Читателски коментари от petya_pe

Гениален! Като негов съвременник мога да кажа, че днес, мен ме „тресат“ същите емоции.

Много добре е описан българинът. За съжаление и до днес такива „физиономии“ бол.

На моменти ми звучеше като поезия. Може би от прекрасните думи и ритъмът от подредбата им.

Много добър подход да разкажеш историята на двама души, като я представяш ту през очите на единия, ту през очите на другия като между двамата отчуждението е като непробиваема стена и думите, мислите, емоциите рикошират в нея и се връщат към притежателите им. Само, ако можеха да направят крачката да изпият заедно едно кафе….

Много, много ми хареса. Е, това е да умееш да боравиш с думите! Да се „промъкват през порите на плътта“ и да разбудят въображението ти.

Какво да кажа….Разказът „Фокус група“ е философско-хумористична дисекция на човека, на неговите вечни терзания, стремления и илюзии.

Този много тъжно-истински разказ за безнадеждността, скръбта, гнева ми напомни за моята дипломна работа върху стреса. Още по времето на Първата и Втората световна война лекарите са установили,че войниците в големите войни били по-склонни да се върнат на бойното поле, ако им се окаже психологическа подкрепа, непосредствено след битка, когато са настанени в болницата далеч от фронтовата линия. През 1994 година Линди развива концепция за травматичната мембрана. Тази психосоциална структура служи като защита от проникване на продължаващ стрес, но също така тя изолира травмирания и от усилията на другите да съдействат за неговото възстановяване. Същите мисли ме споходиха още като четях разказа „Непознатият“ и понеже и двата ми въздействаха по един и същи начин — да ти бръкнат без упойка с голи ръце и да ти извадят сърцето, та реших под въздействието на емоциите да споделя тези мои мисли.

За човек като мен, който е силно пристрастен към „Читанка“ не мога да не изкажа благодарност на вас и всички като вас, които я поддържат със своя безвъзмезден труд. Благодаря!!!

Досега съм свикнала като прочета преведена книга и ми харесва да казвам „страхотен автор“. Винаги съм отъждествявала превода на един текст с автора му. Не съм чела Селинджър в оригинал, но днес си дадох сметка, че преводът на един текст е като художник да прерисува оригинал. Копието може да се окаже толкова добро колкото е оригиналът или много, много по-добро. За да се получи такъв превод трябва така да разбираш автора сякаш той и преводачът са едно и също лице /поне аз мисля така/. Благодаря на преводача и коректора! Изключителен разказ!

Изключителен разказ, който е поредното доказателство за вечния стремеж на човека съзнателно или не да си играе на Господ и докато създава да се самоунищожава.

Много посредствена и скучна книга. Служи единствено да те преспи с елементарното си съдържание.

С риск да засегна автора / не е нарочно/, но това произведение написано като кратък разказ или есе на тема: „Как си представям света след 50 години“ може би щеше да „стои“ по-добре. Първият път, когато започнах да го чета тези многоточия ме поизнервиха, та реших след коментара на Фракс да ги игнорирам и да започна новелата отново. Моите искрени извинения към автора, но напълно изгубено време. Простете ми, но ми харесаха само последните Ви четири изречения. Даже музикалният съпровод на песента „Judgement day“ на Уайтснейк не можа да засили ефекта на апокалиптичната картина, която е описана. Надявам се авторът да не се засегне, защото това е зона, в която свободно да се изразява личното мнение и да не го приема като лична нападка.

Наистина, въпреки някои основни истини споменати в книгата, до които всеки зрял човек би трябвало да е достигнал, стилът е доста лековат. И след като Фракс споменава книга за транзакционния анализ — Ерик Бърн, мога да добавя в същия дух Томас Харис- „Аз съм добър, ти си добър“. Тя може да се свали на pdf формат.

И една незлоблива закачка към Фракс: позволи и на Детето в теб да пуска по някой коментар.

Любимо, любимо мое стихотворение.

Напълно съм съгласна с Маруся61! Има стихове, които те изпълват с чувства и оставаш без думи.

Страхотно стихотворение! Нямам думи, то казва всичко.

Напълно съм съгласна с Sweety. Чела съм тази книга няколко пъти и все още обичам да препрочитам най-драматичните моменти. Винаги съм се възхищавала на начина по който е описана героинята — колкото сдържана отвън, толкова изпълнена с дълбоки и драматични чувства отвътре. Любима ми е тази книга и такава ще си бъде завинаги. Заслужава си да се прочете, абсолютна класика.

Аз лично намирам романа за приятно четиво, и не съм подразнена от 1 л. ед. число.

Начинът по който описва чувствата си героинята, особено когато е жертва на насилие, е много истински.

Много хубав разказ за истинската любов.

Добра е книгата. Има напрежение. Убийствата следват едно след друго, така че няма да е скучно на този, който реши да я прочете.

Сега ще прочета и " Не дърпай дявола за опашката " , да видим дали и тя ще е толкова добра.