Литургия за Илинден от Свобода Бъчварова
Трудно ми беше да напиша това ревю.
Както казват във филма „Мера според мера“, направен по мотиви от тази книга, името Македония идва от мъка. Много мъка са изстрадали българите в тая пуста Македония! Първо от турците, после от същите в сговор с гърците и на края като за капак — от сърбите. И това продължава вече над сто години…
Всеки камък, всяка педя земя са напоени с българска кръв. Най-свидните и чеда са оставили там костите си, а Македония така и не успя да се обедини с България.
И двамата ми прадядовци са бегълци от Македония — единия от гърците бяга заедно с брат си, цялото им село е избито и опожарено, другия бяга от сърбите. И дочакват най-голямото българско предателство — да ги карат в името на съветския интернационал да се определят като македонци, те които винаги са били българи, милеели са и са бленували за отечеството. И двамата са участвали в 1 световна война, за малко сбъднала отколешната ни мечта за обединено отечество. А комунистите са искали да ги накарат да се отрекат от всичко. Самият факт, че в изданието от 1969 е обяснено кратко под линия, кой е бил Гоце Делчев е ужасяващ…
Книгата е страхотна, научих много за това смутно време. Което въобще не се или много малко се изучава в часовете по история в училище. И от нея разбрах едно — българите хем са сговорни, хем не са. И са най-големия си враг. Враждата между върховистите и ВМРО е толкова страшна, безмилостна и братоубийствена, че просто не мога все още напълно да я възприема. Гъркомани, туркомани, сърбомани и обикновенни страхливци и предатели също е имало бол. Жадно е окото човешко, за бели алтъни забравя и род, и братя, и родина. Досущ като в наши дни. Леко е да се кланяш на чужд господар, трудно е да си мъж, да си истински българин.
Поклон пред делото и саможертвата на воеводите Гоце Делчев, Яне Сандански, Христо Чернопеев, Кръстьо Асенов, Апостол Петков наречен Ениджевардарското слънце и хилядите знайни и незнайни четници, чийто събирателен образ се явява Дилбер Танас.
Светла им памет!!!
Цитат:
„Македония му изглеждаше като една многодетна майка, на която изяждаха децата. Накрая тя не можеше вече да ражда от изтощение…“
Хайдушки песни — Пейо Яворов
https://chitanka.info/text/7076-hajdushki-pesni
https://www.youtube.com/watch?v=aP7NU…
Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд от Поля Мешкова, Диню Шарланов
Нямате край безродници червени! Гнусни сте.
Конспирация за Короната от Майкъл Дж. Съливан
Прилично фентъзи, силно вдъхновено от творчеството на Толкин.
Не знам дали е вина на преводача Григоров или се дължи на стила на автора, но на български текстът звучи често направо кретенски…
Май Григоров все пак е с по-голяма вина — групици, ухилка и тем подобните недомислици или опити за оригиналничене, ще да са личен негов принос в осакатяването на българския език.
Жанра е „Меч и магия“, но в първата част от тази поредица няма много магия, освен директно заимстваната от „Властелинът на пръстените“.
Чете се бързо, краят бе доста претупан, ма става. :)
О, изненада, има елфи и джуджета, за сега набутани в миманса, но кой да знае, какво ни чака в следващите книги…
1280 жители от Джим Томпсън
Ник Кори е лош шериф.
Ник Кори е лош съпруг.
Ник Кори е глуповат, по негови собствени думи.
Обаче, тежко ти, ако си объркате шапките…
Това книжле е супер забавно и го препоръчвам на всеки с вкус към интригите и остроумията.
Четена и препрочитана през годините, „1280 жители“ е страхотно четиво. :)
Валс в тъмнината от Уилям Айриш
Понякога купувам наслуки от кашоните на букинистите от площад Славейков книги оценени на по лев, два. И изненадващо често попадам на бисери, които иначе надали бих прочел.
„Валс в тъмнината“от Уилям Айриш (псевдоним на американския писател Корнел Улрич), е точно такава книга. Включена е в поредицата криминални романи на издателство Х. Г. Данов издадени в джобен формат преди 1989 година. До тук каквото съм прочел от тях, винаги е било много добро — подборът, преводите и редакцията им са безупречни.
Творбите на Улрич са обичани от Холивуд — цели 25 от тях са били превърнати във филми, включително и този му роман (няма да издам кой е филмът, но също не е никак лош, макар и по-различен от книгата).
Авторът е майстор на психологическият трилър, има отличен стил, а героите му са напълно пълнокръвни създания.
Луис Дюранд е преуспял и заможен вносител на кафе от Ню Орлийнс, на който липсва единствено женска ласка. За това той се включва в клуб за запознанства и след тримесечна кореспонденция, предлага брак на г-ца Джулия Ръсел от Сейнт Луис, без дори да я е виждал.
Идва денят, в който тя трябва да пристигне, но от корабът слиза не тя, а фаталната съдба, която ще промени животът му завинаги!
Краят на историята е това, което според мен прави тази книга значима и незабравима. Романът ми достави голямо удоволствие, обичам елегантния изказ на Улрич и я препоръчвам силно на читателите, търсещи добре изпипана криминална и любовна история едновременно.
Беззвучната музика спира.
Танцуващите фигури клюмват
и се отпускат като попарени.
Валсът свършва.
До Чикаго и назад от Алеко Константинов
Интересен пътепис, който стряска със злободневието си.
Все пак, определено това се дължи на гения на Щастливеца и умението му да вижда в сегашното и бъдещето.
Чел съм я като ученик, но чак сега можах да оценя напълно творбата и да и се насладя.
Алеята на прокълнатите от Роджър Зелазни
Чел съм я и препрочитал в още кратката и версия на страниците на любимото списание „Космос“.
Това преработено и допълнено издание е страхотно, ясно е от къде са черпили идеи с пълни шепи създателите на Лудия Макс!!!
Танър Девил е помилван с едно условие, да прекоси постапокалиптична Америка от край до край и да занесе ваксина на иначе обречените жители на Източното крайбрежие.
Зелазни е просто връх тук!!!
И стана ден от Цончо Родев
Достоен завършек на тази епопея на българщината!!!
В книгата са описани създаването и идеите на революционните комитети и безмъртните дело и личността на Апостола на свободата Васил Левски, Априлското въстание и поредната Руско-турска, освободителна за нас война. И естествено много предателства, подлост и кръв.
Сливен не въстава — просто няма кой да поведе хората, смъртта на Левски е страшен удар за святото народно дело. И все пак въстанието постига своето, на света е известено, че робите не искат и не могат вече да са такива и са готови да жертват всичко за това!!!
Трябва да се учи в училище, но не виждам в наши дни, кой ученик би прочел 3000+ страници…
Бурята от Цончо Родев
Нещо ме ядеше отвътре докато четях тази книга. Още от Тътени, ако трябва да сме честни. И към края и, разбрах какво е. Ние сме забравили героите си… Забравили сме борбите им… Забравили сме и принизили битките и победите им…
Заливан съм от дете с неистова проруска пропаганда, с небивалици за подвизи на шумкари и уж борци против фашизма. За това, колко милеели русите и СССР за нас. И беше пренаписана историята ни, за да пасне на тези ужасяващи, безродни лъжи. А истинските герои си седяха в учебниците, за повечето написано с едва по няколко реда…
Цончо Родев не се е повел по тази тенденция и поради това книгите му са забравени и нечетени. И до наши дни е така.
Нашата земя и народ са дали хиляди знайни и незнайни герои и делото им е било огромно.
Делото на Раковски е само началото, но какво начало!!!
Подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е чутовен!!! А на лобното им място — Бузлуджа, стърчи срамен запуснат соц монумент. А това е само един епизод от пътя на смелите и храбрите.
Поклон пред паметта на предшествениците ни, борили се до последен дъх за род и родина.
А тези, които не знаят миналото си, няма как да имат бъдеще…
Тътени от Цончо Родев
Още един забравен прекрасен роман за българското минало…
Роман, който би трябвало да се изучава в училище редом с Талевия Железен светилник. Ясно е и защо е забравен — не спестява на читателите целите на великоруския шовинизъм и изпълнението им, без оглед на последствията за поробените българи.
Описва с много автентични случки и герои историята на сливенските родолюбци и борбите на българите за осъзнаването им като нация в началото на деветнайсети век.
Много добре написан, увлекателен и пълен с информация.
Няколко къси разговора с др. Георги Димитров от Елин Пелин
През октомври 1944 г., след Деветосептемврийския преврат, комунистът Станислав Вихров прави опит за убийството на Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник „Българан“ Борис Руменов.
Това обяснява всичко.
Оправданието ви на това слагачество на Е. Пелин, е по-нелепо и от самото него. 21 век сме!
Другоселец от Йордан Йовков
Вечери в Антимовския хан от Йордан Йовков
Познато клише е, че има книги, които всеки българин трябва да прочете. Йовков има само такива книги!
Два от разказите, По жицата и Другоселец съм чел още като ученик, преди трйсетина години, но сега ме докоснаха и трогнаха много повече — малки сме били и не сме разбирали, какво нещо е мъката човешка. И че надеждата е нещо наистина голямо, стига да я има.
За таланта на Йовков е писно много, разказите в този сборник са силни и e явно, как драстично са се променили живота и обичаите на българите за няма и сто години. Но неговите свидетелства ще запазят историите и духа на времето.
Задължително трябва да се препрочита Йовков, сладкодумен и справедлив разказвач е и чистото удоволствие е гарантирано!
.
Лешояди от Дан Симънс
Лошо написана книга, от един станал много по-добър в последсвие писател. Толкова ми беше досадна, че с голяма мъка си наложих да я дочета, особено последните 400 страници.
Идеята за мозъчни вампири не е особено оригинална и тук за съжаление е развита нескопосано и бездарно. Героите също не ми допаднаха. Както и да е, оставам верен фен на Хиперионите и Ужас.
Ловци в северните гори от Ърнест Томпсън Сетън
Написана от изключителен познавач и любител на природата, тази книга е любовно обяснение към нея. Няма начин да не обикнете Куонаб, Ролф и Скукъм, да не се зарадвате на приключенията им из северните гори, да не се възхитите на красивите описания излезли из под перото на естественика Ърнест Томпсън Сетън. Той, редом с Джерълд Даръл ме научиха на толкова много като дете, но най вече да ценя заобикалящото ни, независимо колко просто и маловажно изглежда на пръв поглед.
Препоръчвам и другата му преведена на български книга — „Уинипегският вълк“, сборник с животоописанието на различни животни.
На брега от Невил Шут
Чете се много. Четат се много глупости. А книги като „На брега“ търпеливо чакат да бъдат забелязани или да им дойде ред. Това е от редките книги, които творят история. Особенно важно е да бъде прочетена от хората, които имат достъп до куфарчетата с кодовете за изстрелване на ракетите с ядрени бойни глави. И се надявам поне малко да е спомогнала за разрешаването на Карибската криза, случила се едва няколко години след публикуването и.
Невил Шут майсторски описва края на света. Бавно, ненатрапчиво, но неотклоно, смъртта иде и нищо не може да я спре. Хората се преструват за да се спасят от лудостта, създават си светове и идеи, но всичко е напразно, смъртта идва за всеки един. За да останат накрая само зайците, поне за още една година… Болезнено е, но е абсолютно възможно това да се случи и днес.
Книга, която трябва да се прочете задължително и даже да се изучава в училище.
Аварията от Тихомир Димитров
Сюжетът е до болка познат, героите нелогични и банални, постъпките им нелогични и дори противоречиви, клишетата изобилстват. Американския сетинг на действието в български условия просто не се получава. Не е пример за добре изработено произведение.
Очевидно има продължение, но не съм заитригуван да го потърся.
В телата си разпръснати върнете се от Филип Хосе Фармър
Следващата е Приказният кораб, но не виждам да е качена тук.
Златото на партията от Игор Бунич
Стряскащо и подробно описание на болшевишките безумия. Четейки си мислех — това няма как да е истина, но всеки път фактите се оказваха неоспорими и често ужасяващи, извън пределите на човешкото въображение. Това е историята на най-големия успешен престъпен заговор в човешката история, за чието осъществяване плащат с живота си милиони напълно невинни. Чудовищата от болшевишката партия не се спират пред нищо, в името на личното си обогатяване. Ленин е един отявлен безродник и сатрап на собствения си народ, започнал геноцид в невиждани до тогава размери. Създател на първите концлагери и кръволок надминат единствено от наследника си Сталин. Алчни и безпардонни, ръцете им са изцапани с толкова кръв, че още ми е непонятно, как има хора които ги прославят и на които липсват.
Интересно е да се проследи, как се разпада престъпната им империя — СССР, изкуствено раково образование, обречено на самоунищожение. Също така подробно е описано, как комунистите се превръщат в капиталисти и продължават да грабят хората в Русия и републиките и до днес. Докараната до оскотяване тълпа даже слави и обича поробителите си.
Книга която трябва да се прочете от възможно най-много хора. За да не се повторят грешките и ужасите от миналото.
В момента в който пиша това ревю, Путин вдига разложения труп на СССР от гроба и плаши света с трета световна и ядрена война. Войските му избиват невинни в Украйна и Сирия, а народа на Русия вярва на пропагандната му машина. И ако онези предишните нещо ги удържа, сега гаранция за нищо няма.
Една грешка само? Толкова сте и вие грамотен.
Читателски коментари от Devoted of Slaanesh