Това е една от книгите, направили най-силно впечатление в моята детска възраст.
Знам всичките месечни разкази наизуст, любими са ми „От Апенините до Андите“, „Малкият болногледач“, „Романьолска кръв“. Сега я оценявам като чудесно помагало за родители в създаването на ценности в оформящия се още характер на техните деца.
Чудесна и незабравима книга от детството, която не губи своя чар и послания в десетките години след написването й. Подходяща при възпитание и изграждане на личност за млади читатели и през 2016 г.
Аз не можах да я прочета докрай.
Много любима ми беше като бях дете. Мисля да си я припомня и сега като възрастна.
В момента имаме дадена тази книга от училище. Стигнала съм почти до половината и мога да кажа, че е страхотна, много интересна и поучителна!
Много интересен роман, разказан под формата на дневник на един ученик от 3-ти клас! Освен случките в училището, за които разказва Енрико, много са интересни също и месечните разкази, които са поместени в книгата. В тях се разказва за 12–13 г. момчета-герои. Най-интересен и впечатляващ е разказа „От Апенините до Андите“, в който се разказва за смелото момче Марко, което тръгва само от Генуа до Аржентина, за да открие и спаси болната си майка.
Това, което ми направи най-голямо впечатление в книгата е тогава, когато Енрико говори, че когато някой негов съученик или учител се разболеел той и другите му съученици са отивали да го виждат. Не само, когато някой е бил болен, децата са си ходели често на гости. Ходели са също на гости и у техните учители. Много ми хареса това, че хората са се уважавали, а сега хората са много самотни, не общуват и не си ходят на гости, всеки си гледа него, искат да си са сами и не им трябва да ходят на гости на някой, нито пък някой да им идва у тях на гости. Вниманието и уважението между децата и техните учители е това, което ме грабна в тази книга. Човек има нужда най-вече от внимание, от разбиране и от любов. А сега за съжаление липсва внимание и уважение между хората. Хората много се отчуждиха.
Много мил коментар. Аз също харесвам книгата, тя беше любима и на моите родители.
А относно отношенията между ученици и учители — това е много широка тема.
Всяка сутрин, отивайки на работа, виждам тълпите ученици, пушещи цигари тютюн и трева пред училищните дворове (вътре уж е забранено). Около тях са техните учители — и те пушат, и те псуват, и те крещят. Ако на ученик му угасне фасът, то учител ще се спусне да му го палне. Госпожите и ученичките им си коментират маникюра и актуалните сериали. И едните, и другите са с безизразни, затъпели, наркомански лица. Бих казал, че учителите никога не са били толкова близко до нивото на учениците си.
А уважението към учителите днес е голямо — заменихме цветята с ваучери за лятна почивка, козметика и SPA процедури.
С две думи — и близост има, и уважение.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.