…И аз говорих с другаря койтоенавласт, обеща да ме направи министър, ама на, почина. Дано дошлите след него не забравят обещанието му!…
Честно казано не съм очаквал, че писател с подобен талант може да напише такова нещо… Но човек се учи, докато е жив.
Към предишния коментар, обвиняващ Елин Пелин в намерения за присламчване към властимащите: тук не видях такива думи от автора, но предполагам, че цитирате достоверно отнякъде. И тъй да е — за мен това е казано с несъмнена ироническа усмивка, само че при вземане на думите вън от контекста и четене буквално, изглежда все едно го боли много, че е изпуснал влака за министерството. За това и аз гледам да не влизам много-много в дискусии по форуми и прочие, понеже ако кажеш нещо иронично, някой може да го вземе за истина 1към1 и да се обиди, ядоса или да те докладва за нещо. Ако Елин Пелин беше добавил и някой емотикон с усмихнато и намигащо човече след коментара си, че съжалява за „изпуснатия“ министерски пост, никой нямаше да се съмнява, че се е наслушал на обещания за това и онова и от опит знае , че колкото повече му обещават, толкова по-малко да се надява. И понеже е получил едно много голямо обещание, той си е знаел предварително, че и от тоя сапунен мехур нищо няма да стане и затова коментира иронично ситуацията. Всичко зависи от това дали четеш и приемаш нещата буквално, или успяваш да вникнеш и между редовете и да схванеш общия смисъл на написаното.
При положение че Елин Пелин надживява Георги Димитров само с шест месеца, не ми се вижда логично да съжалява за министерски пост. При толкова сериозен проблем със сърцето, че и на море не може да отиде, както и в чужбина, едва ли му се е занимавало с адмистрация на цяло министерство.
Много тъжно лакействане от Елин Пелин. Ориентирал се е добре след девети гледам.
Моралният компромис си е струвал. По този начин Елин Пелин е защитил творчеството си от възбрана и заклеймяване от страна на соццензурата. И така имахме възможността през следващите четири десетилетия да четем и истинска литература покрай плявата на автентичните лакеи, следващи правата линия.
Оправданието ви на това слагачество на Е. Пелин, е по-нелепо и от самото него. 21 век сме!
Да наречеш Елин Пелин „слагач“ е признак на много нис(з)ко падение.
Па било то и в 21 век.
Може би малко прекалих наистина. Истината е, че харесвам Елин Пелин и не казвам, че трябваше да стане десидент ама чак такова обожание и то на човек като Георги Димитров и то като си живял във време на народен съд и пр. Разменяш няколко години човешки живот за покапване по писателското си безсмъртие, това правиш. Не че ще спре да се чете или нещо подобно ама подобни „разговори“ и мемоари не са красиви… издават нещо, което иначе не личи в прозата на Елин Пелин.
Убиецът на Райко Щуреца го е търсел, за да убие и него. Предполагам, че Елин Пелин се е изплашил не на шега.
А онзи е вдигнал мерника (буквално) на тях двамата, защото преди преврата са се изказали негативно за творчеството му.
И какво ако Елин Пелин се е надявал на нещо добро от комунизма, подобно на Димитър Димов и други класици? Всеки век има своите вярвания. Не се изхвърляйте срещу вярването на предишните, най-малко защото едва ли следващите ни ще бъдат снизходителни към нас, впредвид печалните статистики на съвремието ни. И глобализацията, и либерастията ще станат мръсни думи, поне за които още не са станали.
Аз бих се въздържал да съдя така смело хората от това поколение. Информацията, с която разполагаме сега, не е била достъпна за тях тогава. Пропагандната машина е работила, никой не е говорил за лагери и за народен съд. Мнозинството от хората, които се изсипват в градовете, са вярвали в комунистическата идея и са били сигурни, че комунизмът ще бъде построен първо 1970, после 1980. Социализмът, който аз помня от 80-те вече беше компрометиран. Вече дори не ни обещаваха, че комунизмът ще бъде построен някога. Излизаха разкритията за Сталин, за репресиите в СССР от 30-те години (помня „Децата на Арбат“ в списание Съвременник или Факел). От днешна гледна точка е лесно да се каже, кое е бяло и кое е черно. Ще се намират и някои заблудени носталгици, които са забравили това-онова, но поне в този форум сред четящите соц носталгията не вирее.
Ако българите наистина са вярвали в комунизма, червеният режим нямаше да затвори границите на България веднага след 09.09.1944 г.
През октомври 1944 г., след Деветосептемврийския преврат, комунистът Станислав Вихров прави опит за убийството на Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник „Българан“ Борис Руменов.
Това обяснява всичко.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.