Читателски коментари от katia.gr

И трите книги са много добри -динамични и с точно колкото трябва описания и психология на героите.

Тази част специално ми се стори най-слаба, може би и защото вече бях схванала „номерата“ на автора. Повечето събития,, влкючително и самият край са предвидими и без кой знае каква изненада.

Под цел, нямах предвид „какво е искал да внуши авторът“, а каква е пътечката на историята.

Такеши е емисар и му се възлагат мисии. Очаквах някаква интересна мисия, някаква заплетена история; а не нещо от сорта на „епизод от живота на Ковач“. Авторът е много добър и се чете с голямо удоволствие. Но и най-добрите автори имат силни и по малко силни книги, това е в реда на нещата. На мен тази книга ми се стори по-слаба от другите му творби, това е.

Коментарът е конкретно за тази книга. Другата пусната тук книга съм я коментирала където трябва. ;)

Свеж стил, интересни персонажи, добре описани сцени….

За съжаление историята е разпиляна и объркана, а целта -неясна.

Оригинална книга, но за съжаление незавършена. Обяснението и следващите събития се точат в още 4 дебели романа (три от които не са издадени на български и трябва да си ги търсите на други езици) с много и всякакви персонажи, повечето от които отпадат от основния разказ и оставят впечатление, че са били там само за пълнеж.

Стас, нямам нищо против беседите с приятели на чашка. И Айнщайн е прекарвал много време в разговори със съмишленици на маса, но всеки път когато е публикувал теория, тя е била безупречно обоснована и доказана с научни методи. В това отношение Мулдашев не може да се нарече учен. В ерата на сателитите и геолокализацията, да се прави теория въз основа на измервания с шивашки сантиметър върху ученически глобус е смешно и бих казала, дори- подигравка с интелигентността на читателите.

Склонна съм да се съглася с Вас единствено що се отнася до някои интересни идеи, които развива в книгите си.

Дразнещо е обаче когато се представя за учен, без изобщо да е такъв.

Това е по скоро един приключенско-социален роман отколкоо научна фантастика. Безкрайни идеологически препирни между героите и батални сцени, които започват да омръзват. Основната линия на повествованието не помръдва изобщо. У читателя остава една огромна фрустрация когато разбира, че Приказният кораб е само втора част от навързан цикъл, от който за съжаление на български са издадени само първите две книги.

Книгата започва много обнадеждаващо, но бързо доскучава. Историята е семпла, върти се около трима душии и краят е предвидим.

Приятно четиво с елементи на мистерия. За съжаление „художествената“ му част куца яко. Беден език, базови описания и прекалено поляризирани персонажи. Не стига, че лошите са известни още в началото, ами и автора не пропуска да ни подскаже какво се канят да направят преди те самите да го направят.

Свежо написан ефикасен екшън-трилър. Но не разбирам защо издателите са го публикували под това идиотско и банално заглавие. Толкова ли е трудно да се намери еквивалент на Altered Carbon в българския език?

Да, сигурно такъв си му е стила.

Не знам дали ще имам нерви да прочета Илион, предпочитам чистата фантастика. А за това че си я прочел-свалям ти шапка. :)

Много добра книга.

Обаче прекаленото присъствие и значимост на този английски поет от 19-ти век в цялата поредица ми дойдоха в повече и в един момент започва да дразни. Някак си е сложен там изкуствено и създава впечатление, че цялата поредица е вдъхновена от този поет и писана за него. Какъв монументален пиар! Без него, книгата щеше да е шедьовър.

Естествено продължение на Хиперион, книгата започва почти от там от където свършва предната. За съжаление на места ритъма на действието се губи в безкрайни и напълно излишни описания и разсъждения, повечето от които вече написани в първата книга.

Въпреки това слагам максимална оценка, защото книгата си заслужава четенето, а дългите пасажи могат просто да се прескочат.

С глобус в ръка между две чашки водка на лаф с подпийналите си съмишленици, Мулдашев прави „велики“ открития чрез аритметически стъкмистики, които буквално изсмуква от пръстите си, само и само да стане нещо като книга. Световната система от пирамиди е известна отдавна. Има написани много книги, които включват и китайските пирамиди и други обекти, за които Мулдашев май нищо не знае. Той се определя като учен изследовател, който приема за абсолютна истина писаниците на Блаватска, но изобщо не вярва на изследванията с въглерод 14. :))) Произведението се чете като хумористичен памфлет.

Кайлас се намира на 31,03-ти паралел, а платото Гиза- на 29,58 -ми т.е. Хеопсовата пирамида е по-отдалечена от Северния полюс с поне 150 км в сравнение с Кайлас, но за Мулдашев това няма значение, за него и двата обекта се намират на 6666 км от полюса. Когато един несъвестен учен иска да докаже нещо, просто пропуска да вземе под внимание резултатите, които не отговарят на очакваното. Но Мулдашев дори не си прави този труд, той дава направо грешни факти. Свободните и недоказани врътканията на Земната ос изобщо няма да коментирам.

Ако решите да проверите всеки факт, изложен в книгата, ще ви заболи главата от неточностите, които ще откриете. Ако темата за пирамидите ви интересува, вижте например книгата или филма Тhe revelation of the pyramids, в които има много повече научност и достоверност