Читателски коментари (за „Пеперудата “ от Анри Шариер)

  • 1. elysianpeace (26 октомври 2010 в 17:47), оценка: 6 от 6

    Не съм и предполагал, че една автобиография, ще се окаже най-вълнуващата приключенска история, която съл чел. „Пеперудата“ е триумф на непреклонния човешки дух, който не търпи окови. А докато той е на почит, паметта ти, Папи, ще е светла.

  • 2. elektrichar (2 ноември 2010 в 14:53), оценка: 6 от 6

    Книгата ми направи толкова силно впечатление, че потърсих нещо повече за автора. Оказа се, че е издал втора книга, която се нарича ,,Ва-банк’’ и я прочетох на руски език. Тя започва от освобождението му от венецуелската каторга в Ел Дорадо. Ако си мислите, че след каторгата книгата ще е скучновата — нищо подобно. Чак към края й описва детството си, предисторията на арестуването и перипетиите по процеса. Макар, че е бил с престъпници и убийци и е преживял какви ли не ужаси е станал по-добър човек отколкото е бил в Париж. През 1973 година излиза филма ,, Papillon’’ със Стив МакКуин ( в ролята на Папи ) и Дъстин Хофман. Той обаче завършва като Папи вече старец, бяга сам от острова. Едва ли има друг такъв живот наситен с толкова приключения. Благодаря, че ни направихте съпричастни.

  • 3. тита (3 април 2011 в 21:12)

    Най-блестящата книга и най-разтърсващата история в живота на човек.Думите са толкова слаби и толкова бледи,когато говорим за съдбата на Анри Шариер.

    Анри-почивай в мир,войнико!

  • 4. kandalinka (15 януари 2012 в 08:57), оценка: 6 от 6

    Страхотна книга!

  • 5. мимич (2 август 2012 в 07:49)

    Книгата е страхотна,една приятелка ми я препоръча!

    А аз я препоръчвам на всички!!!

  • 6. darkengel (3 август 2012 в 21:10), оценка: 6 от 6

    Да имаш тази книга пред себе си и да не я прочетеш е все едно да подритнеш златно кюлче на улицата вместо да се наведеш да го вземеш…

  • 7. пипето (15 ноември 2012 в 23:49)

    Вече не помня колко пъти съм гледал този великолепен филм, а сега за „сефте“ ще се насладя и на книгата!

  • 8. Марин (4 януари 2013 в 16:02)

    Аз съм един от многото читатели, които препрочитат книгата за пореден път. Беше ми препоръчана и я прочетох за 3дни. Не съм вярвал че, мога да гладувам и да се стискам да ходя в тоалета само и само, за да не спра да чета.Не знаех ,че човек е способен на такива подвизи — достиженията на човешкият дух и тяло явно са безгранични.

    ,,Ва банк’’ е не по-малко интересна.

    Книга шедьовър!!!

  • 9. alpesa (4 януари 2013 в 22:22), оценка: 5 от 6

    Книгата е класика в жанра- истинска история за силата на човешкият дух, много приключения и интересни места. Много пъти през годините ми е препоръчвана от приятели и се радвам, че дойде момента да я открия.

    • 10. Марина (7 март 2013 в 06:13)

      Къде мога да открия „Ва банк“?

  • 11. Александър (26 юни 2013 в 12:42)

    В библиотеката ми може да се открие Ва Банк :) Ще се свържа с екипа на Читанка и ако имат възможност може да я вземат, за да я сканират. Когато им предоставих Пеперудата все още нямах втората книга.

  • 12. jaccomo (18 април 2015 в 18:19), оценка: 6 от 6

    Книга-библия за човешкия дух… Уникално произведение!

  • 13. Танчита (29 април 2015 в 15:45), оценка: 5 от 6

    Хубава книга, само на моменти някои описания ми бяха в повече, но като цяло я прочетох с интерес.

  • 14. прехвалена (6 май 2015 в 09:26)

    Прочетох книгата, но на мен ми се стори повърхностна.Да,интересен сюжет,но това са просто едни случки,които следват една след друга…

  • 15. Деси (6 май 2015 в 20:56)

    И аз съм от почитателите на тази книга. Чела съм я поне 5 пъти и всеки път ми е интересна, като за първи. Препоръчвам я.

  • 16. Chromeeda (16 юни 2015 в 15:07)

    До номер 14: Ами случки, които следват една след друга — всъщност не е ли именно това животът ?

  • 17. vania_l (21 декември 2015 в 20:02)

    имам книгата от много години.чела съм я …дори незнам колко пъти..това е една от най-любимите ми книги и я препоръчвам горещо.

    дори незнаех ,че има 2ра част ,за което много съжалявам,но веднага ще я потърся.

    • 18. Врял и кипял... (21 декември 2015 в 20:24)

      vania_l

      В коментара Ви към „Захир“ на Коелю (а не Куелю, както се писали) виждам, че държите сметка на другите коментиращи читатели за допуснати (може би) езикови грешки и го използвате като аргумент срещу правото им на изразяване на мнение, което е неприемливо за Вас.

      След прочита на настоящия Ви коментар Ви пожелавам да се издигнете до такъв (по вашите думи) „етап от своя живот“, за да постигнете сакралната ортография на отрицателната форма на глагола „знам“, а именно „не знам“ и „не знаех“ — с интервал между отрицателната частица и глагола. Тогава току-виж може и да постигнем посланието на Вашите писания.

  • 19. katia.gr (9 февруари 2016 в 15:28), оценка: 6 от 6

    Книга, в която историите се нижат една след друга без да отекчават. Когато романът е излязла е имало полемика около истинността на описаните събития. Оказва се, че повечето са истина, но не всички са се е случили на Шариер. Той просто е разказал и истории, чути от други катаржници, които е приписал за свои, плюс малко художествената измислица. Резултатът е много добър приключенски роман.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.