Читателски коментари (за „Безсилието на всемогъщите “ от Хайнер Ранк)

Прекрасна творба ! Четох я за пръв път когато излезе този невероятен роман и след това го препрочетох още два пъти . Сега отново го чета и съм все така очараован от красотата на този невероятен свят в който ни пренася автора . Истинска наслада е за мен това четиво ! Благодаря !

Аз съм разочарован от книгата. Очаквах антиутопичен свят в стил Оруел, със същия размах. Дълбочина в антиутопичния свят на „Безсилието на всемогъщите“ има. Проблемът е абсолютната увереност, с която героят се обявава против света. Реално последната фраза от романа, показва, че в главите на метежниците не присъствува само идеята за ударна работа и удоволствието от нея- празното платно, което и те съзнават, че им се предоставя, може да бъде увъртяно до степен пълна противоположност на първоначално зададената конструкция. Мисля, че авторът, трябваше до продължи още малко романа, като покаже плодовете на труда на партизаните (тъй да си ги титолувам). Но може и да е факт например самото сливане на автора с действието и следователно един достоен, отворен финал. За мен не беше лично увлекателен света, а е ясно, че угодия за хората няма.

Всичко в системата, а и в системите се заключва в някаквото превъзходство на едните над другите, може и да не са от различни видове. (4 от мен)

Шедьовър. Със средствата на научната фантастика авторът разкрива странна форма в развитието на една цивилизация отстояща от Земята на 16 светлинни години, изпаднала във футуристичен шок, изродена от бездействие и затъпяване, регрес и обезумяване в резултат от управлението на дегенеративни утописти и кретени.

Защо ли книгата ми напомня за настоящата чалга култура в България?

Истинска наслада. Прекрасна творба, прилича на Лем. В пъти по-добър е авторът от много от съвременните фантасти!

Четох книгата когато излезе в България и останах с много добро впечатление тогава. Приятно четиво с идеологическа нотка, което не отнема от красотата на текста в цялостта му. Предполагам идеята за книгата се е родила когато авторът е бил в трудов лагер в бившата ГДР, като вид бягство от сивотата.