Велика книга, разтърсваща
Невероятна!!! Просто уникална!!!
Хубава книга! И все пак Стивън Кинг има доста по-добри книги от нея.
Ужасяваща.. Това е първата асоциация, която правя. Чете се на един дъх, макар че през цялото време те сковава едно доста неприятно чувство. Стивън Кинг е майстор в това отношение.
Добра книга. Прочеох я за ден!
Това е една изключителна книга, която се чете на един дъх.
И тази книга е много хубава,както повечето книги на Стивън Кинг.Този човек има невероятна фантазия.Просто е върха.Сега ще прочета"Кери"Надявам се и тя да е толкова хубава.
Срам ме е да призная, че това е единствената книга на Кинг, която съм чела. Честно казано, не съм очарована, но може би това е заради прекалено високите ми очаквания. Чак разтърсваща… не бих казала.
Но това в никакъв случай не означава, че няма да прочета и други книги на Стивън Кинг, разбира се.
Започнах да чета тази книга, докато карах велоергометъра вкъщи :) В един момент се усетих, че съм въртяла вече към 2 часа, не можех да се спра да чета, същевременно бях ужасно уморена и все едно бях сред участниците.
Обичам този тип книги на Кинг, които дълбаят в психологията на човека, изследват ужаса, който е в първичното и в подсъзнателното.
Много е впечатляваща. Направо останах без думи!
Очаквах много повече от този роман. Имаше и готини моменти, но като цяло книгата за мен е разочарование.
А разбра ли го? Явно не, защото иначе щеше да усетиш истинската мощ на книгата — една от най-добрите, излезли изпод „перото“ на автор, който въпреки чудовищно дългата си кариера просто няма слаба книга. При Кинг нищо не е само за зрелища и забавление — всичко има смисъл, идея и цел.
Е, чак слаби книги няма, но посредствени — да. Разбира се, моето твърдение е вярно, ако за еталон вземем самия Стивън Кинг, защото ако ще го сравняваме с моите умения за писане — то тогава всичо би било гениално.
Та… последните две-три части на „Тъмната кула“ са жив пример за посредствено писане, стегнато от договори и срокове. Продължението на „Талисманът“ е същата работа.
Една от най- добрите му книги !
Стивън Кинг е писател, който общо казано има два типа романи. Едните са хоръри и задоволяват очакванията на този тип читатели, които са чували за него и очакват да бъдат вцепенени от страх и ужас при четенето на такива. смея да кажа , че за мен това са по-слабите му и масово усвояеми произведения. Другият вид са именно такива като ,,Дългата разходка’’. Това е роман който прочетох на около 17– 18 години и той остави незаличим спомен и белег за цял живот в съзнанието ми. Незнам дали разбирате същността на този роман,но той е една метафора на света около нас. Той е много дълбоко философски и изгражда състезанието на живота през очите на едни полудеца, полувъзрастни.Подобни романи не се четат очаквайки да се случи нещо фрапантно, те се преживяват чисто емоционално и психологически, пез очите на всеки един герой. Давайте на децата си да четат такива книги. След прочитането може да не ги разберат, но със сигурност някъде нещо вътре в тях ще остане променено завинаги.
Чела съм много творби на Стивън Кинг, но тази книга прочетена преди 15 години все още си остава за мен един невероятен шедьовър. Не мога с нищо друго да я сравня…
Хорор книгите на Кинг не ги чета, защото не си падам по този жанр въобще. Но другите му книги са много силни и тази ми е може би най-любимата. Заедно със Шоушенк, Зеления път и Гняв.
Конкретно за Дългата разходка книгата беше много популярна в моя клас и знаех историята още преди да започна да я чета. Знаех дори как завършва. Въпреки това не разбрах финала, а четох последната страница пет пъти.
Не си падам по суперлативите и не бих нарекла този роман шедьовър, но е силен и оставя следа в мислите.
Чудя се този, който е сложил етикет „ужаси“ дали го е чел. В него няма нищо от този жанр, който наричаме „ужаси“.
Преводът е добър, с изключение на интерпретацията на част от имената. Като че ли преводачът владее добре английски, но не и фонетично. Няколко примера: Ewing няма защо да бъде Еуинг, знаем добре от „Далас“, че е Юинг; Augusta не е Оугюста, а Огъста; също е известно, че Portland e Портланд, не Портленд; индианците hopi са хопи, не хоупи (някаква слабост към „у“ май се очертава) и т.н.
Пълно е с правописни грешки, които съм склонна да припиша на последния редактирал електронния вариант. Грешките са именно правописни, а не от онези замени на букви, които се получават при електронното разпознаване на текст.
Ето Ви една чудесна алегория на живота- вървим с всички сили, стремим се да изпреварим другите, докато ….накрая умрем! Велика книга!
Това за мен е една от най-добрите творби на Кинг… Една „разходка“ из дебрите на човешкото съзнание, и то дълга…
Уникално добра ужасяваща книга на Кинг! Тих ужас и благоговение пред таланта му!
И все пак човек се пита ’’Струва ли си?’’ цената ,която плащаме. Да си победител е хубаво, но не на всяка цена — особено ,ако тази цена се нарича Живот.
Чувството докато четях тази книга беше доста странно. Имах някакво усещане в гърдите и краката цялата вечер и нощ, и докато накрая не я прочетох и помня чувството на хем облекчение и хем притеснение. Много въздействаща книга. Кинг успява да предаде напрежението по уникален начин. Не чета подобен стил, но един мой колега ми я препоръча и я взех от него. На другия ден като му я върнах само се подсмихна и сам разбра че съм я прочел на един дъх.
Страхотна книга!
Просто Животът….велик Кинг! Привидно проста, тягостна история.
Чела съм много книги на Кинг, определено тази не е най, но пак си беше интересна. Края честно казано не го разбрах много, каква беше тази фигура която се появи и някък си недовършено ми беше лично на мен.
Краят затова е край, защото е отворен. Всеки, който е прочел тази уникална книга — я преживява по свой собствен начин. Изключителното е, как тя отключва във всеки емоции, размисли и собствени фантазии. Затова за всеки, който я чете — краят е различен. За едни, фигурата която вижда Гарати е на баща му — и той го повежда към още по-дългата разходка на която всеки един от нас ще поеме в няккой хубав ден. За други — може фигурата да е на гаджето му, на бъдещия щастлив живот към който той се затича. Всеки има право на собствен финал, нали? Зависи в какво вярваме, какво очакваме от живота и как ще преминем през него.
Силна книга, която се прочита на един дъх и се запомня завинаги.
Надявам се, филмът, който ще направят по книгата, да е поне 10% толкова въздействащ.
Не е чак толкова отворен финалът. Нарочно го прочетох пак, защото не помнех да е имало и намек, че Гарати поема някъде жив към светлото бъдеще. Със сигурност фигурата не е на гаджето му. Фигурата е мъжка, на познат нему починал човек, и той е в състояние да я настигне едва когато умира. „Бягащият човек“ също завършва със смъртта на главния герой, усещането е доста сходни и като цяло е нереалистичен някакъв щастлив финал в подобна творба.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.