И за подобни писания раздават Нобелови награди!
Уникален роман!
Албер Камю представя в тази книга своя мироглед — атеистичен екзистенциализъм.
Мисля, че проблем на много хора с тази книга е, че те не вникнат вътре творбата „какъв е смисълът на живота“ и още други послания.
чак пък атеистичен. Имаше критика към църковната схоластика и нравите на обществото, общоприетото отношение на колектива, което затваря вратата на индивидуализма. Но атеизъм никъде не видях в новелата.
Уникален! Веднага щом го прочетох, се нареди в любимите ми произведения! Показва абсурдите на човешкото общество и как разлините биват приемани с недоверие и омраза от тесногръдия социум, приел сивите канони на живота и мръщещ се, когато те биват нарушени от някой, който смята че може и живее според начин, различен от начина приет от другите, някой със своя душевност, който винаги ще остане неразбран и поруган от тях-другите.
Нищо уникално не видях в подробното ,описателно разказване на безсмислието на един наблюдател, а не участник в живота.
Една от най-глемите бози които съм чел…Не знам защо е толкова прехвалена тая книга,какво толкова и харесват читателите и защо я слагат толкова напред в разни класации.Сюжета е като за типичен долнопробен американски екшън,главния герой е робот без чувства и емоции,без нищо човешко в него в пълния смисъл на думата…За да напишеш такава книга не се иска никакъв талант или умения на писател,всеки може да опише и да разкаже историята на един робот.Затова този роман не заслужава и 1% от известността си и оценките които е получил от разни списания в разни класации…Трудното е да създадеш герой с чувства и емоции,трудно е да опишеш неговите емоции и чувства,трудно е да създадеш герой който е повече човек от всички нас,това е да си писател и такъв роман си заслужава да се прочете и оцени, а не разказ за някакво зомби или робот,което няма душа а само празно пространство между ушите
днес прочетох най-елементарното и скудоумно мнение за книга. Или може би вчера. Ще да е било днес.
Осъзнавате ли, че всъщност коментирате себе си, а не произведението!?
Колко е хубаво, че има кой да отвори очите на света! Най-после се намериха умни, начетени и компетентни критици да ни кажат истината за тази литература! Дерзайте, дерзайте…
Книгата е различна, героят е различен. За мен той не иска да бъде разбран, а да бъде приет. Аз се включвам в коментарите, за да ви препоръчам „Странна случка с куче през нощта“
Това е една от книгите, които хем те отблъскват по някъв начин, хем не може да спреш да четеш… Похвално. Страхотна книга! Съветвам да я прочетете с мисъл… Какво по-хубаво от това вие да вложите чувствата си в редовете, в които те липсват?
Поради честото спрягане на Камю в различни литературни критики, очаквах сложни метфори, философско политически формулировки и клиширана тематика.
Нищо подобно. Книгата си заслужава мястото в световната литература, между 100-те най- добри творби на всички времена.
Верен тон на вярно място, няма излишни думи, сравнения или диалози.
Препоръчвам книгата на занимаващите се с писане !
„Чужденецът“ донякъде напомня на „Процесът“ на Кафка — безсилието в борбата на героя срещу съда и предразсъдъците на социума. Не е чудо на чудесата, но все пак е от книгите, които всеки трябва да прочете.
Една от най-добрите книги, които съм чела напоследък. Честно казано, нямах големи очаквания. Книгата започва малко мудно, монотонно, и уж така продължава, а просто не усещаш кога те е завладяла напълно. Действието уж не върви бързо, а чак не разбираш как за толкова малко страници са се случили толкова много неща на един обикновен, скучен, апатичен до абсурдност човек!
Екзистенциализмът не е за тинейджъри. Нито за индивиди с двуцифрено IQ, които мислят с ендокринната си система, затова се затрудняват да схванат идеята в произведение, където не се описват емоции, изпитвани от героите. За тази аудитория пише Нора Робъртс :) Мисля, че човек на по-малко от 40 трудно може да разбере напълно Камю или Сартр. Въпреки че не е зле да се запознае с тях и на 20, за да осъзнае след 2–3 десетилетия колко се е променил. По-добре не се захващайте с тези автори, ако не четете Платон и Волтер просто за удоволствие в свободното си време.
Фракс :)))))))))) Човече, вземи се регистрирай (някой вече ти го предложи мисля). Коментарите ти са чисто удоволствие :D Фракс от Мартин Милър ли идва?
За съжаление регистрацията би ми създала доста проблеми. Нали знаеш, че в този форум свободата на словото е като в щатите — много добре описана от Марк Твен с едно изречение: „Тук всеки има свобода на словото, свобода на печата и благоразумие никога да не се опитва да използва тези свободи“ :))) И тъй като аз съм от буквалните типове, за които „свобода“ означава да пишеш каквото мислиш, а не каквото е удобно на господа модераСТите, имам поне десетина БАН-а по IP, никът ми беше регистриран фиктивно и се налага да влизам анонимно през Tor мрежата, ако искам да изкажа мнение. А името Фракс — да, то е руска транскрипция на „Траксас“ :)
Леко жалък си с тия твои неистови напъни, с тия кански мъки да влезеш тук, за да се заядеш с някого.
Не ми е ясно какво се опитваш да (си) докажеш, но очевидно засега не успяваш. И си мисля, че това „засега“ ще продължи докато си жив.
По-окаян си и от тоя пич в „Чужденецът“.
Перфектен роман, разбира се не е за хора не искащи и да чуят за тематиката му(екзистенциализъм, абсурдизъм, отчуждение от живота и света).
Препоръчвам и „Падането“ пак от Камю, където се разглежда един образцов представител на буржоазията и падението му след като е осъзнал абсурдността на съществуването.
D.P. Напротив трудно е,изключително трудно е да опишеш зомби или робот, който няма душа а само празно пространство между ушите .За това се иска голямо майсторство.Дори нещо повече- гениалност. Лесно е да сьздадеш герой с чувства и емоции.
Романът е много рядък с изразената изкреност, но не разбирам връзката със заглавието. Героят не е отчужден към света, той само не е привързан към него, нито с връзките на любовта, нито с връзките на омразата, нито пък има желание да го изучава или даже да се страхува от него. Последното, страхът, е най-трудно за постигане, защото поне тялото желае да живее в света и със света. Съзнанието на героя обаче използва тялото и срещите със заобикалящия свят за да го наблюдава и усеща, както и да наблюдава и усеща себе си, без да пожелава нещата в този свят и себе си като ценност. Един чужденец не може да постигне това, той принадлежи малко или много на друг свят и може да оценява заобикалящия го свят повлиян от тази принадлежност. Така той се зацикля подобно на тези, които не са чужденци, само дето има различен списък на любови и омрази. В будизма има стремеж към постигане на описаното в романа съзнание, като се предполага че естествено в него ще се появи чувство на състрадание към другите същества, макар че не е задължително. В романа то не се появява, единствено в края се появява чувство на собственото страдание, но то не е обвързващо, защото няма силно желание към външен обект или себе си, което да го причинява, така героя остава свободен. Според мен по-правилно заглавие би изразявало тази непривързаност и свобода въобще, а не спрямо принадлежност към един друг и чужд свят, защото такъв свят няма споменат в романа, освен в заглавието.
Донякъде ми се струва, че разбирам забележката ти. И все пак Мьорсо е чужд на обществото и моралните му устои, без Камю да уточнява дали той все пак има „родина“. В този смисъл извънземният би било също добро заглавие, но по онова време мисля, че е нямало подобно понятие.
Отделно си мисля, че той не е положителен герой, който получава свободата си чрез отърсване от моралните устои на обществото. Той по-скоро е една парадигма за обществото. Човек, който не би трябвало да съществува с подобен запас от добродетели. Накрая получава нещо като просвещение за живота и смъртта, но това все пак не го прави положителен герой. Не се отъждествява с Разколников да речем, въпреки че Камю настоява, че той е Христосов герой.
Непривързването не е отчуждаване, както неутралния не ни е нито враг, нито приятел. Той просто присъства, „съществува“, като безучастен съсед. Той има правото на това и свободата да не прояви съчувствие към страданието както и да няма желание да го причинява. По тази причина той е обективен наблюдател и изглежда странен за тези, които са взели една или друга страна, изглежда неморален за тях, защото е лишен от чувствата и оценките им, каквото всъщност е определението за безпристрастието. Такива хора като героя в повечето случаи се прикриват и са внимателни във връзките си. Тук обаче героя вместо това е решил да бъде директен и пределно искрен, което безспорно е опасно за него в един свят на емоционално ангажирани хора. Мисля че авторът е решил да покаже тази крайна ситуация, защото всеки човек в някаква ситуация е бил непривързван и е бил обвиняван за това, после се е научил да се прикрива за да оцелее социално. Това прикриване се учи още в детството и става една социална мимикрия, но все пак тя ангажира човека чрез принадлежността и облагите които осигурява. При героя тя липства и той не желае нито принадлежността, нито облагите които носи, дори когато това струва оцеляването му в заобикалящия го свят. И все пак той не се стреми към друг свят, нито към някакви абстрактни идеи за света или за себе си. Затова няма паралел с Достоевски, нито героя има идеите и оценките на Разколников, нито Мари е Соня Мармеладова, страданието е показано явно само с нещастния съсед и болното му куче, мизерия липства. Това всъщност прави романа доста реалистичен за ситуацията в сегашното консумативно общество.
Прочети и аз какво написах. Мьорсо не е Разколников защото въпреки освободен от моралността на обществото, той е освободен и от всякаква емпатия, която може да му придаде някакви човешки черти. Той не просто не прояви съчуствие — той прояви агресия, извърши убийство и въпреки това не можеше да проумее нередността на ситуацията. Иронията беше, че не бяха отнетите човешки животи, от което се интересуваше съдебната система,а неговата неспособност да се защити по въпроса и да прояви някакви наченки на нормалност. Ненормалността биваше атакувана от обществото и наркая беше унищожена — все едно здрав организъм заличава микроб.
Интересно ми е, че ти така пишеш за „безучастния съсед“, неутралният нито враг, нито приятел, че все едно защитаваш тази позиция. Това честно казано звучи като свръхегоизъм. Пък и съгласи се, че всеки има право на избор и не е нужно да си в обществото, за да си изживееш живота. Но когато избереш обществото, малко или много си въвлечен в обществените връзки и трябва да се съобразяваш с тях. Ако искаш да избягаваш от тях — хващаш гората и забравяш за задълженията, които имаш.
Пичове,
Извинявам се за репликата в дискусията Ви, обаче не мога да се сдържа…
иСкреност, а не изкреност
съчуВствие, а не съчуствие
отчуждение, а не отчуждаване
Не иде реч за имотни сделки все пак… :)
Поставяте оценките преди разбирането на причините и природата на нещата. Това определено е по-лесно, както е по-лесно да намериш технически грешки при писането, отколкото сам да напишеш нещо смислено. Вярно е, че романът не е лесен, но всеки избира какво да чете. Щом се чете и се мисли много неща се разкриват, но аз не мога да отделя повече време за обяснения.
Не знам защо реших преди да се запозная с творбата, че героят нея е някаква вариация на Чинаски от книгите на Буковски, но уви не беше. Такива произведения водят единствено до антидепресанти, ако ги четеш. Авторът не е доживял дълбока старост, жалко, защото щеше да ми е интересно как ще я опише на 70 години. Не я препоръчвам на хора, които обичат живота, това е книга за пациенти!
Лорче, борче недорало
Вземай си редовно антидепресантите и си четкай така ценените от теб „Отнесени от вихъра“ и „Не без дъщеря ми“ — така със сигурност ще вегетираш безметежно дълго през вековете…Да подхождаш към Камю като към Буковски е все едно да сбъркаш френско вино с люта мексиканска чушка. А единицата, която си накликала, е оценка само и единствено за твоя собствен нулев интелект. Не ти е сефте, де. :D
Донякъде си права, Лора. Осъзнаването на екзистенциалния абсурд не е лесно. Изисква се доста вътрешна сила, за да се изправиш срещу реалността и да признаеш пред себе си: „Да, животът — както моят, така и на цялото човечество като биологичен вид — е лишено от каквито и да е цел, смисъл и значение. Един ден аз ще умра, децата и внуците ми ще умрат, един ден хората ще изчезнат, както са изчезнали някога динозаврите… И каквото и да направя тук и сега, от това, което мисля, чувствам, желая, мечтая, от това, което съм — няма да остане абсолютно нищо!“. Неподготвеният индивид действително може да изпита нужда от някаква форма на „чифт двойни Джуу Джанта 200 Супер-хроматични Опасност-сензитивни Очила, специално предназначени за хора, които желаят да запазят спокойствие в опасни ситуации, които при първия намек за някаква беда стават напълно черни и по този начин ви попречват да видите онези неща, които биха могли да ви разтревожат“ :) Като в ролята на очила може да се използва всичко — антидепресанти, алкохол, наркотици, пари, секс, религия, вяра в любовта, патриотизъм, алтруизъм, национализъм, хуманизъм или какъвто ти харесва „-изъм“… Но ако си способна да понесеш пробуждането, без съзнанието ти да избяга и да се скрие зад някаква защитна бариера, това ще ти даде пълна вътрешна свобода. Различните автори го наричат по различен начин. Будистите му казват „просветление“ или „пробуждане“; дон Хуан — „да използваш смъртта като съветник“; Дъглас Адамс — „шеметна бездна на абсолютното прозрение“; Тери Пратчет го описва много добре — „да отвориш очите си и след това да ги отвориш още веднъж“… Но иде реч за едно и също.
Съжалявам, но аз не споделям това виждане — ’’Да, животът — както моят, така и на цялото човечество като биологичен вид — е лишено от каквито и да е цел, смисъл и значение.’’ Има хора атеисти, има и религиозни хора. Аз съм от вторите така, че подобна творба за мен не е стойностна, защото ме убеждава в нещо с което не само не съм съгласна, но е противоположното на това, което мисля за живота. Не виждам нищо странно в това :)!
Лорче, тази думичка — „мисля“ — не я използвай. Нито ти отива, нито знаеш какво означава. Религиозните хора не мислят, те вярват. Ако можеха да мислят — нямаше да са религиозни :)
Императивите със сигурност доказват липса на „определена доза благоприличие, скромност и общностно съзнание“, драги Фракс (Мечо).
Не натрапвайте вижданията си постоянно, те са само и единствено ваши, не го забравяйте. Всеки човек има своите, това уважавайте. Лек ден!
Двеста-и-първата Лора,
Нека все пак се разберем, че профанщината не се толерира наоколо. Съжалявам. А твоят коментар за книгата е еманация на профанщината.
Имахме същият спор при „Престъпление и наказание“. Не с тебе. С лора 199 или 192. Вече не мога да Ви запомня. Името Ви е легион. Претенциите Ви за уважение също.
Сполай ти.
Отново си права само донякъде, Лорче. Да, всеки има свои възгледи. И педофила, който счита, че само той обича децата истински; и некрофила, който мисли, че никому нищо лошо не прави; и джихадиста, взривяващ се на улицата, за да отиде в рая с 40 девственици; и религиозната УФТСЪ, която вярва, че светът е сътворен от говорящ еврейски дух преди 6000 години :) Само че наличието на какви да е възгледи не е основание да претендираш за уважение. Тук е място, където общуват четящи, респ. мислещи индивиди. Чието уважените не ти е гарантирано конституционно, а трябва да бъде заслужено. И това става, като покажеш, че си Homo Sapiens, a не Vulva Hypnotica :)
МОДЕРАТОР: Фрас-Прас, хуриите са 72 (седемдесет и две), не са 40, сбъркал си ги с разбойниците :D А дори и на латински, обидите са си обиди. Така че - внимавай със следващия коментар!
Представям си Фракс със сардоничен блясък в очите, ала Ставрогин, кара червено Ферари от свежия, малко вулгарен, но неустоим тип на Джеймс Елрой, почуква нервно по волана с треперещи пръсти, пали цигара безкомпромисно и гледа напред към калифорнийския пек на Тортила Флет. Той вече знае, че " Чужденецът" на Камю далеч не е най-доброто му произведение ( на Камю, не на Фракс) и решително натиска газта, разсъждавайки над това Vulva Hypnotica дали е като Vagina Dentata?? :)
Тъкмо прочетох книгата, прочетох и коментарите, и ми направи впечатление колко различни са те. Предварително ми беше известно с какво я характеризират — отчуждението и екзистенциализма. Ясно е, че няма да е най-приятно за всички читатели/ки. И на мен самия е за предпочитане да намирам поне някой герой за положителен, или да ми харесва. И самия автор не се асоциира с героя си — та Камю е участник в Съпротивата!? Характерното е, че нито автора, нито Мьорсо някого осъжда. Случаят, обстоятелствата, дори епизодичните герои са описани изключително точно, и до тук. Това дава възможност на всеки и за по-различен прочит /от критиците/.
Мьорсо наистина е безличен, апатичен, изглежда нещастен, неговата визитка са думите „все ми е едно“. Но дали той иска да е така? Той вижда какъв е Ремон, но има нужда от приятели и това става причина за инцидента. А това от своя страна води до там осъждането му да е публично. Истинската цел на Камю е описанието на обществото — жестоко и лицемерно. Ако Мьорсо не беше така искрен /някой вече го е написал/, съдбата му щеше да е друга. Ако само беше по-предпазлив, нямаше никой да пострада. Но тогава абсурдът остава пълен — живее си в кутийката, ходи на някаква скучна работа, някои не го допускат до себе си, а той други…Няма и за какво да се пише, иначе е много реалистично и не е никак единичен случай. Интелектът като цяло не е предимство.
Друга въпрос, до когото стигаме е за смъртното наказание. Самият Камю като хуманист е противник, има и конкретно есе за него. И ние даже сме обсъждали проблема в училище. Интелектуалците — хуманисти са на друга планета от жертвата на чужденеца. Някъде винаги са били на принципа „око за око, зъб за зъб“, и обичат да носят ножове. Ако Мьорсо беше по-богат и „по-съобразителен“, можеше да се оправдан, че е действал „за самозащита“, но щеше да трябва още да се пази от нож. От друга страна, за чувствителния човек да причини смърт, дори и при автокатастрофа, от само себе си ще се смята за наказан. Преди съм смятал, че причината за отмяната на смъртното наказание е самата съдебна система да има повече работа, и да няма такава тежка отговорност. Сигурно не е само това. Традицията го е поддържала, но определени кръгове са се борили за отмяна. Но дали са били прави?
Прекалено либералните закони не дават възможност на обществото да се справи с престъпността, с корупцията и с други проблеми, и това води до промени в самото общество.
Такива неща се говорят за Камю, а пък… не знам, единствено му свалям шапка за това, че успя да ме вбеси с персонажите си, каквато и вероятно е била целта на романа. Иначе — нищо особено. Половината книга е изсмукана от пръстите.
Замислете се… ако някой никому неизвестен сега напише подобно произведение… бихте ли го сложили на същия пиедестал? И в литературните среди е като навсякъде… политика, политика, политика.
Там е работата, уважаеми, че „Чужденецът“ е написан от никому неизвестен автор. Когато Камю го е писал, е бил почти толкова анонимен, колкото си и ти. Само че не толкова прост.
Един интересен момент от втората глава на втората част на романа. Докато главният герой лежи в килията си, намира стар вестник. В него се разказва историята на чех, който завърнал се от продължителен гурбет, отсяда в старнноприемницата на майка си и сестра си, без да разкрива самоличността си — целта е да ги изненада приятно. Те пък го убиват, за да го ограбят.
Този сюжет е използван от Камю в неговата драма „Недоразумението“ — едно от любимите ми драматични произведения, плод на гения на автора. В „Недоразумението“ обаче действието се развива в неизвестна северна и мрачна европейска държава. Може да изслушате тази творба в YouTube във формат на радиотеатър.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.