Читателски коментари (за „Винаги в същия ден “ от Дейвид Никълс)

  • 1. arise (19 април 2015 в 14:19), оценка: 6 от 6

    Силна и въздействаща книга! Въпреки, че голяма част ми беше скучна и четох някак на инат, в един момент историята сграбчва и оставя без дъх… Интелигентен автор със страхотен стил!

  • 2. Библиоман (22 декември 2018 в 03:23), оценка: 5 от 6

    Много добра книга — историята е завладяваща и те кара да четеш денем и нощем и да не посмееш да оставиш книгата.

  • 3. domino1 (9 юни 2022 в 18:32), оценка: 6 от 6

    Връщам се мислено години назад, за да си спомня първата си среща с тази книга. Отначало ми се стори скучна. В такива случаи отгръщам последните страници, за да видя накъде вървят нещата. А финалът изглеждаше като началото. Казах си, че вероятно нищо кой знае колко интересно няма да се случи тук, но все пак реших да я дочета. Останах силно развълнуван от историята. А авторът майсторски заблуждава читателите като мен, които веднага биха отгърнали на последните страници. Финалът действително се оказва една ретроспекция на недостатъчно развита случка от началото, но…Няма да навлизам в подробности, за да не ви развалям преживяването.

    На любителите на евтини любовни романи книгата ще се стори вероятно твърде скучна, може би и по-тежка с проблемите, които засяга. На любители на по-тежката литература вероятно книгата ще се стори твърде лека. За мен „Винаги в същия ден“ ще си остане любима книга. Стилът на автора е изключително четивен, с подчертана кинематографичност, а книгата засяга съвременни проблеми на обществото и междуличностните отношения. Неслучайно някои критици определят книгата като една от най-добрите британски социални новели.

    Друг е въпросът дали подобни приятелства, като описаното в книгата, имат шанса да оцелеят през годините. По-скоро не.

    Преди месеци попаднах на ново българско издание на книгата, което се предлагаше като добавка към дамско списание. Корицата беше изключително неподходяща за текста, приличаше на корица на захаросан любовен роман, какъвто книгата не е. Вероятно българското издателство не е искало да плаща авторските права за оригиналната корица, която е дадена и тук.

    Наскоро гледах и филма по книгата; хареса ми с харизматичните си актьори, както и с перфектната работа на операторския екип. Авторът е сценарист на филма, самата книга очевидно е замислена като сценарий на филм от самото начало.

    Естествените декори засилват внушенията на текста. Сцените от Трона на Артур са силно въздействащи (вероятно една от най-добрите реклами на Единбург) и с подчертано символичен характер. Всеки от нас има нужда да се издигне над житейските превратности, за да погледне и направи равносметка на живота си отвисоко.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.