Читателски коментари от domino1

Изключителна! Ненапразно я сравняват с „Война и мир“. Гросман е изключителен художник и психолог. Поради многото сюжетни линии книгата не се чете лесно, но оставя незабравими впечатления у читателя. Реалистични описания на бойните действия и живота в концентрационните лагери, пълнокръвни герои със сложни характери, които претърпяват развитие в хода на повествованието, както и една голяма и осъзната любов. По изключителен начин, на фона на трагичните събития от Втората световна война, са пресъздадени съдбите и личните трагедии на хора от различни обществени прослойки.

NomaD, благодаря Ви!

„Тече, всичко тече

времето няма бряг и ни влече.

Няма как.“

Но за всички нас, както и за тези след нас, остават тези прекрасни стихове…

Поклон пред Миряна Башева!

А ето тук може да прочетете повече за и от Димитър Кирков, да е светла паметта му…

https://dimkirkov.wordpress.com

Извинявам се, усетих се, че третата част от трилогията на Димитър Кирков се казва „Лабиринт“, а не „Камъчета от мозайката“ (последната е с автор Георги Гешев, също е много хубава).

Подкрепям коментара на Marry. Интересен стил на писане, интересен поглед върху живота. Историята се разказва през погледа на човек със забавено умствено развитие. Разказ за мечтите му, малките му радости, за неуспешните му опити да бъде като „нормалните“ хора, за вътрешните му страхове и изострена чувствителност, за пропастта между него и обществото. Изисква се голям талант от страна на автора, за да влезе „под кожата“ на своя главен герой. Към това да добавим и въздействащите описания на скандинавската природа. Книгата не е лека за четене, а финалът е трагичен. Авторът беше непознат досега за мен, но вече съм негов почитател. Благодаря ви за възможността да се запозная с творчеството му!

Това е втората част на трилогията „Лабиринт“: „Хълмът“, „Любов в ада“ и „Камъчета от мозайката“….Действително авторът борави блестящо с българския език, като умело пресъздава духа на родния си град Пловдив.

Поредният шедьовър на Агата Кристи. Разказвайки части от историята през погледа на потенциални извършители на престъплението, авторката умишлено дава грешни насоки за размисъл на читателя…За да бъдем изненадани в края на книгата от неочаквания обрат, както и от едно професионално обмислено убийство.

Книгата се чете на един дъх — отначало малко по-трудно поради многото герои. Агата Кристи прави на няколко пъти доста явни намеци за убиеца (включително и със заглавието), но мотивът е труден за отгатване. Този път на Поаро „помага“ цял екип от детективи — аматьори, като в по-голямата част от главите историята се разказва през техния поглед. В книгата откриваме много от типичните за Агата крилати фрази за живота и човешките страсти.

Благодаря на всички, спомогнали за качването на книгата, както и за чудесния насочващ коментар в zonkobg.blogspot.com.

Скъпа ketballu,

Книгата действително е многопластова, като предизвиква противоречиви чувства. Давах си сметка за това, че коментарът ми ще предизвика и негативни реакции. Преди да прочета книгата, реших да прегледам различни коментари за нея в интернет (в български и чуждестранни сайтове), които се различаваха така, както се различават и нашите два коментара.

Част от читателите (основно жени) виждаха в нея преди всичко конфликта между двете жени — майката и съпругата на доктора, които стават жертва на конкуренцията помежду им в името на успеха на доктора и неговата нова упойка.

Аз обаче съм склонен по-скоро да подкрепя коментара на преводачката г-жа Ружица Угринова — според нея основното в книгата е делото на доктор Ханаока, въпреки че той остава привидно на по-заден план. В името на това дело семейството му дава свидни жертви, тъй като докторът изпитва упойката върху най-близките си хора.

Мисля, че това е била и идеята на авторката. Неслучайно книгата завършва с думите, че надгробният паметник на доктора закрива паметниците на майка му и съпругата му, въпреки че за успеха на доктора огромна роля имат тези две велики жени. Това не е единственият пример в историята, когато приносът на жените в успеха на техните синове или съпрузи се забравя. Символът в тези последни думи на книгата е: идните поколения ще запомнят семейството на Ханаока не с междуличностния конфликт (типичен за много семейства и днес), разгарящ се в него, а с неговия принос към благото на обществото.

Затова за мен тази велика книга е светлина, въпреки това, че навява тъга.

Семейството на доктора избира саможертвата съзнателно — това е било част от тогавашните порядки и морал. Тази саможертва контрастира с практиките в съвременната медицина, където новите лекарства се тестват върху бедни хора, които за пари са готови да пожертват живота си. Едни от най-високо платените хора в България са хората, събиращи доброволци за изпитания на лекарства. Това е разликата между медицината тогава и медицината днес — моралът понякога се губи в името на жаждата за печалба.

Коментарът Ви е стойностен, дано нашата дискусия да провокира повече хора да прочетат тази велика книга.

С най-добри чувства към Вас,

domino1

Трогателна творба, която е част от голям цикъл стихотворения, писани в периода 1833–34, посветени на смъртта на две от децата на поета. През 1904 композиторът Густав Малер завършва своя прочут едноименен цикъл от песни, базиран на пет от стихотворенията на Рюкерт, които са част от цикъла Kindertotenlieder.

Напълно Ви подкрепям, emko8. Чудесен коментар. „Чевенгур“ е велика книга!

Наистина, и тук финалът е разтърсващ…

Така е, да. Финалът е изключително въздействащ…

Велико!

Светла памет на проф. Вера Ганчева, която си отиде днес от този свят. Преведените от нея книги са богатство, което остава за идните поколения.

Прекрасна книга, въвеждаща читателите в историята и сюжетите на великите оперни произведения.

Щастлив съм, че тук намерих и една любима книга от моето детство — „История на музиката в рисунки“, един истински шедьовър на френския комикс, който винаги съм искал да притежавам. В него всяко квадратче е едно малко бижу, съчетаващо разнообразни техники на рисуване с невероятен текст. Колкото и да я препрочитам, винаги ще намирам по нещо ново в нея. С удоволствие си свалих цялата книга от галерията, благодаря ви!

Първата ми среща с творчеството на O. Хенри бе именно с „Последният лист“ — като дете гледах драматизация на разказа по БНТ. Оттогава съм поклонник на творчеството му, което е изключително разнообразно, както по сюжети, така и по стил. Някои от разказите му ни карат да плачем, а други — да се смеем на глас. Негова запазена марка си остава комбинацията от заплетена фабула и неочакван край. Неслучайно мнозина изследователи считат О. Хенри за автора с най-богат речник от думи в световната литература. Въпреки ранната си смърт той ни оставя едно богато творчество в областта на късия разказ, което с удоволствие препрочитам.

Всяка творба на Солженицин е различна по стил и емоционален заряд. Според мен обаче „Раково отделение“ е неговият шедьовър. Изстрадан лично от автора, неговият сюжет е разтърсващо реалистичен в обрисуването на този малък затворен свят: лекарите, болните с техните роднини. Като дете ми се налагаше да полагам грижи за роднина с подобна тежка диагноза. Трябва да ви кажа, че всичко си е точно така, както е описано…За съжаление, подобни неща трябва да се преживеят, за да се почувстват в пълнота. Когато завършвах книгата за пръв път, не ми се искаше тя да свършва.

Книгата е изключителна по отношение на стила и разнообразието от проблеми, които разглежда. Звучи модерно и днес. Считам даже, че сюжетите на така популярните днес „лекарски сериали“ бледнеят в сравнение с нея.

Любимият ми разказ на Дж. Д. Селинджър!

Уникална книга, заслужена Нобелова награда за литература! Авторът прокарва паралел между съдбата на главния герой (университетски преподавател, който от сексуален насилник се превръща в съсипан баща, смазан от насилието над собствената му дъщеря) и житейската реалност в съвременна Южна Африка (в която бившите роби се превръщат в брутални и безнаказани насилници). Книгата се чете със затаен дъх до последния ред, а сцените от нея се запечатват в съзнанието. С майсторство авторът рисува сложни междучовешки отношения, развиващи се както в академичните среди, така и в „дивата“ провинция. Книга за вината, изкуплението и прошката; книга, сурова като самия живот, в който търсим своя личен смисъл за съществуване, но в който доминира чувството за самота и безизходица (никога няма да забравя този простичък и трогателен финал на романа). Съвременна класика, с която идните поколения ще помнят литературата на нашето време. Благодаря на Читанка!