Уилям Сароян
Живите и мъртвите (1)

I

В три следобед бях дълбоко заспал, когато в стаята ми влезе, без да почука, Пит, писателят. Разбрах, че е той по енергичното отваряне на вратата и дори нямаше нужда да отварям очи, за да се уверя, защото подуших, че е човек, който има нужда от баня, а такъв сред познатите ми беше само Пит. Затова се помъчих да не се разсънвам. Знаех, че му се иска да си поговорим, а в този час на деня последното, с което бих желал да ме безпокоят, бяха приказките.

Заспиш ли в такъв час, когато всички освен безделниците следва да са будни, разбираш колко са безсмислени и думите, и действията и ти хрумва, че светът би станал далеч по-поносимо място за страданията, ако хората млъкнеха за малко и легнеха да поспят. Особено в три следобед, когато се смята, че сънят е безнравствен и е един от показателите за духовното разлагане на съвременния човек. Откриваш, че речта е една от свръхспециалните привилегии на смъртните. Откриваш, че неспособността на човека да спи е основната причина да се мотае по света и да върши куп глупости.

Бе топъл ден, слънчевата светлина падаше на лицето ми, преминаваше през затворените ми клепачи и достигаше неизмерими дълбини — миналия ми живот, мястото, където миналото се събира, осветявайки вътре това безкрайно пространство и аз се чувствах притихнал като камък и много истински. Опитайте някой път. Навярно нямате и понятие колко далеч сте от мястото, където сте сега, вътре в черепа и кожата си, но щом живеете и разбирате, все едно, че сте били навсякъде, видели сте всичко и току-що сте се върнали у дома; ето защо моят лозунг е следният: Светът има нужда да го научат как и кога да спи. Всеки може да стои буден, но е нужна много от спокойната източна мъдрост, за да отпуснеш морното си тяло под слънчевите лъчи и да се възвърнеш към началото на света.

Пит не е лошо момче и може да пише по свой начин простички изречения, които понякога изразяват точно това, което е искал да каже. Обикновено, ако не се смята миризмата, той е добра компания. Винаги е като наелектризиран, но то е, защото непрекъснато се мъчи да каже нещо, с което ще оправи света и ще накара всички на другата сутрин да се събудят с чисти сърца и лица, набраздени от усмивки.

В дрямката си аз съм доста задълбочен мислител. Ето защо ме вбесяват хора, които не уважават светостта на молитвата и благочестивия домашен уют. Буден обаче, аз съм самото олицетворение на добро възпитание.

На масата имаше две бутилки евтина бира, отварачка, чаша и пакет Честърфийлд. Пит отвори едната бутилка, наля си в чашата, отпи, запали цигара, дръпна и на мен не ми оставаше нищо друго освен да седна в леглото и да се прозея, което бе и едничкото ми физическо усилие.

— Боже всемогъщи — почна Пит, — как можеш да спиш по това време? Не съзнаваш ли, че светът става все по-откачен? Бедните мрат като мухи. Изтощени от глад. Премръзнали до смърт. А ти се протягаш тук в тая тухлена бърлога и си живееш като на шега. Имаш ли нещо против да си пийна малко?

Казах му, че всичко мое е и негово, а той отвърна:

— Истински буржоа, самата доброта, но мен не можеш ме излъга. Този сорт благотворителност няма да спре настъплението на революцията. Мъчат се да ни купят с евтините си продукти и ниските наеми, но ние ще се надигнем и ще ги смажем.

Прозях се и отворих прозореца. Покрай пердето се процеди малко свеж въздух, вдъхнах дълбоко и пак се прозях. — Кого искате да смажете? — попитах.

— Не ставай смешен — каза Пит. — Тази тирания вече трябва да свърши. Карат ни насила да преглътнем фашизма, ама няма да го бъде.

— За кого говориш?

— За босовете, тия червиви с пари босове.

— Какви босове? Та ти нямаш и един работен ден от десет години насам.

— Тия гадове! Тия кръвопийци-капиталисти! Моргън, Мелън и всичките големи клечки.

— И те не са по-малко трогателни от вас — викам. Обзалагам се десет срещу едно, че срещнеш ли Моргън, ще го разбереш колко е близо до смъртта. Би дал два, че и три милиона, само за да е на твое място, пък нищо, че няма да стане писател. Би дал и последното си петаче да е млад като тебе. Моргън е стар човек. Няма да го бъде дълго. Всеки миг ще пукне. А ти, освен ако не паднеш някъде и не си разбиеш главата о някой пожарен кран, имаш още поне четирийсет години.

— Това са приказки на буржоа — каза Пит. — Аз ти говоря за двайсет и пет милиона гладни мъже, жени и деца в Америка.

— Всеки огладнява — казах. — И богатият е гладен между две яденета.

— Не се прави на глупак — рече Пит. — Говоря за това да си гладен и да нямаш какво да ядеш.

Наля си нова чаша бира, разля пяна по жилетката си, изтри я и ми каза, че за бога, би искал да не съм фашист, а честен комунист, да работя за добра воля между хората по целия свят.

— Не съм фашист — викам аз. — Дори не зная какво значи тая дума.

— Какво значело! — възкликна Пит. (Много енергичен писател: пак си разля бира по жилетката и се развика) — Да не знаеш какво е фашизъм! Аз ще ти кажа какво е. Това значи намордник на печата. Край на свободата на словото. Край на свободното мислене.

— Е, какво, лошо ли е? — казах аз. — Човек винаги може да мине и без свобода на словото. И без това няма кой знае колко неща за казване. Животът няма да спре с края на свободната реч. С изключение на ораторите, всеки ще продължи да си живее както винаги. Почакай само и ще видиш. А ораторите хич няма да ни липсват.

— Празни приказки дрънкаш — рече Пит. — Да си запаля ли още една цигара?

— Изглеждаш възбуден — казах. — Какво имаш да ми кажеш?

— Между нас да си остане, изпратен съм от местната секция на Партията да получа от теб един долар.

— О, пък аз си помислих, че всъщност си толкоз развълнуван заради бедните.

— Аз наистина съм — рече Пит.

— И за какво им е този долар?

— Помощ, за да излезе следващият брой на „Млад работник“.

— „Млад работник“ ли? Виж ми окото! — казах аз. — По-скоро „Млад безделник“. Негодници, вие никога през живота си не сте работили, а на всичко отгоре дори не знаете и как да безделничите.

— Имам разказ в следващия брой — призна Пит.

— Ето къде била работата! — викам. — Дано не съберат парите за този вестник!

— Но това е най-хубавият ми разказ досега.

— И той не струва.

— Това е такъв разказ, че ще им разкъса прогнилите сърца — каза Пит.

— Пий още една бира — казах аз. — Отвори другата бутилка. Значи, така мислиш. Събрали сте се там двайсет-трийсет глупци, дето искат да минат за писатели, а никой от вас, да ви вземат дяволите, не знае нито как да почне, нито какво да каже. За твоите момчета комунизмът изглежда е училище за писане.

— В този разказ казвам много неща. И говоря открито.

— А какво казваш?

— Много неща. Само почакай да излезе. Казва се „Стига походи на гладните“.

— Ще почакам — любезно казах аз.

— Трябва да ми дадеш един долар — рече Пит. — За шест седмици не съм събрал и един долар, а ще искат да се отчета.

— Ами ако изобщо не получиш един долар?

— Смятат ме за активист — каза Пит.

— Борец за комунизъм, а?

— Да.

— Вие, момчета, сте почнали някаква война — викам му. — Аз съм бил червив с пари. Аз съм бил човекът, от когото да вземете един долар. А защо не идете на Монтгомери стрийт? Като сте борци за комунизъм, защо не се опитате да вземете долар от Флайшейкър или Спрекълз?^[1]

— Те са наши врагове. И ни мразят до червата.

— А вие ги обичате, тъй ли?

— И ние ги мразим.

— Едно голямо щастливо семейство! Ето ти един долар — викам — и върви по дяволите! Като ти излезе разказът, донеси ми един брой. Може пък и да си неоткрит Достоевски. Само че миришеш много лошо, за да си велик. Кога пак смяташ да се окъпеш?

— Вдругиден — отвърна Пит. — Благодаря ти за долара. И не мисли, че ми харесва да ходя такъв — с мръсни дрехи, без пари, немит. При комунизма навсякъде ще има бани с вана.

— При комунизма — казах — ще бъдеш съвсем същият, какъвто си сега, само дето ще си малко по-лош писател, защото няма да има за какво да разкъсваш прогнилите им сърца, а няма да има и прогнили сърца, за да ги разкъсваш. Спях си тъй хубаво, като нахлу при мене. И защо не разпращате циркуляри, ами се разкарвате сами?

— Не можем да си платим пощенските разноски — отвърна Пит. — Може ли да си взема три-четири цигари?

— Вземи целия пакет.

Тръгна към вратата, после се извърна. Изглеждаше още по-възбуден.

— Искат да дойдеш на събранието довечера — рече той. — Поръчаха ми специално да те поканя за довечера.

— Ще ме скъсате от смях — казах аз.

— Това няма да е от ония скучни събрания — рече Пит. — Ще бъде по-хубаво и от кино. Тази вечер имаме много остроумен оратор.

— Довечера смятам да играя покер. В играта на покер човек може да научи повече неща за съвременната икономика.

— Ще те чакам на събранието — каза Пит.

— Може и да се отбия — отвърнах. — Ако загубя на покер, сигурно ще намина. Ако пък спечеля, ще ми се иска да продължа играта и ще гледам да спечеля достатъчно, та да се измъкна от града.

— Всички искат да влезеш в Партията — каза Пит, — защото твърдят, че комунизмът се нуждаел и от хора с чувство за хумор.

— От членски внос се нуждае — казах аз.

— Добре де, би могъл да го направиш поне за приятеля си, нали?

— Винаги съм давал бакшиш на бръснаря, на ваксаджията и на келнера — казах аз. — Веднъж седмично давам и на вестникарчето половин долар за вестник. Това е моята лепта.

— Буржоазни приказки! До довечера!

— Ако загубя на покер — отговорих.

— Ще загубиш — каза Пит.

Затвори вратата и забърза през хола. Разтворих и трите прозореца на стаята и вдъхнах дълбоко. Слънцето все още блестеше, опънах се и отново задрямах.