Читателски коментари от domino1

Връщам се мислено години назад, за да си спомня първата си среща с тази книга. Отначало ми се стори скучна. В такива случаи отгръщам последните страници, за да видя накъде вървят нещата. А финалът изглеждаше като началото. Казах си, че вероятно нищо кой знае колко интересно няма да се случи тук, но все пак реших да я дочета. Останах силно развълнуван от историята. А авторът майсторски заблуждава читателите като мен, които веднага биха отгърнали на последните страници. Финалът действително се оказва една ретроспекция на недостатъчно развита случка от началото, но…Няма да навлизам в подробности, за да не ви развалям преживяването.

На любителите на евтини любовни романи книгата ще се стори вероятно твърде скучна, може би и по-тежка с проблемите, които засяга. На любители на по-тежката литература вероятно книгата ще се стори твърде лека. За мен „Винаги в същия ден“ ще си остане любима книга. Стилът на автора е изключително четивен, с подчертана кинематографичност, а книгата засяга съвременни проблеми на обществото и междуличностните отношения. Неслучайно някои критици определят книгата като една от най-добрите британски социални новели.

Друг е въпросът дали подобни приятелства, като описаното в книгата, имат шанса да оцелеят през годините. По-скоро не.

Преди месеци попаднах на ново българско издание на книгата, което се предлагаше като добавка към дамско списание. Корицата беше изключително неподходяща за текста, приличаше на корица на захаросан любовен роман, какъвто книгата не е. Вероятно българското издателство не е искало да плаща авторските права за оригиналната корица, която е дадена и тук.

Наскоро гледах и филма по книгата; хареса ми с харизматичните си актьори, както и с перфектната работа на операторския екип. Авторът е сценарист на филма, самата книга очевидно е замислена като сценарий на филм от самото начало.

Естествените декори засилват внушенията на текста. Сцените от Трона на Артур са силно въздействащи (вероятно една от най-добрите реклами на Единбург) и с подчертано символичен характер. Всеки от нас има нужда да се издигне над житейските превратности, за да погледне и направи равносметка на живота си отвисоко.

Шведската литература изобилства от депресирани персонажи. Известни шведски писатели доказано са имали сериозни психически проблеми. Отчаяни и безволеви хора има във всяка нация, но е факт, че Швеция често оглавява европейски класации за процент на регистрираните болни от депресия. Разбира се, подобни класации са твърде условни — например България обикновено е с много малък процент регистрирани болни от депресия, но всички сме единодушни, че хората с подобни психически проблеми са навсякъде около нас, дори да са формално интегрирани в обществото.

Стана ми изключително приятно, когато видях днес „Бостънци“, качена тук. Към характеристиките на произведението бих добавил и „Екранизирано“, филмът е от 1984 г.

Благодаря Ви, NomaD!

В петата глава на българския превод е споменато, че купуват на Хари „оловен“ котел (необходима принадлежност за първи курс на магьосническото училище — т.е. котел за начинаещи), на английски — „pewter cauldron“. По принцип „pewter“ би следвало да се преведе като „пютър“ — това е метална сплав, съдържаща основно калай и малко количество олово (в миналото) и други химични елементи. Би могло да се преведе и като „калаен“ котел, въпреки че тук става дума за нещо различно от калайдисаните медни съдове, масово ползвани днес в домакинствата. Преводачите на художествена литература у нас ползват за технически термини основно англо-български речници, които от своя страна са базирани основно на англо-руски такива; руснаците наричат „олово“ именно калая. Пютърът със съдържание на олово се е ползвал от древността (от около 1500 г. пр. Хр.). Той е с много ниска температура на топене, което според мен го прави практически непригоден за приготвяне на магически отвари. Но котлетата от пютър са доста търсен от феновете на Хари Потър декоративен артикул.

Присъединявам се към горния коментар. Ще добавя, че творбата е филмирана през 2021, режисьор Philipp Stölzl.

https://de.wikipedia.org/wiki/Schachnovelle_(2021)

„Sylvestr abstinentů“, 1914

Подкрепям горните коментари. Радостно е, че наскоро се появиха у нас и испански приказки с прекрасните илюстрации на Серджо Ридзато (илюстрирал и тази книга с индийски приказки). Вярвам, че в близко бъдеще ще може да се насладим на повече книги с негови илюстрации, издадени у нас. А повече за талантливия художник и разностранното му творчество може да намерите тук:

http://sergio.romanorizzato.com

И аз благодаря, че няма да променяме оригиналната книга.

Поздрави,

Лев Николаевич

Да, страшнички са илюстрациите, но на мен ми допадат. Между другото, Олга Паскалева е илюстрирала доста детски книги. Между тях e и тази https://biblio.chitanka.info/books/6425, със страхотни илюстрации — отново страшнички, но допълващи по един неповторим начин текста.

Пък и днешните деца са свикнали с далеч по-страшни неща, за което допринасят филмите, а също и набиращите все повече популярност у нас съвременни комикси на постапокалиптична тематика. Дано коментарът Ви да предизвика интереса им към тази книга, тя наистина си заслужава отделеното време.

Нишката е индианска. :)

По-интересното е друго. В интернет може да се намери оригиналното стихотворение с италианско заглавие „In fila indiana“. На италиански стихотворението звучи мелодично. На български обаче е много трудно да се възпроизведе буквално и едновременно с това да се запази римата. Валери Петров, запазвайки идеята, на практика е създал едно ново стихотворение, което звучи много различно, но и много богато на български.

Силно ме впечатлиха уводните страници на книгата, където е описан военен парад в Тюйлери от април 1813г., проведен преди злощастната за император Наполеон I Германска военна кампания. Истинска експлозия от движения, светлина и цветове. В тези страници Балзак се проявява като изключителен пейзажист, не само като художник на чувствата. Страстите, бушуващи в тълпата, умело са съчетани с тези, бушуващи в душите на главната героиня и баща ѝ, които наблюдават парада. Очевиден е паралелът между трагедията на цяла една нация и очертаващата се трагедия в живота на Жюли.

Единствено не ми допадна особено „пиратската“ сюжетна линия, която е прокарана в предпоследната глава — изглежда нагласена и претрупана. Що се отнася до останалата част от текста, Балзак се проявява в пълния си блясък.

Поставям 6.

P.S. Исках да кажа „пророчески“.

Мнението на автора дали е възможно да станем свидетели на нови гениални реалистични романи. Откъс от послеписа на тази чудесна книга, посветена на класиците реалисти.

„Възможно ли е днес да се напишат такива реалистични романи? Въобще ще бъде ли възможно това някога? Не съм сигурен, че бих могъл да дам оптимистичен отговор…Ако се размислим над миналото и над живота на писателите, включени в тази книга, ще стигнем до извода, че най-добрите условия за тази цел са: объркан, но активен социален живот, бушуващ около съответния писател; читателска публика, която може и да е малобройна, но да е готова да реагира, да оценява и да вярва, че наистина си струва да се изследват и харесват подобни романи; и преди всичко да съществува надежда по отношение на обществото и на индивида. В западните общества, или поне в някои от тях, първото условие е налице, но не и следващите две. Бих искал да не съм прав, но на мен ми се струва, че всички шансове са срещу нас. От друга страна, аз съм напълно убеден, че реалистичният роман е чудесна художествена форма, която в най-добрите си прояви е създала някои от най-ценните литературни произведения, познати на човека. По дълбочина и обхват той има такива постижения, каквито са немислими за всяко друго литературно изкуство. Затова вярвам, че макар например на Запад да се намира в състояние на покой, той почти сигурно ще се възроди отново — в други общества, на по-различен стадий на развитие от нашия, може би променен и освежен от други културни истории.“

Написано през 1978. Не звучи ли пророческо?

@BLM, имате право. В някои английски издания на книгата е дадена мъчителната история на написването ѝ, продължила около 30 години. Идеята за книгата е на Дозоа, който започва да пише текста. Дозоа, изпадайки в творчески застой, предава щафетата на Мартин, който е сполетян от същата участ. В първоначалния си вариант книгата е довършена от Ейбрахам, като заглавието е „Сянка близнак“.

Коментираната от нас версия на книгата е окончателно преработена от Дозоа.

Благодаря за увлекателната книга! Майсторски написана, ще се понрави на любителите на мистериите (не бих я окачествил като типичен любовен роман). Дано не прозвучи странно, но бих я съпоставил с „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Двете книги се различават по сюжет, но предизвикват сходно усещане у мен.

Струва ми се, че в „Информация“ данните се отнасят за друга книга.

Благодаря за интересната книга!

Към характеристиката на новелата „Легенди за страстта“ бих добавил и „Eкранизирано“ (филмът е от 1994). Новелата „Мъст“ също е екранизирана (1990).

Един интересен момент от втората глава на втората част на романа. Докато главният герой лежи в килията си, намира стар вестник. В него се разказва историята на чех, който завърнал се от продължителен гурбет, отсяда в старнноприемницата на майка си и сестра си, без да разкрива самоличността си — целта е да ги изненада приятно. Те пък го убиват, за да го ограбят.

Този сюжет е използван от Камю в неговата драма „Недоразумението“ — едно от любимите ми драматични произведения, плод на гения на автора. В „Недоразумението“ обаче действието се развива в неизвестна северна и мрачна европейска държава. Може да изслушате тази творба в YouTube във формат на радиотеатър.

Много мил коментар. Аз също харесвам книгата, тя беше любима и на моите родители.

А относно отношенията между ученици и учители — това е много широка тема.

Всяка сутрин, отивайки на работа, виждам тълпите ученици, пушещи цигари тютюн и трева пред училищните дворове (вътре уж е забранено). Около тях са техните учители — и те пушат, и те псуват, и те крещят. Ако на ученик му угасне фасът, то учител ще се спусне да му го палне. Госпожите и ученичките им си коментират маникюра и актуалните сериали. И едните, и другите са с безизразни, затъпели, наркомански лица. Бих казал, че учителите никога не са били толкова близко до нивото на учениците си.

А уважението към учителите днес е голямо — заменихме цветята с ваучери за лятна почивка, козметика и SPA процедури.

С две думи — и близост има, и уважение.

Благодаря на Снежина Тодорова и moosehead за хубавата книга! Мога само да се възхищавам на таланта на автора; книги като тази винаги ще бъдат актуални.

Мисля, че годината на първото издание е 1874, а не 1879. А през 1875 романът получава награда от Френската академия.

https://fr.wikisource.org/w/index.php?title=Fichier:Daudet_-_Fromont_jeune_et_Risler_a%C3%AEn%C3%A9,_1874.djvu&page=4

Поредицата има и трета част („Наследство“) — предистория на „Eон“. Не е издадена на български.