Читателски коментари от petya_pe

Само искам да добавя, че книгата е екранизирана. Съвсем наскоро гледах филма по Нова тв — „Голямото скачане“. Не е лош, но книгата ми се стори с класи над филма.

Сбит профил на човека. Май ще се окаже, че ако отстраним от себе си всички хубави пера ще остане единственото изначално заложено в нас /за добро или зло/ — самоунищожението. Няма друга такава сила като него. Често си задавам въпроса човекът „социално“ ли е или „животно“.

Не лошо криминале, но с твърде претупан край. Нещо като слаб опит на авторката да се доближи до класата на Агата Кристи. За еднократен прочит може, защото имаше добри просветления в романа, но като цяло не ме впечатли особено.

Слаба творба! Нищо ново и интригуващо. Предвидима от самото начало. Не знам дали това е несполучлив опит на автора или след като четеш книги като „Алиенистът“ и „Мълчанието на агнетата“ просто критериите се променят и вече търсиш нещо повече от творба, в която преобладават героите с афинитет към убийствата. Това не я направи нито супер трилър, нито предизвиква особен интерес в мен. Прочетох я, защото до последно се надявах да се случи нещо неочаквано, но уви!

Ще използвам думи на О’ Хенри, за да опиша стила на Чудомир — кариран, раиран, пъстър и богато десениран. През цялото време докато четях този разказ не престанах самичка да се хиля. Служи като хапче за оправяне на настроението за целия ден.

Изключително забавен разказ за съдружието между един майстор в областта на „неактивния бандитизъм“ и един „селяк“ страдащ от клептопрасия.

Изключителна проницателност за един от основните проблеми — Обезличаването, което се налага чрез конформизма и лицемерието в обществото и прави хората неуверени, безхарактерни и изгубени.

Със сигурност тази дума „Благодаря“ на преводача ще я повтарям всеки път, защото ми позволява след всяка среща със Селинджър да чувствам море от емоции и да се удивлявам как с толкова прости думички можеш да опишеш свръхчувствителни и емоционални личности, каквито са неговите герои. Благодаря на екипа!

И втората книга, която чета от този автор е също толкова добра като първата. Но тук черният хумор е по-осезателен и подходът на автора е по-оригинален. Това се дължи на идеята му да събере четирима самоубийци, които не по своя воля формират нещо като група на анонимните алкохолици. Те са толкова различни един от друг, че идеята да са заедно им звучи повече от абсурдно, но имат нещо много общо, което им предстои да разберат — нуждата от любов, надежда, подкрепа, самоуважение и нов път /смисъл/ в живота. Просто трябва да се прочете!!!

Истинските книги дълго време оставят разбунено душевното състояние. Е, тази книга е такава, поне за мен. Това е история, която започва с уж ирационалната фраза „искам развод“ и оттам започва едно „разнищване“ на отношенията в едно четиричленно семейство. Наглед банално, но всъщност авторът е използвал най-малката общностна единица — семейството, за да онагледи отношенията в съвременното ни обществото. Картината е много тъжна и на моменти отчайваща. Това е история за една изгубила и нехаресваща себе си и живота си депресирана млада жена, изпълнена с гняв и вина, за нейния съпруг мразещ всичко и всеки и постоянно подхранващ тази омраза и двете им деца по средата. Комичните моменти са свързани със срещите им със странни наглед хора, които съдбата им изпраща, за да им помогне /или обърка още повече/ да преоткрият себе си, да преодолеят някои предразсъдъци и конформизъм. Който прочете книгата ще разбере дали героите са успели да излязат от тази безизходна ситуация на пълно изтощение на акумулаторите и са намерили начин да спасят себе си, семейството си и тотално обърканите взаимоотношения.

Благодаря на Марина_Г, че с коментара си ме насочи към този изключителен автор! И не, съпругът не умря. Акцентът в края е върху душевното състояние на героинята. Тук не присъства физическата смърт.

Ketballu, не мислех да отговарям на твоя твърде емоционален коментар, но твоят призив да мислим и четем ме провокира съвсем незлобливо и неемоционално да ти кажа, че след прочита на препоръчания линк мога да кажа, че ти изтъкваш ползите, но нищо не спомена за вредите. Това дали е „предубеденост“? Ще цитирам за вредните ефекти, защото хората, които призоваваш да мислят имат правото да знаят и за двата ефекта: „Редовната медицинска употреба на марихуана е сравнително нова практика. Поради тази причина нейните ефекти върху хората, чиито организъм е отслабнал от болест или възрастта, все още са относително неизвестни. Възрастните хора или тези, страдащи от заболявания като рак или СПИН, могат да бъдат по-уязвими за вредните ефекти на наркотика. Учените трябва да проведат още изследвания, за да определят дали това е така.“ После, искам да ти кажа, че мнението ми е за самото произведение и няма лично отношение към теб, за да разпалва излишни емоции.

Едно мога да ти кажа, обичам това пространство, в което можеш да кажеш Личното си мнение, но Само за произведения и автори, защото тук сме хора четящи, имащи нужда да изкажат какво провокира в тях авторът, героят или творбата. Няма място за засягащи и засегнати, нали точно ние книгоманиаците трябва да сме с асертивно поведение.

Прости ми многословието, беше ми приятно да бъдем нещо като Ин и Ян по тази тема. :)

Малко ми беше странен този разказ. Звучеше ми като реклама на марихуаната. Не съм запозната с нейното действие, но мисля, че поставя етичния въпрос освен ползите, какви вреди може да донесе. В университета ни учиха, че точно марихуаната може да провокира шизофрения. И това, че при този човек, ако е истина, има действие не значи, че при всички ще е така. Всичко е много индивидуално.

Благодаря на Читанка, че ми даде възможност да се „срещна“ с този поет. Неговите стихове събуждат чувства и картини в мен. Винаги съм вярвала в японската поговорка : „Когато ученикът е готов, учителят се появява“. Така е с читателя, когато е готов ще попадне на Книгата /Автора/.

Думата „разбридан“ съществува. Нейното значение е: разбридам гл. несв. разтъкавам, разплитам.

Не мислех да пиша коментар за този роман, защото той сам за себе си говори и думите са излишни. Но тази думичка „помия“ ме накара да се замисля къде в това произведение може да се вмести тя. За моя радост — никъде. Мисля, че образът на Каракачанката е внимателно подбран от автора и само внася още по-голям колорит в произведението.

Това стихотворение ме върна назад във времето, когато го изучавахме в час по музика /„Липата“ — Шуберт/. Все още си звучи нежно и носталгично.

Един хубав разказ, който ме накара да се посмея с глас.

Изключителен автор! Малко ми напомни на Селинджър с похвата си на фона на ежедневието, ей така в един разговор, монолог или просто действие да разкрие драмата случваща се във всеки зрял човек, който в определен период от живота си неминуемо се е запитал какъв е смисълът от живота и от всичко, което прави.

Изключителен разказ, а краят му……….зад толкова простички думи да напират толкова силни емоции — любов, надежда, страх, кураж. Благодаря!

Този разказ, определено не ми звучеше като фантастичен, а по-скоро като притча за раждането и смъртта и онзи „пълнеж“ между тях. Заслужава да се прочете!