В света на бройлерите от Васил Цонев
И аз се чудя, кой си губи времето да пуска такива вехти простотии?
Висок, мургав и… мъртъв от Харолд К. Мейзър
Приятна и кримка, която е остаряла сравнително добре.
Опасни пътища от Саймън Бекет
Слабовато, като някакво упражнение по стил е тази книга.
Стил има, но не и история, за съжаление. Рекламираната еротика куцука и не е нещо запомящо се.
Все пак романчето е четивно и с нормален обем, не успява да омръзне чак толкова.
Билет за отвъдното от Лорънс Блок
Поредицата на Лорънс Блок за Мат Скъдър е много любима за мен криминална серия, която за съжаление така и не бе издадена изцяло на български. Няколко издателства публикуваха три или четири части и до там.
„Билет за отвъдното“ е малко старомодна „noir“ кримка, с напрегнато развитие на сюжета и интересен край.
Жената на Кенан Кури, наркодилър на средно ниво е отвлечена и похитителите искат милион за живота ѝ. Както при почти всяко отвличане, нещата се объркват и тогава Мат Скъдър е въвлечен в този проблем. Ще успее ли обаче да разплете случилото се?
P.S. Всеки роман от серията може да се чете отделно, макар и да има свързващи нишки през всичките книги от поредицата.
Има и филм направен по тази част, гледах го преди няколко години, но не помня добър ли беше…
Купата на небесата от Грегъри Бенфорд, Лари Нивън
Не се надявай много…
Любов в ада от Димитър Кирков
Стига ти да прочетеш няколко реда от тази книга, за да ти се изясни напълно, защо поетът е възкликнал: Родна реч, омайна, сладка…"
Димитър Кирков е сладкодумен разказвач, майстор на историите и героите, безумно влюбен в родния Пловдив, който увековечава макар и малко индиректно в този си роман!
„Любов в ада“ не е поредната прозаична любовна история, въпреки че започва така. Прищявка на съдбата свързва начинаещият, но талантлив художник Дионисий Ралев, още гимназист, с известната и богата пловдивска красавица Юлика Антова и любовта им избуява смело, в едно превратно време — годините на ВСВ.
В книгата находчиво и достоверно са описани много от реалностите в Царство България. Тя е завършена през 1988 година, но авторът абсолютно е избегнал партийните клишета и лъжи, които са опропастили не един български роман от тази часто от миналото ни.
Цитат:
„И всеки според страстите си местеше границите между фарса и трагедията в тази история, смесваше ги, както впрочем постъпваме и ние в своя живот.“
P.S. Аз лично съм изненадан, колко много отлични писатели от по предните генерации като Кирков са натикани дълбоко в миманса, а се рекламират и преиздават пълни некадърници. Надявам се повече читатели да успеят да се насладят на чудесният стил на Димитър Кирков, неговия друг роман който съм чел — „Балкански грешник“ е още по-чудесен!
С правилен актьорски състав би се получил и един страхотен филм!
Корицата естествено е безумно зле…
Повелителят на мухите от Уилям Голдинг
Много е важно, на каква възраст се чете тази книга — според мен, между навършени десет и петнайсет години, тя би могла да е светопроменящо четиво, с огромно значение за изграждане на човешкото у човека!
Облачен воин от Патрик Тили
Жалко е, че за пореден път Бард не доиздадоха интересна поредица.
На повърхностните мнения на дилетанти за тази книга не заслужава да се отделя внимание!
Отвъд килера от Уилям Уортън
Силата на миналото не трябва да бъде подценявана или пренебрегвана.
Винаги е несравнимо предизвикателство да се натъкнеш на книга от любим автор, за която някак си пропуснал да узнаеш през годините.
А когато тя се окаже неговата „лебедова песен“, то тогава усещането е несравнимо!
Израстнал съм и се лаская, че и съм се формирал като личност донякъде с книгите на Уортън. Неговия съкровен вътрешен свят ми отговаря толкова много, до степен понякога да не мога да различа, кое е неговата магия и кое — моята реалност.
Обгърнат в анонимност и потайност, той все пак открехва вратата към своята сърцевина, повежда те към непресъхващ извор, от който може да се пие до насита и до живот. А аз лично, вечно ще съм жаден за повече и само фактът, че той вече не е сред нас, прави ситуацията почти безутешна. Но след него остават творбите и героите му, картините, вярата в доброто и нормалното, в семплото и все така чудно приключение наречено от нас за удобство просто живот!
Дай боже всекиму, да има поне един около себе си, който умее да обича и да дарява обич като великия Уилям Уортън!!!
Мистър Мерцедес от Стивън Кинг
Маратонът ми с по-новите произведения на Кинг продължава! Понатрупали са се с годините цяла купчина, май след разочарованието „Джойленд“ не бях подхващал друга негова книга.
Чета ги малко разбъркано, но това си има и плюсове — знаех, че трилогията за Кърмит „Бил“ Ходжис силно ще ми допадне, след задочното му участие в „Другият“. Така и стана — „Мистър Мерцедес“ е от романите на Краля абсолютно по мой вкус. За много читатели може да не е някакъв връх, но на мен ми пасна като чифт стари кожени ръкавици — меки и изключително удобни, припомнящи едно отминало време.
Бил се е пенсионирал след десетки години служба в полицията, има куп награди и медали, но нещо няма цел пред него и полицейската класика „дуло в устата“, му се вижда все по-реално продължение/край…
И тогава на сцената се изплясква наглия масов убиец „Мистър Мерцедес“ — в една мрачна и мъглива сутрин, тоя урод е прегазил с краден автомобил от споменатата марка опашка от безработни, надяващи се да получат каква да е работа от общината. Една от жертвите му е бебе на няколко месеца…
Всеки полицай има поне по няколко неразкрити големи случая и появата на този тип дава силен импулс на Бил, който естествено се залавя да го залови! ????
Следва отличен криминален роман, но героите са истинското съкровище в него, описани са толкова чудесно, че аз съм сигурен, че те съществуват някъде наистина, па дори и само в паралелна вселена на нашата.
P.S. Да, появи се Холи Гибни, не е черна и контрастът с по-старото и аз е умело постигнат. И много се радвам, че един ирландски сетер на име Одел припка невредим, насам-натам.
Има още работа недовършена по българското издание, не личи редактор и коректор да са помогнали за добрия превод на г-жа Прошкова…
Оказва се, направен е сериал — три сезона за сега. Ще го загледам веднага. ????????
Жената в капан от Юси Адлер–Улсен
Посредствена кримка.
Коньовица — квартал по поръчка от Боримир Фурнаджиев — Бари
Лакърдии от София на прогнилия соц, неангажиращо и забавно четиво, без да е нещо изключително. Авторът е виден столичен доктор и към всяка глава от текста има и предложение за музикално оформление — все корави банди.
„Този номер се практикувал много рядко. За него били нужни печени мъже, дето и граната да им метнеш, окото им не мига; които да са покривали най-тежкия тест «Сам срещу един» (жена македонка и ти — трезвен, с червило на яката в 23 часа). Щом и този тест са покрили, вече от нищо не би трябвало да ги е страх.“
Отмъстителят от Фредерик Форсайт
Щото СССР, в последствие РФ и Китай не изнасят тоталитъризъм, нали?
Възпитаните трупове пращат писма от Валентин Пламенов
Елегантна и оплетена криминална история от моята родна София.
Валентин Пламенов е просто отличен, така точно е пресъздал хората и задушаващата атмосфера на загнилия до полуда соц, шапо маестро!
Каламбурите и сравненията му са превъзходни, чисто удоволствие си е да го четеш.
Ще издиря и останалите му книги.
Цитати:
„Няма човек, който да не протестира срещу съдбата си, освен гениите и лудите. Те пък протестират срещу други неща.“
„Кошмарите избледняват постепенно, за да ги замени панорамата на комплекс Люлин призори. Вали. Дъждът е омръзнал на самия себе си, стича се по грозните блокове, които замислено го понасят.
Паркингът вече е опустял, а един пуст паркинг в Люлин е по-зловещ от пустинята Гоби, с тая разлика, че в Гоби поне може да ти се привиди нещо вълнуващо, докато в Люлин това е изключено. При условие че не се вълнуваш от вида на камионите за смет, естествено.“
Тайната на Христофор Колумб от Дейвид Хатчър Чайлдрес
Общо взето, в тази книга авторът се занимава основно с историята на тамплиерите/масоните и борбата им срещу римокатолическия свят.
Бързо се чете и е интригуваща, но поне за мен носи малко нова информация. Има доста повторения, а с част от изводите на автора не съм съгласен. На голяма част от разгледаните въпроси не са предложени задоволителни отговори. Но пък мистър Чайлдрес е прочел много книги, които аз никога няма да прочета, та съм склонен да му отдам дължимото уважение.
За Колумб има кратичка глава, от която научаваме, че е абсолютно неясно, кой е бил той в действителност. Съгласен съм, че Америките са били откривани навярно стотици пъти преди експедицията на адмирала, но все пак съвременната им история започва след първото му плаване до Карибите.
Доста голяма част е посветена на пиратството и каперството.
Губи време е, но доставя удоволствие и не съжалявам, че я прочетох. Има и за какво да се разтърси из нета човек, ако го заинтригува написаното. Книгата свършва в нищото, все едно през XIX век масоните са се изпарили…
Шест гроба преди Мюнхен от Марио Пузо
„Непознатият, забравеният или забраненият шедьовър на Марио Пузо?“ — така рекламират издателите този кратичък роман.
И ако през 1967 година може би е бил поне малко интересен, то днес си е цяла катастрофа и би било най-добре да не го бяха преоткривали.
Слаб сюжет и клиширани главни герои — абсолютна мъка!
Затова, само една звезда.
На когото му се чете отличен Пузо — „Сицилианецът“ и „Умират глупците“!
Аутопсия от Патриша Корнуел
Поостаряла кримка, първа от поредицата за д-р Кей Скарпета.
Корнуел е успяла да напише още 23 от серията, а Бард като никога са ги издали всичките на български.
Става, но компютърните тънкости описани в книгата ме развеселиха от сърце, толкова отдавна не се бях сещал за модеми, DOS и свят без мобилни телефони и интернет.
Не мисля да чета останалите книги, не съм достатъчно заинтригуван.
Резерватът на таласъмите от Клифърд Саймък
От много години събирам личната си библиотека, но едва тази година съумях да я разположа поне частично в дома си.
За това реших да препрочета част от книгите които съм прочел през годините и са ми харесали дотолкова, че да останат с мен.
„Резерватът на таласъмите“ е любима моя приказка развиваща се в бъдеще, в което човечеството е покорило огромна част от Космоса, пътува между звездите и из времето, общува и живее с различни чудати разумни видове и изглежда, че няма какво да спре експанзията му. Но може би се е натъкнало на своя първи съперник, неизмеримо загадъчен и зловещ.
Саймък обича в романите му да има група различни индивиди, които да се преборят със зададената им задача. В тази книга това не е по-различно, имаме универстетски специалист по Малкия народ и по-специално по таласъмите, неразделните негови приятели — неандерталецът Уп и Духът, както и Карол от института Време с нейния домашен саблезъб тигър.
Бъдещето на човечеството лежи в тяхните ръце!
Свежо написан, с голямо чувство за хумор и ирония, текстът засяга вечни общочовешки проблеми. Авторът твърдо вярва в доброто и е абсолютен оптимист.
Илюстрациите на художничката Красимира Димчевска са доста причудливи, на моменти почти гротескни, но на мен ми допаднаха доста, намирам ги интересни и оригинални.
P.S. В каря на седемдесетте години на XX век, на българския книжен пазар се появяват първите книжки джобен формат, с шарени и причудливи корици и съдържание почти непознато до тогава на българските читатели, предимно фентъзи и фантастични разкази, повести и романи, на някои от най-добрите творци в жанра. Своя разцвет тези джобни чудесии достигат към края на 9оте години на отминалия век и загиват безславно, в зората на вече набралото скорост книгоиздаване с права.
Но те оставят трайна следа и са помогнали във формирането на хиляди ентусиасти и мечтатели като мен и искам да кажа, че те много ми липсват. За късмет, притежавам внушителна колекция и мога да се насладя на избрани шедьоври, когато си пожелая.
Има си забележки по превода — гоблините определено не са таласъми, качеството на хартията е доста лошо, но какво да се прави, такива бяха реалностите на соца.
Наскоро Бард пуснаха ново издание, а старите могат да се открият за по няколко лева почти във всяка антикварна книжарница, друг плюс на соц книгоиздаването са внушителните тиражи, не само на пропагандната литература.
Момчетата от улица „Пал“ от Ференц Молнар
Лошо е остаряла тази книга, въобще не ми допадна.
Не помага и това, че голяма част от първите ѝ читатели навярно са оставили костите си по бойните полета на Голямата война, надъхани да защитават една загнила империя и едни крайно наивни идеали. :(
И да, разбрахме, че Немечек е малко русоляво момченце, мерси че го повторихте само стотина пъти!
Чисти камъчета от Алберт Лиханов
О, Лиханов е истински магьосник на писаното слово! Не знам как е минала покрай цензурата, но повестта му е истински документален дневник за живота в следвоенния СССР.
Рядко съм чел толкова чудесна детска книга, преливат ярки и тъмни багри, борят се доброто и злото, и няма как да не те затрогне живота на Михалка! Все пак, войната е свършила, но него го очакват още по-тежки премеждия.
Жал ми е само, че на повечето съвременни деца книгата ще се види с отвлечена тематика, далечна и непонятна…
Българското издание е с чудесни илюстрации!
„После ядоха «заварѝха» — брашно, забъркано с гореща вода. Михаска лапаше, чак ушите му пращяха, а майка му май днес не харесваше това разкошно ядене…“
„Вървеше до майка си по стария паянтов мост и не се обръщаше назад.
Ако се беше обърнал, щеше да види как малката Лиза и Сашка събират чистите камъчета, които той хвърля.
И през тях гледат към слънцето.
И се усмихват.
Защото ако през чистото камъче погледнеш към водата, то ще стане синьо, ако погледнеш тревата — ще стане зелено, ако погледнеш облаците — ще стане бяло.
А погледнеш ли към слънцето, камъчето ще стане късче слънце и дори ще те опари.
Много особено камъче…“
Читателски коментари от Devoted of Slaanesh