Много истинска, тъжна и трогателна история. Две сирачета се борят да оцелеят в разорен и разкъсан от противоречия военновременен СССР. Кузминчетата преживяват неща, които нито едно дете не заслужава да му се случат. Глад, произвол, мърсотия и никаква сигурност дори в днешния ден. Но тези неща се случват и до ден днешен, в други смазани от война места — Сирия, Украйна, Нигерия… Момчетата се борят с живота, както само те си умеят. Сашка мисли, Колка действа. И цялата циничност на безпризорните, не може да скрие, че те просто искат да бъдат обичани, макар и сами да не го знаят.
Засегната е депортацията и съпротивата на чеченците, обявени за врагове, при което загива половината им народ, предимно възрастните и децата… Амнистирани са чак през 1957, 4 години след смъртта на чудовището, разпоредило се така жестоко със съдбините им. И с тези на още милиони невинни…
Книгата е автобиографична, авторът е преживял голяма част от описаното. И е оцелял, но колко други не са успели…
Описано е накратко и верюто на онези винтчета в системата, изпълнявали заповедите на безумците — „Та те са врагове.“ Същите тези убивали и изтезавали, спят спокойно и живеят нормален живот между нас, без въобще да се притесняват от такова глупаво нещо като съвест.
Интересно написана, повестта е свидетелство на поредната мракобесна част от историята на комунизма и трябва непременно да се прочете. За да помним и по възможност да не правим същите грешки.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.