Лорна Дун от Ричард Блакмор
По мои далечни спомени, мисля че изданието със зелената корица е в по-голям от среден формат. Може би и заради това е с по-малко страници?
Съседи… и не само… от Марко Семов
От секретаря на Пеко Таков и редактор в отдел „Пропаганда“ на в. „Работническо дело“ толкова. Не желая да видя Турция през неговите очи и думи… Погрозня ми чак и част от България, за тези няколко негови странички!
Жал му е на другаря Семов за запусната странджанска земя, но пък и наум не му минава, да иде той да копае или челядта си да прати там. Или да обясни, защо това е така? Много ясно, че крепостните от соца са се разбягали, щом не е трябвало вече да робуват задължително.
Дявол в синя рокля от Уолтър Мосли
Доста добра кримка, хареса ми!
Руски дневник от Джон Стайнбек, Робърт Капа
Нарушени т.4 и 5 от правилата
Така го правят в Чикаго от Майкъл Харви
Свежо криминале, което се чете на един дъх.
Кели е бивше ченге, което се забърква в разследване на старо изнасилване. Следват камара трупове и куп неочаквани обрати, защото — „така го правят в Чикаго“.
Има по малко за всеки — свежи лафове, малко мелодрама, готни мадами, както си е по каноните на жанра.
На български са излезли още четири книги от тази поредица, но тя не е добре рекламирана и вероятно е пропусната от много почитатели на добрия криминален роман.
Освободителят от Виктор Суворов
Десетки години Суворов и съгражданите му са управлявани от врагове — болшевиките са доказани врагове на нормалното, масови убийци и крадци. Няма как и да е било иначе, жестокия режим на съветите разчита да векува благодарение на животинския страх, безправието и изцапаните с кървища ръце на палачите!
„Освободителят“ не е хомогенна книга. В нея авторът е записал различни свои и чужди преживявания, свързани с живота в СССР, с безумната му военна машина и с инвазията, в решилата да се отърве от болшевиките Чехословакия.
Четеш и се чудиш, колко дълго може да издържи един прогнил и основан на страх и терор строй? Оказва се достатъчно дълго, та пипалата, корумпирането и отровите му да действат безотказно и до днес…
Рашистката армия днес е копие на болшевишката — непрофесионална, неподготвена и некадърна. Но готова да зарине с труповете на войниците си света…
Чете се бързо и лекува носталгията по това време почти безотказно.
Цитати:
„Първата и най-сложна задача е окончателното решаване на близкоизточния въпрос изцяло и това напълно пада върху съветската армия. Петдесетата година от съществуването на СССР ще стане последна година от съществуването на Израел.“
Дет се вика, въобще не са антисемити рашистите!
„На войниците съвсем не им беше ясно защо е нужно да се смъква такава красива страна до състоянието на нищета, в което живеем ние.“
Историята се повтаря, асвабадителите не разбират, защо трябва да премачкат Чехословакия. И са заточени на китайската граница…
Кръвен обет от Браян Маклелан
Преводът на този Григоров е катастрофа и убива текста!
Тайко от Ейджи Йошикава
Първата част на този монументален епос ми бе интересна — издигането на Ода Нобунага и неговия слуга, а в последствие самурай и генерал Тойотоми Хидейоши известен още като Маймунката, заради сбръчканото си и старческо лице още от дете.
Обединяването на Япония винаги е било безмилостно и кърваво занимание и описанието му бързо омръзва на читателя. Досади ми и на мен и се отказах…
Като цяло си мисля, че светът е имал голям късмет, че японците са живели изолирани на своите острови на края на света. Стига да се погледне само имперската им политика през XX век и зверствата им преди и по време на ВСВ.
Цитат:
„Честолюбието на един мъж не може да бъде вързано с женски коси.“
Отражения в златисто око от Карсън Маккълърс
История, която макар и да е добре разказана, не успява някак да докосне читателя си.
Надявам се, поне Анаклето да е добре…
Харесаха ми заглавието и българската корица.
Нито Ева, нито Адам от Амели Нотомб
Очаквах роман за живота в Япония, а получих любовна история.
Семпла, кратка и почти безинтересна на моменти, откровената притча на Нотомб все пак задържа вниманието ми до края си.
И съм съгласен с нея — Япония трябва да се посети поне веднъж!
Мъртво вълнение от Ивайло Петров
Мъртвото вълнение на завзелите властта болшевики насилствено подрива реда отколешен и унищожава българското село. Такова е то днес — запустяло и без перспективи.
Този роман е писан доста преди „Хайка за вълци“ и трябва да се прочете преди него. Авторът е много по-внимателен и обран, не е искал да рискува, но все пак определено е искал да извади на светло това мътно време.
Дата Туташхиа от Чабуа Амираджиби
Трябва да се прочете! Паралелите с нашенскста действителност са потресаващо близки!
10*
От любов към Имабел от Честър Хаймс
Повече калейдоскоп на някогашния черен Харлем и обитателите му отколкото кримка, този кратък ноар роман си струва да се прочете, хареса ми.
Самият автор преди да се захване с писане е бил сводник и контрабандист на алкохол и определено знае от собствен опит, какво и как да вкара в историите си.
От любов към Имабел днес би била заклеймена като расистка книга, само дето мистър Хаймс също е бил черен.
P.S. Незнайно защо, хората на корицата са бели, докато в книгата всички главни герои са афроамериканци…
Да дойдеш на света от Маргарет Мацантини
Само хората с деца се боят истински от войната…
Тежка, но същевременно доста четивна книга, която засяга проблеми, някои от които са зловещо актуални и в момента. За вътрешните войни, които бушуват у много от нас и за безмилостната и често безсмислена агресия на шовинистични и безумни същества, незаслужаващи да бъдат определени като хора.
Приликите между гражданските войни при разпада на Югославия се набиват много на очи, сравнени с рашистката агресия спрямо Украйна. Жалко е, че всичко се повтаря, нищо не е научено от предишните грешки и естествено, невинните плащат пълната цена…
Най-страшното за мен е, че убийците и насилниците получиха шанса да отгледат собствената си семка, да ги подготвят за свои заместници и наследници — както те насилваха и убиваха хорста, които не желаеха да живеят повече под сръбски ботуш!
Сега сръбски наемници убиват заедно с рашистите децата на Украйна, както бащите им убиваха тези на Сараео, на Хърватия, на Косово, без капка жал…
Най-привлечен бях от бащата на Джема, него заобичах и ще ми липсва. Както и от тихата лудост на Гойко, поетът когото войната унищожи.
Моята оценка — 4,5*.
„Защо в живота се случва да се откажем от добрите хора заради другите, които не ни интересуват, не правят нищо добро за нас, само се пречкат в краката ни, покваряват ни с техните лъжи, приучават ни да бъдем зайци?“
„Надеждата принадлежи на децата. Ние, възрастните, вече сме се надявали и почти винаги сме били губещите.“
„В Сараево доста хора мислят, че войната не е свършила, просто е прекъсната.“
— Колко е красиво…
— Кое татко?
— Когато нещо се ражда.
„Господ е само далечен съучастник в недъзите на хората.“
„Към сръбските четници са се присъдинили странници, пристигнали от чужбина за да се забавляват. Снайперисти, на които картонените мишени са омръзнали…“
Планетата на Шекспир от Клифърд Саймък
Саймък рядко разочарова!
Леко е да се пътешества из неговите чудни светове, очаква ни винаги смислена и оригинална история, както и многобройни звездни и човешки герои, които бързо могат да ти станат близки и приятели.
С кеф я препрочетох, след толкова много време. И намирам този кратък роман за много човечен и добър, провокиращ читателя да се замисли и върху личното, и върху фундаменталното.
Непреходна sci-fi класика!
P.S. Интересно е решението на илюстратора на българската корица да я увенчае баш с робота Никодим.
На север от Нелсън Демил
Леле, колко щях да се мина, ако не бях прочел втората книга за Пол Бренър!
От нея научих много за Виетнам, за Виетнамската война (1955 — 1975), както и за живота в СРВ, след победата на комунистите.
Авторът е бил участник във войната и се е завърнал във Виетнам години по-късно, в опит да укроти демоните и. Надявам се да е успял!
„На север“ е много интересен роман и повече прилича на документален пътепис с приключения, отколкото на крими трилър. Остроумно, информативно и забавно четиво — Нелсън Демил е свършил отлична работа и ми е жал, че не е продължил тази поредица.
„Истината съществува — трябва да се измисля само лъжата.“
Жорж Брак, художник
„Като цяло носталгията е способност да забравяш кофти неща.“
„Ако можеха да говорят, мъртвите щяха да ти кажат защо са умрели, обаче живите не знаят отговора.“
P.S. При желание, може да се прочете и като самостоятелна творба.
В дома на Червея от Джордж Р. Р. Мартин
Кратка новела, която при повече авторово желание е могла да прерасне в нещо значимо.
Интересно ми беше да се пренеса за малко поне, в западащия и изроден Дом на Червея, но според мен схематично скицираните герои и свят не отговарят задоволително на потенциала на идеите в книгата.
Семплите илюстрации изглеждат като пълнеж.
Мегре и човекът на пейката от Жорж Сименон
Хареса ми и тази среща с комисаря от парижката полиция Мегре!
Какво се случва, когато един почтен човек губи работата си, а вкъщи го очаква зла и свадлива жена?
Това трябва да научи някак Мегре, за да реши случая с убийството на добрия г-н Луи.
P. S. Чудесни корица и превод!
Дарла от Юхан Харстад
Очаквах тази относително кратка sci-fi история да бъде доста по-тегава и зле написана, но не — става да се изчете набързо.
Добър замисъл и средно, към слабо изпълнение. Има доста дупки и цели пробойни в корпуса на книгата, но пък си мисля, че като за YA роман става. Героите са много зле списани — особено възрастните астронавти…
Четвъртата маймуна от Джонатан Баркър
Прилична история, която е и обещаващо начало на крими серия.
Имаме всичко, което се очаква от жанра — сериен убиец, привлекателни жертви и доста гадории. Но, ченгетата са посредствено представени, а маниака доста недостоверен — ем луд, ем алтруист, ем иска да наказва богатите и корупирани престъпници, управляващи американското общество.
Най-интересна ми бе втората линия, тази за детството на г-н У4М.
Продължавам със следващата книга, да видим ще успее ли автора да надскочи средното. ;)
„Мнозина възрастни изобщо не забелязваха децата. Ние бяхме изгубени на фона на живота, като домашните любимци и старците.“
P.S. Преводът не е много качествен.
Читателски коментари от Devoted of Slaanesh