Читателски коментари от katia.gr

Скритата империя от Кевин Андерсън

katia.gr (25 февруари 2021 в 14:53), оценка: 5 от 6

Сагата задобрява към края, последните две-три книги. В първите 4–5 историята се точи, разводнена от постоянно преразказване и напомняне кой е този герой и какво е правил досега. Авторът е диктувал книгите и си личи, и то много. Такава точеща се мисъл може да се постигне единствено когато човек разсъждава на глас. Но най-дразнещото е накъсаните на дребно глави. Например една екшън сцена беше накъсана на пет части, като между тях разказва за много други събития на майната си в Галактиката. И като се върне на екшън сцената, за такива като мен, които не пият кафе с кани, и четат само вечер, са минали няколко дни. Таман някоя битка е в кулминацията си и хоп -препратка към някакви бавни разтегателни философии или сърдечни тегоби. Адски изнервящо. Но при положение, че се издават все по-малко съвременни книги на SF тематика в България, то и тази поредица става.

Спектър от Сергей Лукяненко

katia.gr (26 септември 2019 в 14:45), оценка: 4 от 6

Идеята е добра и оригинална, описанията на световете и жителите им са на добро ниво, но романа като цяло е много зле написан. Наивни диалози и ситуции. Клишета (някои от тях обидно сексистки),… Пълна липса на авторско вдъхновение. Изкуствено добавени дълги кулинарни излияния, чиято цел може би е била да подчертаят някакви характеристики на главния герой, но не става ясно какви, защото докрая така и не се разбира каква личност е той, освен че може да измисля истории и да философства. Динамиката на интригата е разводнена в безсмислена логорея и излишни сцени, нямащи нищо общо с основната интрига. Добре, че не започнах да чета Лукяненко от този роман, защото вероятно нямаше да продължа.

Лабиринтът на отраженията от Сергей Лукяненко

katia.gr (23 август 2019 в 10:33), оценка: 5 от 6

Книгата е много добра. Човешки образи и истории - голямата сила на Лукяненко. Ритъма на събитията обаче е доста нелогичен — в моменти на напрежение и екшън, героите правят лирични отклонения и почивки… И не разбрах защо половината време героите си крещяха, дори и когато уж са се спрели да обсъждат нещо.

Приказният кораб от Филип Хосе Фармър

katia.gr (14 юни 2019 в 12:52), оценка: 4 от 6

Прочетох навремето останалите части (от френски) по диагонал, защото книгите са дебели, а интригата е много бавна. Тамааан да свърши и хоп нов обрат и всичко наново…..Безкрайно. В което май няма нищо странно, защото автора е писал за някакво периодично издание и всяка седмица е публикувал в него по една глава. Естествено, че би имал интерес историята да не свършва никога.

Безсилието на всемогъщите от Хайнер Ранк

katia.gr (12 февруари 2019 в 15:38), оценка: 6 от 6

Четох книгата когато излезе в България и останах с много добро впечатление тогава. Приятно четиво с идеологическа нотка, което не отнема от красотата на текста в цялостта му. Предполагам идеята за книгата се е родила когато авторът е бил в трудов лагер в бившата ГДР, като вид бягство от сивотата.

Пеперудата от Анри Шариер

katia.gr (9 февруари 2016 в 15:28), оценка: 6 от 6

Книга, в която историите се нижат една след друга без да отекчават. Когато романът е излязла е имало полемика около истинността на описаните събития. Оказва се, че повечето са истина, но не всички са се е случили на Шариер. Той просто е разказал и истории, чути от други катаржници, които е приписал за свои, плюс малко художествената измислица. Резултатът е много добър приключенски роман.

Шантарам от Грегъри Дейвид Робъртс

katia.gr (17 август 2015 в 19:11), оценка: 6 от 6

Според мен не е редно да се слагат оценки на непрочетени книги. Да се изрази мнение дори и за част от книга -да. Но оценка е друго. Все едно учителка по литература да прочете само увода и заключението на едно есе и да сложи слаба оценка, защото видите ли тематиката не ѝ била допаднала. Никой не би искал да го оценяват по този начин.

Човекът в лабиринта от Робърт Силвърбърг

katia.gr (9 август 2015 в 15:12), оценка: 4 от 6

Не е лоша книгата, но в сравнение с други романи на Силвърбърг ми се стори някак постна. Липсва обичайния негов живописен и цветущ език. Психологията на персонажите е малко елементарна, въпреки, че автора обилно е наблегнал на нейната уж сложност…Сюжетната линия е предвидима и без изненади.

Назад по линията от Робърт Силвърбърг

katia.gr (24 юли 2015 в 18:46), оценка: 6 от 6

Много добре разказана, грабваща история за времевите парадокси. Свеж стил, разкрепостени нрави и много хумор… Липсват дразнещите анахронизми, толкова изобилни при други автори на научна фантастика от този период. С една дума — във възторг съм! Благодаря на хората, които правят достъпни книгите тук.

Бараяр от Лоис Макмастър Бюджолд

katia.gr (15 юни 2015 в 13:46), оценка: 5 от 6

Сюжетна линия с приятна динамика, интересни ситуации и предвидими развръзки без да са прекалено сложни и описателни. На моменти обаче, много си личи, че книгата е писана от жена. Прекалено розова е за военна фантастика. Военните и хората в тези среди не си разясняват чувствата с толкова много думи… още по-малко в критични ситуации. Като изключим това, четивото си го бива. Става за читатели на по-млада възраст, които още не са прочели Холдеман, Р. Морган, Скалзи…и останалите.

Пейзажите на времето от Грегъри Бенфорд


Интересна идея, от която би могло да се получи много добро произведение, ако сюжета не беше толкова разводнен с ненужни битови подробности и истории, които могат да откажат доста читатели. В основата на тази книга е новела, която автора решава да публикува като роман и просто прави обем с истории за майката, жената, тъщата, съседите… гостите….па какво яли… па какво си казали….и това приложено за почти всички основни персонажи. Пълна скука.

Фондацията от Айзък Азимов

katia.gr (11 март 2015 в 11:37), оценка: 3 от 6

За времето, в което е започната –1942 г — т.е. зората на атомната ера, тази поредица може и да е имала някаква научно фантастична стойност. Но сравнена с технически комплексната и богата на описани светове и сложни сюжетни линии фантастика, която се публикува от 80-те години насам, тази книга ми се видя някак постна, архаична и наивна. Няма нищо освен уж остроумни, но всъщност доста плоски диалози, които показват как притежаващите знания и атомна енергия (молим ви се) народи шантажират и прецакват останалите с цел установяване на хегемония по техен модел. Иначе казано -най-обикновена проамриканска пропаганда, която в годините около и след Втората световна война е имала дълбок политически смисъл.

Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни

katia.gr (26 февруари 2015 в 14:07), оценка: 4 от 6

Четох с голямо неудоволствие и бързах да свърша за да се отърва от тази тежест. Напънах се да стигна до края единствено заради репутацията на автора. По-голямата част е пълна скука, подплатена с клишето, че всеки емигрант има в родината си място, събития и хора, към които винаги се връща в мислите и сънищата си. Тук-там изкуствено цапнати моменти със спомени от детството, които трябва да изтръгнат сълзи от по-чувствителните.. Нищо оригинално. Има излишно пресилени и гадни пасажи и разбира се задължителното минаване през стадиона. Какво са талибаните без стадиона? За афганистанците грехът на бащата може да е огромен от морална гледна точка, но за читателите от т.нар. цивилизован свят, такъв „грях“ е нелеп и абсурден.

Като за първи роман — бива. За щастие, авторът задобрява със следващите си произведения.

Шантарам от Грегъри Дейвид Робъртс

katia.gr (18 февруари 2015 в 21:34), оценка: 6 от 6

Прекрасен роман, вдъхновен от Индия. Толкова мъжки и в същото време толкова нежен…

С времето ставам все по-капризна читателка и бях загубила надежда, че нещо може да ме докосне толкова силно.

Сойка-присмехулка от Сюзан Колинс

katia.gr (31 октомври 2014 в 16:19), оценка: 5 от 6

Хубавото на книгата е, че авторката е сценаристка и умее да дозира пълнежа около интригата, за разлика от други в този жанр, които направо се оливат в ненужни и повтарящи се обяснения…

Нормално е повечето читатели да са разочаровани, защото нашите очаквания са форматирани от културата на супергерои, притежаващи невероятни качества и които преборват диктатури без да им мигне окото.

А тази трилогия е просто история около една девойка, която иска да оцелее и да защити живота на близките си в свят, в който всяка страна в конфликта иска да я използва за своите цели..

Даже няма и свястна любовна история в тази книга. Героинята не може да си позволи чувства защото е под постоянен стрес и съмнения, предвид ужасно тежкия живот, който е живяла преди Игрите… И в този смисъл края е добре замислен без да изглежда прекалено лигаво розов.

Изгубеният символ от Дан Браун

katia.gr (23 октомври 2014 в 16:59)

Започнах да чета книгата заради тази фраза „Изгубеният символ“ е интелигентно написан трилър, който се развива с шеметна бързина…." Вече съм почти на 1/3 от текста, а още действие не съм видяла. Персонажите си лафят в ротондата на Капитола и нямат намерение да излизат от там… Усещанието ми е, че тази книга е написана единствено за да погали американското его и да пребори пустия комплекс за малоценност от младата възраст на държавата им. Тяхната история всъщност била имала много древни корени…

Четвъртото измерение от Робърт Сойер

katia.gr (17 август 2014 в 14:13), оценка: 5 от 6

Приятно четиво. Семейна психодрама с интерсна фантастична нишка. Краят е оригинален.

Дразнещо е обаче, когато преводач и редактор се наемат съответно да превеждат и коригират произведение от научно-фантастичен жанр, без да имат минимален багаж от научни понятия и то на училищно ниво. Така английското billion навсякъде в книгата е преведено като билион, вмето милиард, думата която се използва в почти целия свят, вкл и на български. Билион на български означава съвсем друго число.Има и други шокиращи недоразумения, които са отбелязани от коректора на Читанка. Жалко, че коригиращите тук нямат право да коригират оригиналния текст. Това понякога е силно наложително.

Под игото от Иван Вазов


Когато я четох на твоята възраст ми хареса, но истински я осмислих и дори се развълнувах, когато я препрочетох в гимназията. Има книги, които трябва да се прочетат на определена възраст. Но не се отказвай да я прочетеш. На места има екшън, емоционална е….епична е. Има и хумор, колоритни персонажи…

Полет 800 от Нелсън Демил


Да, интересно съвпадение. Май не трябва дс се качваме на самолет на 17 юли. Но в случая може би авторът е имал предвид катастрофата на полет twa 800, която стана на 17 юли 96 и за която дълго време се подозираше, че самолета е свален от ракета.

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни

katia.gr (11 април 2014 в 15:23), оценка: 4 от 6

Оригинален свят, описан с много въображение. Идеята за предвижването в него също ми хареса. Братоубийствените войни обаче са стари колкото света и вече банални като сюжет. Стилът на автора е динамичен, но толкова лежерен, та чак елементарен. На места диалозите са безумно тъпи и не съответстват на претенциите на героите и уж невероятните им способности и интелигентност. .

Бих причислила произведението към жанра приказка. Фантастика и фентъзи са прекалено ласкателни и високопарни за този вид литература.