жестоко въведение в един от най-великите романи на 20-и век наред с „Одисей“, „Вълшебната планина“ и „По следите на изгубеното време“ ! Последната книга е най-близко до „Човекът без качества“, защото Роберт Музил е обратната страна на Марсел Пруст — единият достига чрез изключително красноречие, другият чрез точна и прецизна обосновка и дедукция до вечните проблеми. Няма Сартр, няма Камю !
Това не е романа „Der Mann ohne Eigenschaften“ ( „Човекът без качества“), разказа „Човек без характер“, излязъл години преди романа (1927 г). Романът наистина си струва да се прочете, той олицетворява духа на времето между двете войни. На български творчеството на Роберт Музил някак остава неактуално и недооценено последните 70–80 г. Последните години има развитие и преводи. Преди главно се разглеждаше „Лутанията на възпитаника Тьорлес“,но това не е най-доброто му произведение.
Изключителна проницателност за един от основните проблеми — Обезличаването, което се налага чрез конформизма и лицемерието в обществото и прави хората неуверени, безхарактерни и изгубени.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.