Читателски коментари

Книгата е много добра, вярно има прилика с романа на Сандра Браун, но в тази много по обстойно е показан процеса на възстановяване. И за да сме точни трябва да кажем, че другия прилича на този, защото този е публикуван 1984 год., а романа на Браун 1988 год. . Приятно четене!

Много сладка история. Хубаво развита и с добър завършек. Една от най-хубавите на Кристина Дод

Първите няколко книги ги прочетох на един дъх. След това автора като, че ли затъва тотално и във всяка следваща книга се повтарят едни и същи неща. Това за мен е малко изнервящо. След като си решил да пишеш поредица не е нужно във всяка една книга да се повтаряш с описания и обяснения.

Дано последните 2 да си заслужават.

Невероятна книга! Единствената ми забележка би била към превода на думата „сабя“. Ако заменим навсякъде където е използвано „сабя“ с „меч“ би било достатъчна редакция. Самурайската Катана не е сабя а меч. Като оръжие за „две ръце“ и „ръка и половина“, катаната спада към категория меч, докато „сабя“ е оръжие за една ръка. Още повече — в английския формат който съм виждал използваната дума е „sword“ — меч.

Доста странна книга. Остави ме объркана.

Прочетох само първите страници на книгата и ми беше достатъчно да се откажа. Това което автора ни обещава в увода според вас изпълнява ли го? Опитва се да манипулира хората-в началото едва ли не ни казва в какво да вярваме. Уж казва, че ни отваря очите а в същото време ни ги затваря, като посочва неща които вече са ясни на всички и хората си казват „УАУ“ прав, въпреки, че не сега ги чуват за пръв път и си казват колко е умен този!

След като я прочетох нямах търпение да я започна отново.Една от многото ми любими на Сандра Браун.

Много добра книга-много завладяваща.Повтарям се ,но и тя е една от любимите ми.Държа ме в напрежение до края-дори с финала ,който….няма да издавам-прочетете я.

Невероятна книга — интересна и с неочаквани обрати.Няма да съжалявате ако я прочетете…

Много хубава и интересна книга.Ако кажа една от любимите ми,ще излезе че всички са ми любими/на Сандра Браун/,което май е така.С мноого малки/наистина малки/ изключения няма нейна книга която да не харесвам.Тази специално съм чела 3–4 пъти и отново бих прочела.Заслужава си.

Любимата ми книга,чела съм я най-малко 5 пъти.По горе прочетох доста от също и ,според мен,хубави и завладяващи книги на Браун.Не видях само „Размяната“-това е единствената книга ,която съм прочела за едно денонощие без да спирам.Много завладяваща,както и голяма част от другите й романи,при все че са малко повече крими и по-малко любовни.Но може би ,това ми харесва най-много.От по „любовните“ любими са ми „Защото те обичам“ и „Връщане към живота“.Към момента има само една книга на Сандра Браун ,която не съм прочела,но ще я изчакам да я пуснат тук.

Изключително по своето въздействие, увлекателност и поучителност четиво на морска тематика — поредното доказателство за разностранния разказвачески Гений на капитан Майн Рид!

Е те т’ва е номерът. „Сто години самота“ е трудно четиво и предпоставя изискването си да бъде четена от търпеливи читатели. Тя не е от повърхностните четивца, които „грабват“ и се „четат на елин дъх“. Четенето на „Сто години самота“ е мъчително посвещение, това са мъките на желаната нирвана. :)

според мен книгата е безумна, описани битовизми в такава сюжетна плетеница, че човек трудно може да следи кой кой е…отделно включените на моменти ’магически реалности’ допълнително усложнява нещата и започваш да се питаш дали не полудяваш заедно с героите на Маркес. Много трудна за четене (ако държиш да следиш кой кой е в родословното дърво, усложнено от еднаквите имена на дядо, син, внук и правнук…аз спрях да ги следя защото така или иначе няма кой знае какво значение за безумията които се случват). Единствено ми хареса уникалния изказ — на моменти хумористичен или брутално зловещ.

Добър чиклит за добро настроение, на моменти се изхилвах с глас.

Книгата е великолепна, авторът ни показва какво е фантастика или поне съвпада до голяма степен с моята престава за този жанр.

Идея която колкото и да е фантастична, авторът се е постарал да я представи в светлината на познанията си, влагайки мисъл и логика доколкото е възможно.

Книга която ни кара да се замислим за гледната ни точка на хора и за това колко различен може да се окаже света в който живеем просто като го погледнем от друга гледна точка.

Не е редно да се оплюват имена като Хърбърт Уелс но тази му книга е трагедия, мисленето е детинско да не кажа че липсва, една идея не стига за да оправдае толкова некадърност в една книга.

Силно се надявам да грешиш но се опасявам че ще се окажеш прав.

Книгите след Хиперион е редно да се разглеждат по различен начин, ако сте чели предговора на автора „Хиперион“ е книгата останалото е дописки вероятни развития на историята с други думи всеки що годе сносен писател би могъл да ги допише. И Падането на Хиперион и Ендимион и Триумфът на Ендимион ми допадат и са сред едни от най добрите които съм чел.

Не си падам по суперлативите и не бих нарекла този роман шедьовър, но е силен и оставя следа в мислите.

Чудя се този, който е сложил етикет „ужаси“ дали го е чел. В него няма нищо от този жанр, който наричаме „ужаси“.

Преводът е добър, с изключение на интерпретацията на част от имената. Като че ли преводачът владее добре английски, но не и фонетично. Няколко примера: Ewing няма защо да бъде Еуинг, знаем добре от „Далас“, че е Юинг; Augusta не е Оугюста, а Огъста; също е известно, че Portland e Портланд, не Портленд; индианците hopi са хопи, не хоупи (някаква слабост към „у“ май се очертава) и т.н.

Пълно е с правописни грешки, които съм склонна да припиша на последния редактирал електронния вариант. Грешките са именно правописни, а не от онези замени на букви, които се получават при електронното разпознаване на текст.

Не можа да не се разлокуми и тая поредица, а имах големи надежди за нея : )