той наблегна, че представителите на семейството не трябва да се месят, а за мое огромно съжаление аз не съм част от твоето семейство.

Уитни долови намека и предупредително погледна приятеля си:

— Ники…

— Да, любов моя?

— Не ме наричай така.

— Да, ваша светлост? — подразни я той.

— Спомняш ли си колко отчайващо наивна и непохватна бях аз самата, когато трябваше да бъда въведена в обществото?

— Ти никога не си била наивна и непохватна, скъпа, просто много различна от останалите.

— Чариз Ланкастър е толкова неопитна, колкото бях аз навремето. Даже повече. Не допускай да вземе проявеното от теб внимание като знак за искрено чувство. Не я оставяй да се увлече по теб. Не желая да я нараним повече, отколкото вече е наранена.

— Спомням си, че когато те придружих на твоя дебют, те предупредих да не объркаш обикновеното флиртуване със сериозните чувства. Тогава го направих, за да не бъдеш наранена. Спомняш ли си?

— Да.

— Накрая нараненият останах аз.

— И побърза да излекуваш разбитото си сърце с безкраен списък от жадуващи за вниманието ти дами.

Ники не отхвърли обвинението, но го отмина без коментар.

— В момента, в който видях Чариз Ланкастър, тя ми напомни за теб. Не зная какво ме кара да си мисля, че е много различна от останалите, нито до каква степен прилича на теб, но с нетърпение очаквам да разбера.

— Искам тя да се омъжи за Стивън, Ники. Двамата са създадени един за друг. Зная, че и доктор Уитиком мисли като мен. От теб очаквам да й обръщаш толкова внимание, колкото да се опиташ да събудиш ревността на Стивън и…

— Мисля, че това лесно мога да го постигна — засмя се Ники.

— Тогава Стивън ще разбере колко много всъщност я иска и че е на път да я загуби.

— Ако смяташ да се подчиниш на забраната на съпруга си за намеса в тези дела, по-добре да оставиш на мен да подбера методите си на действие. Приемаш ли?

— Приемам.