Е те т’ва е номерът. „Сто години самота“ е трудно четиво и предпоставя изискването си да бъде четена от търпеливи читатели. Тя не е от повърхностните четивца, които „грабват“ и се „четат на елин дъх“. Четенето на „Сто години самота“ е мъчително посвещение, това са мъките на желаната нирвана. :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.