Дата Туташхиа от Чабуа Амираджиби
Трябва да се прочете! Паралелите с нашенскста действителност са потресаващо близки!
10*
От любов към Имабел от Честър Хаймс
Повече калейдоскоп на някогашния черен Харлем и обитателите му отколкото кримка, този кратък ноар роман си струва да се прочете, хареса ми.
Самият автор преди да се захване с писане е бил сводник и контрабандист на алкохол и определено знае от собствен опит, какво и как да вкара в историите си.
От любов към Имабел днес би била заклеймена като расистка книга, само дето мистър Хаймс също е бил черен.
P.S. Незнайно защо, хората на корицата са бели, докато в книгата всички главни герои са афроамериканци…
Да дойдеш на света от Маргарет Мацантини
Само хората с деца се боят истински от войната…
Тежка, но същевременно доста четивна книга, която засяга проблеми, някои от които са зловещо актуални и в момента. За вътрешните войни, които бушуват у много от нас и за безмилостната и често безсмислена агресия на шовинистични и безумни същества, незаслужаващи да бъдат определени като хора.
Приликите между гражданските войни при разпада на Югославия се набиват много на очи, сравнени с рашистката агресия спрямо Украйна. Жалко е, че всичко се повтаря, нищо не е научено от предишните грешки и естествено, невинните плащат пълната цена…
Най-страшното за мен е, че убийците и насилниците получиха шанса да отгледат собствената си семка, да ги подготвят за свои заместници и наследници — както те насилваха и убиваха хорста, които не желаеха да живеят повече под сръбски ботуш!
Сега сръбски наемници убиват заедно с рашистите децата на Украйна, както бащите им убиваха тези на Сараео, на Хърватия, на Косово, без капка жал…
Най-привлечен бях от бащата на Джема, него заобичах и ще ми липсва. Както и от тихата лудост на Гойко, поетът когото войната унищожи.
Моята оценка — 4,5*.
Цитати:
„Защо в живота се случва да се откажем от добрите хора заради другите, които не ни интересуват, не правят нищо добро за нас, само се пречкат в краката ни, покваряват ни с техните лъжи, приучават ни да бъдем зайци?“
„Надеждата принадлежи на децата. Ние, възрастните, вече сме се надявали и почти винаги сме били губещите.“
„В Сараево доста хора мислят, че войната не е свършила, просто е прекъсната.“
— Колко е красиво…
— Кое татко?
— Когато нещо се ражда.
„Господ е само далечен съучастник в недъзите на хората.“
„Към сръбските четници са се присъдинили странници, пристигнали от чужбина за да се забавляват. Снайперисти, на които картонените мишени са омръзнали…“
Планетата на Шекспир от Клифърд Саймък
Саймък рядко разочарова!
Леко е да се пътешества из неговите чудни светове, очаква ни винаги смислена и оригинална история, както и многобройни звездни и човешки герои, които бързо могат да ти станат близки и приятели.
С кеф я препрочетох, след толкова много време. И намирам този кратък роман за много човечен и добър, провокиращ читателя да се замисли и върху личното, и върху фундаменталното.
Непреходна sci-fi класика!
P.S. Интересно е решението на илюстратора на българската корица да я увенчае баш с робота Никодим.
На север от Нелсън Демил
Леле, колко щях да се мина, ако не бях прочел втората книга за Пол Бренър!
От нея научих много за Виетнам, за Виетнамската война (1955 — 1975), както и за живота в СРВ, след победата на комунистите.
Авторът е бил участник във войната и се е завърнал във Виетнам години по-късно, в опит да укроти демоните и. Надявам се да е успял!
„На север“ е много интересен роман и повече прилича на документален пътепис с приключения, отколкото на крими трилър. Остроумно, информативно и забавно четиво — Нелсън Демил е свършил отлична работа и ми е жал, че не е продължил тази поредица.
„Истината съществува — трябва да се измисля само лъжата.“
Жорж Брак, художник
„Като цяло носталгията е способност да забравяш кофти неща.“
„Ако можеха да говорят, мъртвите щяха да ти кажат защо са умрели, обаче живите не знаят отговора.“
P.S. При желание, може да се прочете и като самостоятелна творба.
В дома на Червея от Джордж Р. Р. Мартин
Кратка новела, която при повече авторово желание е могла да прерасне в нещо значимо.
Интересно ми беше да се пренеса за малко поне, в западащия и изроден Дом на Червея, но според мен схематично скицираните герои и свят не отговарят задоволително на потенциала на идеите в книгата.
Семплите илюстрации изглеждат като пълнеж.
Мегре и човекът на пейката от Жорж Сименон
Хареса ми и тази среща с комисаря от парижката полиция Мегре!
Какво се случва, когато един почтен човек губи работата си, а вкъщи го очаква зла и свадлива жена?
Това трябва да научи някак Мегре, за да реши случая с убийството на добрия г-н Луи.
P. S. Чудесни корица и превод!
Дарла от Юхан Харстад
Очаквах тази относително кратка sci-fi история да бъде доста по-тегава и зле написана, но не — става да се изчете набързо.
Добър замисъл и средно, към слабо изпълнение. Има доста дупки и цели пробойни в корпуса на книгата, но пък си мисля, че като за YA роман става. Героите са много зле списани — особено възрастните астронавти…
Четвъртата маймуна от Джонатан Баркър
Прилична история, която е и обещаващо начало на крими серия.
Имаме всичко, което се очаква от жанра — сериен убиец, привлекателни жертви и доста гадории. Но, ченгетата са посредствено представени, а маниака доста недостоверен — ем луд, ем алтруист, ем иска да наказва богатите и корупирани престъпници, управляващи американското общество.
Най-интересна ми бе втората линия, тази за детството на г-н У4М.
Продължавам със следващата книга, да видим ще успее ли автора да надскочи средното. ;)
Цитат:
„Мнозина възрастни изобщо не забелязваха децата. Ние бяхме изгубени на фона на живота, като домашните любимци и старците.“
P.S. Преводът не е много качествен.
Всички наши грешни дни от Илан Мастаи
Приличен sci-fi дебютен роман за канадския сценарист и писател Илан Мастаи.
Перфектно бъдеще, пътуване във времето, парадокси и любов — приятно и отмарящо четиво. Малко трудно се навлиза в него, но с времето историята става по-плавна и задържа безпроблемно интереса на читателя.
И за капак, има и бой с брадви!
„Не съществува по-добра вътрешна украса от книжните рафтове.“
„Жените се превръщат в ангели или в заядливи кучки в спомените на мъжете, които са ги обичали.“
P.S. Няма да се учудя, ако този роман бъде успешно екранизиран!
Кларънс от Франсис Брет Харт
„Кларънс“ — 5*
Започнах този кратък роман без очаквания, но го завърших запленен от майсторството на автора му — американския писател Франсис Брет Харт.
Съвременник на Гражданската война в САЩ, съвсем естествено е да използва сюжети от нея в творчеството си и го прави умело и много талантливо!
„Двама американци“ — 5*
Повест за истинската любов!
P.S. Отличен превод на Сидер Флорин.
Мираж от Дъглас Кенеди
Много слаба книга, направо не е за вярване, че е написана от Дъглас Кенеди!
Историята започва добре, за да се изроди постепенно в нелепа гротеска.
Вярно е, че американците често са глуповати и неадекватни в чужбина, но главната героиня Робин е просто уникално малоумна! Лутанията ѝ из Мароко са направо смехотворни, след обещаващото начало клишетата направо задушават случващото се и хепиенда е просто последния пирон в ковчега на този неудачен роман.
Загуба на време!
P.S. Френският не ѝ е сила на преводачката…
През пустинята от Карл Май
„През пустинята“ е началото на пространен приключенски епос в Ориента, в него „Поразяващата ръка“ е заменен от Кара Бен Немзи и всичко се развива по познатия шаблон, от черните по душа злодеи та чак до благородните туземци, неразбрани от света.
Малко ми додеяха пространните описания и религиозните противопоставяния на исляма и християнството, разхвърляни почти безразборно из книгата. От послеписа разбрах, че това са всъщност шест различни разказа публикувани в периодичния печат (предино в католически вестник) и това обяснява липсата на синхрон дори и след преработката и обединението им.
Освен, че не обича крадливите и притворни гърци и подтисниците турци, Карл Май мрази и конете на арабите — изби поне половината от споменатите в книгата, а всякакви човешки отпадъци остави да се скитат на воля…
Като цяло, намирам че индианските му романи са с една идея по-добри.
Не съм сигурен, че ще дочета поредицата — май времето за това е безвъзвратно отимнало.
P.S. Малко носталгия не вреди, освен ако не ти стане скучно.
Пощальонът винаги звъни два пъти от Джеймс Кейн
Хареса ми, чете се бързо и е добре написан.
Другият роман на автора, който съм чел — „Серенада“, е по-добър.
P.S. Гледал съм навремето една от екранизациите по този роман, тази с Джак Никълсън и Джесика Ланг. Не съвпадат атосферата и героите, книгата е по-стойностна.
Прокълнатият меч от Пол Андерсън
Твърде остаряло и клиширано произведение, съчетано със смешен и объркващ деветдесетарски превод. И естествено — ултра грозна корица…
През 1950 година сигурно е било нещо значимо, но сега не става дори и за носталгичен прочит.
Оставям я след 25% прочетени.
P.S. Имало е и защо, инстинктивно да избягвам книгите на определени издателства…
Една съвсем различна история от Хокан Несер
Втората книга за инспектор Барбароти не е никак лоша, но все пак е по-слаба от „Човек без куче“.
Обилно разлята на над 500 страници, историята в един момент започва да досажда, още повече, че в този случай валят мъртъвци, но реално малко неща се случват. А личната история на инспектора вече клони към мелодрама…
Записките на убиеца за Франция ми бяха по-интригуващи от съвременната криминална интрига в романа.
„Мислите не са опасни, докато си стоят в ума.“
P.S. Швецката кухня е трагична — щука с хрян и варени картофи… Бррр.
Останалите книги от серията ще останат неиздадени и вероятно ще я дочета на английски.
Докато смъртта ни раздели от Джон Диксън Кар
Официално добавям Джон Диксън Кар към другите ми любими автори на криминална проза!
В тази кратичка книга, той ни предлага поредната завъртяна и интересна история, като води читателите си в различни посоки през цялото време, с малък шанс да отгатнат кой е престъпника.
P.S. Намирам за много забавен факта, че романите на този американски автор се развиват във Великобритания.
Заповед за арест от Бил Браудър
И кое е пропаганда — убийствата, кражбите и корупцията в РФ ли?
Кутийката за енфие от Джон Диксън Кар
Много приятна ретро кримка, която ми достави удоволствие.
Джон Диксън Кар е майстор на криминалната интрига и го доказва на страниците на този кратък роман.
Ив Нийл е красива, заможна и нещастна англичанка, живееща във вила на френското атлантическо крайбрежие. Току-що се е развела и се чуди как да продължи живота си. Дали обаче неумението да избере свестен мъж за себе си няма да се окаже фатално?
Струва си да се прочете.
„Няма човек на тая земя, за когото да не идва ден, когато всичко му тръгва наопаки — и то без видима причина.“
Убийството на Роджър Акройд от Агата Кристи
Еркюл Поаро се е оттеглил от детективската си служба и отглежда инкогнито тиквички в дълбоката английска провинция.
Но когато местен богаташ е открит убит в кабинета си, той няма как да не се включи в разследването.
Заподозрени са мнозина, мотивите са различни и ние заедно с дребния белгийски детектив препускаме из странците, в търсене на хладнокръвния убиец. Все пак, някой няма нужното алиби и това ще го провали неминуемо.
Отлична и неочаквана развръзка!
„Истината, колкото и да е неприятна сама по себе си, е винаги интересна и красива за оня, който я търси.“
P.S. За българското издание е избран вариант книгата да се казва „Алиби“. С оглед на сюжета, мога да го приема. Корицата на това издание определено ми се вижда смущаваща.
Читателски коментари от Devoted of Slaanesh