Уолт Уитман
Ще дръзнеш ли сега, душа

Ще дръзнеш ли сега, душа,

да тръгнеш с мен към непознати краища,

където няма почва под нозете ти и път не води?

 

Където няма карта, ни водач,

ни глас да прозвучи, нито ръка да те докосне,

нито лице да разцъфти, ни устни, ни очи?

 

Не я познавам, о душа,

и ти не я познаваш, празно е пред погледа ни,

там всичко чака, несънувано, в ония краища, в недостижимата земя.

 

Додето се разхлабят всички връзки,

останат само вечните — Пространството и Времето,

и няма мрак, нито притегляне, ни сетива, нито окови да ни приковат.

 

Тогава ний ще се разпукнем с вик и ще заплуваме

в Пространството и Времето, подготвени за тях,

достойни, равноправни най-подир (О, радост, плод на всичко!) да ги изпълним, о душа!