Читателски коментари (за „Спектър “ от Сергей Лукяненко)

Не мога да се съглася с горното. Поне за мен. Тази книга е по-скоро философска отколкото трилър.

Подозрително ми напомня, както на Патрулите, така и на Не е време за дракони. Все едно чета стара история с нови думи.

Изключително грабваща в началото, но краят за мен лично е твърде философски и малко размит, по това ми напомня за „Звездната сянка“ (втората от „Студени играчки са звездите“). Книгата не е лоша, но другите на Лукяненко, които съм чела, ми харесват повече.

Тук и двата това излезли на български ли са събрани?

Идеята е добра и оригинална, описанията на световете и жителите им са на добро ниво, но романа като цяло е много зле написан. Наивни диалози и ситуции. Клишета (някои от тях обидно сексистки),… Пълна липса на авторско вдъхновение. Изкуствено добавени дълги кулинарни излияния, чиято цел може би е била да подчертаят някакви характеристики на главния герой, но не става ясно какви, защото докрая така и не се разбира каква личност е той, освен че може да измисля истории и да философства. Динамиката на интригата е разводнена в безсмислена логорея и излишни сцени, нямащи нищо общо с основната интрига. Добре, че не започнах да чета Лукяненко от този роман, защото вероятно нямаше да продължа.