Читателски коментари (за „Бараяр “ от Лоис Макмастър Бюджолд)

страхотна книга! изключителна интрига, невероятни характери, невиждан и несънуван жесток свят, чиято красота е несравнима! Бюджолд е най-добрата в създаване на психологически дилеми. Можете да продължавате да я четете и да откривате нови и нови неща!

Мандор е поправил някои доста тъпи изказвания на преводача, но са останали — примерно козел опущения, преведено като козел за отпущане, докато всъщност значи жертвен козел, съвременен синоним е жертвено агне.

Преди четири години,моя позната ми предложи да прочета наемниците на дендрарий,прочетох я на един дъх.юпонеже нямах възможност да получа другите романи от поредицата бараят,ги четох от този сайт.това са едни от най поглъшашите произведвния които съм чел.Не исках да заспивам,клепачите ми се затваряха.Нямах търпение да се събудя и да продължа да чета.Имам една/мисля неосъществима/мечта.Ако може да екранизират поне ЗА ЧЕСТА НА ВОР.Ще бъда истински щастлив.

Сюжетна линия с приятна динамика, интересни ситуации и предвидими развръзки без да са прекалено сложни и описателни. На моменти обаче, много си личи, че книгата е писана от жена. Прекалено розова е за военна фантастика. Военните и хората в тези среди не си разясняват чувствата с толкова много думи… още по-малко в критични ситуации. Като изключим това, четивото си го бива. Става за читатели на по-млада възраст, които още не са прочели Холдеман, Р. Морган, Скалзи…и останалите.

Съгласен съм с Катя. Книжката е сладка и се чете на един дъх обаче не я възприемам като военен роман. Сравнете баталните сцени с нещо писано от Бърнард Корнуел или Ерих Мария Ремарк или от списъка на Катя, по горе.

Всъщност мисля че книжките и за света на петте божества са доста по добри.

Преди няколко години моя приятелка ми препоръча да започна поредицата не от първата книга, а от третата — За честта на Вор. След това нямаше спиране — прочетох всичко качено на един дъх. Страхотна поредица.

Дали е правилно категоризирана като военна фантастика няма никакво значение за мен — книгите просто са хубави. Когато чета книга и лягам, и ставам с мисълта за нея, съжалявам когато свърши и горещо препоръчвам на приятели, то значи книгата е чудесна.

Цялата серия с полуруски имена, имперски титли и балове, аристокрация и военен елит ме навеждат на една мисъл: първообраз на Майлс е генералисимус, фелдмаршал и граф Александър Суворов? Възможно ли е наистина да е така? Никъде в нета не намирам двете имена в един текст. Но като външност, характер и най-вече пристрастеност към победата не са ли един и същ човек? Само авторката би могла да каже дали приликата е случайна или не.

Леко и до някъде приятно четиво. За съжаление има твърде силен привкус на евтино булевардно любовно романче, както като клишираност на сюжета, така и като дълбочина на персонажите. Надявам се, че това е било под натиска на издателя, желаещ да обхване и читателската аудитория на bgmama, а не изначалното намерение на авторката.

Например мотивацията на героинята е много плитка и нелогична — да спасим онова парче месо във фризера, за което дори докторите са умерено оптимистични дали ще оцелее. И това, след като самата тя обяснява, колко лесно е да си направят друго. А и майната й на цялата планета, на мъжа й и на усилията му да спаси населението от гражданската война. Важен е майчиният й инстинкт, въпреки че идва от общество, в което той е почти непознат.

Поредицата е страхотна фантастика. Ще бъде много приятна и на Кино, дано някой се сети.

Леко и приятно четиво, дори за по-претенциозните не се набляга на техническата част а по-скоро на характерите. Човек може да се вживее доста.

Не търсете някакви дълбоки и класически моменти, според мен жената има много близък младеж в подобно състояние ( сетете коя е Корделия ) поредицата е за него.

Прекалено живо е описана, което ми и харесва.