Една от любимите ми книги!
Много се радвам че се появи в електронен вариант, сега отново ще я прочета и ще се насладя на вълшебството на света на героите на Маркес!
Маркес е невероятен писател, чела съм почти всички негови книги, преведени на български, препоръчвам и „Любов по време на холера“.
Благодаря на човека, който е качил книгата, много!!!
Нека и аз кажа едно БЛАГОДАРЯ, МНОГО! Оказа се, че ние от по — младото поколение нямаме възможност свободно да си купим книгата! Вие ни давате шанса да бъдем по- богати и по- щастливи, четейки книгите на Г.Г. Маркес
Дълго след като бях прочела книгата, не можех да чета нищо друго. Бях разтърсена не само от сюжета (и завършека й), но и от стила на автора, от начина, по който изгражда характерите, от изразните средства и ураганната сила на неговите внушения.
Искрени благодарности на човека, качил книгата!
M …. чел съм още 4 5 нещица на маркес …. не съм го рабзирал никога но …. в тая ъ ъ …. не знам с мъка я прочетох … каво намерихте в нея ? кое изпуснах …. пък защо после ше се питам :)
И аз така. Само дето с мъка я прочетох да 20та страница и я оставих. Нищо вълнуващо не видях…
Още си спомням как прочетох този роман за пръв път — имах нужда да спирам след няколко глави и да чета нещо друго, защото чувствах че се задушавам от потопа емоции, които ме заливаха, сякаш се давех в тях. Ослепително ярка книга — с цветове и чувства, които са мъчително реални. Не забелязах магическото в този реализъм, защото той е потресаващо истински и чувствен и дори безкрайния дъжд не е по-впечатляващ от начина, по който Маркес ни кара да забравим за собствената си реалност. Това е безспорно най-„големият“ му роман …, но аз предпочитам „Любов по време на холера“, който макар и по-овладян и уж по-класически, носи всичките белези на уникалния му стил и при цялата си мрачна красота не е толкова обсебващо реален.
Искрено завиждам на всички, които се готвят да прочетат книгата за първи път. Невероятно произведение. Чел съм я поне десет пъти с увлечение и наслаждение.
Споделям мнението. Книгата е невероятна.Колкото пъти и да я чете човек, все намира нещо ново и стойностно.
Здравейте, някой знае ли защо книгата е спряна и е била под вето — стана ми интересно а не пише нищо в интернет. Някой има ли оригинала?
В зората на нежната ни демокрация, издателствата у нас издават Маркес безразборно, без да се заплаща на автора, Маркес е поискал специално за България забрана за издаване на неговите книги и така 20 години.
Чета книгата втори път.Първия път като я четох се обърках в повторението на имената, затова сега съм си направила родословната схема за ориентация. Докато първия път ме завладя магическата реалност на действието, сега съм запленена от магическия словоред на Маркес. Чете се трудно, но след като прочетеш поредната част, дълго време не можеш да излезеш от Макондо, и от някои изречения като тези:
„и питаше господа, без страх, дали наистина той вярва, че хората са направени от желязо, за да понасят толкова мъки и изтезания;“
"….ами сътвори свирепо слово против мъжете, които прекарват времето в боготворене на пъпа си, а после имат безочието да искат дробчета от чучулига на масата.
и т.н.
Страхотна книга. Тя е от тези, които могат цял живот да се препрочитат. Яд ме е, че свърши.
Винаги си записвам цитати от книгите, които чета. Този път не можах да извада нито един, защото имах чувството, че ако започна да пиша, ще трябва да препиша цялата книга.
Да, това е една от красивите книги! „Малкият принц“, „Мечо Пух“, почти всичко от Ремарк… Цитати идват във всеки момент от живота, защото са универсални книги, книги от живота и за живота!
Прочерох доста противоречиви коментари за тази книга. Като цяло моето мнение за нея се заключава в един цитат, който ми се заби в съзнанието и едва ли някога ще го напусне….дори се намира още на 1вата страница : " Нещата имат собствен живот..цялата работа е да им пробудиш душата." За мен това се отнася и за „Сто години самота“ …"пробуди ли се душата" на книгата, тя наистина оживява и придобива голяма стойност и смисъл за този, в чиито ръце се намира. Хареса ми изключително много, прочетох я на един дъх, открих в нея много повече от това, което очаквах да намеря, но въпреки всичко задължително след около 10 години ще я прочета отново, тъй като сега, за почти 20те ми години живот, я почувствах по един начин, но далеч по-любопитно ми е как бих погледнала на нея с вече по-голям житейски опит, защото смятам, че книгата, прочетена на нов етап от живота, оставя различен оттенък, поражда нови чувства и може би води до различни заключения, но все пак за това ще мога да се убедя след време :D .
Ужасяващо красива, смазващо истинска. Просто невероятна. Никога не съм чел книга 2 пъти, защото има толкова много, които ме чакат, но тук май ще се наложи. Остави ме без дъх…
Аз рядко съм чел толкова объркана и безсмислена история, да ме прощават тия, на които книгата се е харесала. Така им изгубих спатиите на разните Хосе-Аркадио и Ауреляновци, то не бяха първи, втори, незаконни деца — Ремедио красивата се възнесе в небесата, не мож ` им хвана дирите по колко години живеят и кога се развиват събитията.
Оценките за тази книга винаги са били крайни — от изключително харесвана до крайно отблъскваща. Аз лично бих я оценил във втората категория. Твърде абстрактна, и по мое мнение жертва на прехвалени модни класации. Остави в мен едно впечатление на отблъскваща мизерия, нелогични постъпки, в повечето случаи малоумни герои. Седи някакво си момиче чопли вар от стените и яде пръст…; друг пък се родил с опашка заради кръвосмшение, хванали го, отрязали му я и умрял…; някакви духове, глупци и несвързани истории без никаква логика и причина за случващото се… не искам да си спомням даже. Една от малкото, книги, която на никого няма да препоръчам. При огромното разнообразие от наистина стойностни книги, „Сто години самота“ е просто загуба на време. Няма нужда да ме опровергавате — това е лично мнение.
И аз мисля, че е прекалено абсрактна.. изключително трудно се чете история, която няма основен сюжет — поне за мен такъв липсва.
Заедно с Параграф 22 са двете най-трудни за четени книги.
Всичко по-абстрактно от Майстора и Маргарита е прекалено за мен :)
щом си имаш граници на абстрактността, не ги прекрачвай занапред и всичко ще е ок. Иначе книгата има изключително оригинална композиция, начало и край, които директно кореспондират с Библията — започва с Генезис и завършва с Апокалипсис, в следствие на първородния грях, който се повтаря през цялата история на рода Буендия и Макондо. Благодаря за вниманието.
Не всичко е логика.Гледайки ЖП-линията в далечината,виждаш да се слива в едно
цяло пред теб,обаче съзнанието ти шепне,че не е така.
Затова духовната енергия на всеки е на различно ниво.
Това, че книгата е спряна от българско издаване не е ли заради орязания вариант? Защото аз това чух и много се учудвам, че никой тук дори не споменава това. Ако е така ние четем книгата в орязан вариант и много и се радваме, но всъщност никога не сме я чели, ако това е така. Спомням си, че шегата на Маркес по отношение на българското издание е, че тя не е 100 години самота, а по-скоро 70 години самота, което най-вероятно е само заради размера на книгата в българския вариант, съмнявам се да е седнал да я чете. Тъй, че по-добре да изчакаме новото издание (не знам дали още има такова) вместо да се превъзнасяме по комунистическия вариант на книгата
№19
Коментарът ти е чиста проба дезинформация. Накратко: в Читанка е представен целия роман.
ТОЧКА
Ако те влече, може да го сравниш с оригиналния текст:
http://biblio3.url.edu.gt/Libros/100sole.pdf
Книга за кръговрата на живота,за това,че човек се ражда сам и сам умира…за неумолимия ход на времето което отново и отново ни връща в началото….Книга която всеки трябва да прочете,да изживее,да изстрада и да пречупи през себе си.Красотата на езика,стила и неповторимия свят на Габриел Гарсия Маркес я превръщат в шедьовър,който дълго след като затвориш и последната страница остава в мислите ти,и завинаги заема място в сърцето ти.Прочетете я!
Отиде си Габриел Гарсия Маркес…
Прочетох го някъде и ми замириса на влага, на гнила дървесина и развалена риба, на тамян и на цветя.
И чух свирката на вечно плуващ кораб и пърхане на ангелски крила.
И усетих неистов глад за храна, плът и любов.
Лек път.
Латиноамериканецът Маркес пише също така, както Капабланка играе шахмат — виртуозно !!
Много добра книга, препоръчвам я на всеки, който има въображение, няма как да не му хареса !! :))
според мен книгата е безумна, описани битовизми в такава сюжетна плетеница, че човек трудно може да следи кой кой е…отделно включените на моменти ’магически реалности’ допълнително усложнява нещата и започваш да се питаш дали не полудяваш заедно с героите на Маркес. Много трудна за четене (ако държиш да следиш кой кой е в родословното дърво, усложнено от еднаквите имена на дядо, син, внук и правнук…аз спрях да ги следя защото така или иначе няма кой знае какво значение за безумията които се случват). Единствено ми хареса уникалния изказ — на моменти хумористичен или брутално зловещ.
Е те т’ва е номерът. „Сто години самота“ е трудно четиво и предпоставя изискването си да бъде четена от търпеливи читатели. Тя не е от повърхностните четивца, които „грабват“ и се „четат на елин дъх“. Четенето на „Сто години самота“ е мъчително посвещение, това са мъките на желаната нирвана. :)
Не мога да чета повече тази безумна порнография, разбъркана с халюциногенни налудности и подправена с еднаквите имена на всичко живо, което се обича с всичко, което мърда, и напложда поколения с безкрайни разклонения….стигнах до към средата на книгата, но нямам намерение да продължавам. Това е първата ми среща с творчеството на Маркес и задължително ще пробвам да четадруги негови книги….но наистина не разбирам с какво е велика тази, сигурно съм тъпа;))
Аз направих родословно дърво на героите, за да не се обърквам с еднаквите имена :)
Успях да я прочета, но с огромно усилие на волята.
Доста точно!
Не бой са. Не си само ти…, няколко пъти и аз упорствам ли упорствам и не мога! Явно гения не е съдено да се разкрие всекиму.
книгата е на средно ниво откъм трудност и стил- фабулата е интересна и винаги се заплита при смяната на поколенията, с което държи вниманието на читателя. Мисълта ми е, че ако тази книга Ви е сложна — „Врява и безумство“ (1-ва глава), „Одисей“, „Вълшебната планина“ въобще не трябва да ги доближавате. Относно това пусто повтсряне на имената — ако в бяхте прочели фо край може би щяхте да разберете, че това е символичното повтаряне на греха, всяко следващо поколение на Буендия се надява да си спаси от проклятието на дядо си, но вместо това затъва още и още като същевременно кръщава децата си съответно с Аурелиано за мъжете, които са сетивни и чувствителни и Хосе-Аркадио за първичните мъже на силата. Защото според Маркес — жените са безкрайно много комбинации- затова в книгата те почти винаги идват отвън, докато мъжете на този свят са само два вида. В това издание е включено великолепно есе на Васил Попов — защо не го прочетете. Може би ще проумеете някои от безспорните достийнства на книгата, които я правят наистина вечна.
Книгата съдържа низ от безсмислици, не ми стигна търпението да прочета повече от няколко. Не е чудно че смятат автора за гений, съвременната култура е пълна с безсмислици, неговата е една от водещите примери.
Толкова много противоречиви мнения…на мен книгата ми хареса много, когато преди години я прочетох и бях приятно изненадан. Сега съм се наканил да я прочета отново. А по въпроса за тегавите книги — аз лично имам голям проблем с „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ два или три пъти съм опитвал да я прочета, без особен успех…и до средата не я докарвам…и всеки път я оставям за след няколко години…барем помъдрея през това време, па да взема да я схвана :):):)Не разбирам защо е в една поредица с „По пътя“, „Фактотум“ и „Беодягите на дхарма“…
Не искам да звуча като сноб, но тази книга, а и този автор просто не са за всеки…
Марио, за „Дзен..“ ли говориш? Напълно съм съгласен с теб…Но не става въпрос за умствен багаж, а за житейски опит. Няма начин, човек на 16–20 години да разбере и почувства терзанията на „лирическия герой“ в повествованието ;)
както и да е, тук темата е за Маркес, а ние се отплеснахме в съвсем друга посока..
Бях току-що навършил 16 г., когато приятел ми предложи романа на Пърсиг. Да, „Дзен и…“ също е от трудните четива, обаче за сметка на това е страхотно провокативна за любознателните, които се стремят да преодолеят шаблоните и стереотипите. Прочетох романа за няколко дена, макар и да е „трудно четиво“. И оттогава го препрочитам през няколко години. От тази позиция смятам, че — напротив — „Дзен и…“ е чудесна книга за събудени хора с едва стартирал жизнен опит — перфектен роман на съзряването.
Книгата наистина е трудна за четене на моменти, абсурд е да се ориентираш и запомниш цялата рода, но не това е важното. Важно е усещането, магията, мъдростта. Имената нарочно се повтарят, както в семействата в реалния живот, героите са понякога откровени идиоти, както в реалността, а има и доста хипербола и сатира -като пипер в манджата. Опитвах да прочета книгата няколко пъти, но успях да я харесам и прочета чак в зряла възраст. Затова мненията са толкова различни, зависи кога и кой я чете. Аз лично се влюбих в Любов по време на холера, най — гениалната, умна, смешна, тъжна творба за всички времена (за мен ), после изчетох почти всичко на Маркес. Препоръчвам да пробвате този подход.
Благодаря за възможността да я прочета!
Може би не е моя тип литература, но тази книга не успя да ме грабне изцяло. В никакъв случай не мога да кажа, че творбата е лоша или дори, както съм чувал някои хора да се изразяват, гнусна и безсмислена. Основната идея за самотата много ярко и силно е предадена във всеки един от героите. Като цяло, книгата буквално прелива от идеи и житейски истини, може би дори прекалено много. Някак си разпиляна ми се струва. Имаше моменти, в които се усмихвах от очарованието на магическите символи и хиперболи на Маркес и други моменти, в които сякаш събитията просто се редуваха едно след друго. Така го усетих. Пак казвам, идеите са много, разнообразни и дълбоки, но самата фабула не наелектризира вътрешното усещане. Маркес толкова се е съсредоточил върху магическия реализъм, че на моменти наистина изпуска реализма и остава само магията. Това е хубаво от гледна точка на идеите, но не и за развитието на романа. Още след първите стотина страници основната идея на книгата е абсолютно прозрачна. Нататък самотата вече не търпи промени. Мисля да прочета други произведения на автора и след това пак да се върна на „Сто години самота“.
Когато човек се пробва да пише,разбира колко трудно се пише в стил Габриел Г арсия Маркес,уникално подбрани думи словосъчетания и изказ,брилянтен е!И. Да кажа ,че награждаваните книги не са тези с уникален сюжет,какво казва самата история,а как го казва-стил и повествование,начина по който достига до читателя."Сто години самота" е незабравим шедьовър с реализъм и мистичност,завладява съзнанието ,от книгите ,които не се забравят.За това,ако мислиш да пишеш ти казват да четеш Толстой,Маркес,Флобер ,а не дребни булевардни романчета,с евтин любовен привкус.Адмирации и за много съвременни писатели ,тачантливо младо поколение.
Бях на 23–24 години, когато я прочетох, в руски превод. Никаква преграда не усетих, както някои от пишещите във форума — напротив, бях като омагьосан и няколко месеца само за нея говорех, бях станал пълен досадник дори за приятелите, които обичаха литературата. Голямо преживяване беше за мен. По-късно излезе българския превод. Да бъда простен от преводача, но тогава не ми хареса — толкова силно беше първото впечатление, а и руснаците имаха добра преводаческа школа. Сега чета българския превод с голямо удоволствие, магията действа.
Някой спомена за Параграф 22. Същия случай — първо на руски, много ме зарадва, смеех се на глас; после българския превод не ми хареса. Не съм имал след това случай да я прочета на български след години, може и да ми хареса.
С Томас Ман съм се мъчил упорито първите 50-на страници, напр. Вълшебната планина, Д-р Фаустус, но след това вече навлизах в мисленето му, стила, ритъма, и им се наслаждавах.
Хубави времена, вече чета малко.
Хубава книга. Голяма тухла. Хареса ми, но няма да я дочета. Според мен книгата може да се компресира на 200 странички и ще стане още по добра. Не бих я прочел, заради цунамито от емоции и случки — понякога се слага запетая, понякога се нуждаем от глътка въздух. Мнението е мое и не ме убеждавайте, че страдам от дефицит на внимание (а може и да страдам). Сравнявам я с творбите на Бернини — страхотен скулптор, но гледам ли негов мрамор повече от 15 минути — бих го строшил. Следващият коментар ще е че нищо не разбирам, така че си го спестете (а може и да не разбирам.. знам ли?). Ако имате време — прочетете я. Аз не съжалявам — добра е!
Не успях да я намеря в библиотеката във Варна и съм щастлива, че тук я има и ще мога да я прочета:) Чела съм „Любов по време на холера“ и „Продавач на чудеса“. И двете са страхотни, сигурна съм, че и тази ще ми хареса.
Определено НЕ задоволи очакванията ми! Стилът, подредбата на мисли, героите и историята, като цяло, е меко казано не интересна. Мое мнение, не задължавам никого да е съгласен с мен :)
Книгата определено има и силни моменти (макар и малко). Не е точен пример, но на това се смях с глас:
" Показваше им стъпките, без да ги докосва, и тактуваше с метроном под учтивата бдителност на Урсула, която не остави гостната нито за миг, докато дъщерите й вземаха уроците. Тия дни Пиетро Креспи носеше особени панталони, съвсем гъвкави и прилепнали, и леки обувчици за танц.
— Няма какво толкова да се тревожиш — казваше Хосе-Аркадио
Буендия на жена си. — Тоя човек е педеруга. "
;-) :D
Не ми хареса книгата. „Любов по време на холера“ е по-добра.
Като картина на Пикасо — Герника и други
Много е важно да уточним „пълнотата“ на книгата — ако това е изданието от края на 70-те години, значи е орязано, тъй ли?
Текстът на български е пълен превод на романа на Маркес. И никога не е имало съкратен такъв. Испаноезичните оригинали на Маркес са достъпни в интернет и може да се направи сравнение.
„Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.“
Книгата писах по-горе има страхо(вит)тен финал ама и какво начало има само!
Реших да посегна към творчеството на Маркес за втори път ,след като изстрадах разочарованието на Любов по време на холера. Четенето на Сто години самота беше още по- мъчително за мен. Смятам ,че писатели като Достоевски Стайнбек, Ремарк , Хосейни , Шоу , …. са титани сравнени с Маркес. Така наречения майстор на магическия реализъм или по скоро лудост ме обърка тотално . Банални послания , съпроводени с голям брой излишни персонажи , които живеят във време без точни години и дати. Персонажи , които летят , деца със свински опашки и тн. Съжалявам за негативното мнения , което изказвам,но реших да напиша първия си пост ,разочарован от поредния прехвален ,,вечен’’ роман.
Не посягай повече към творчеството на Маркес. То няма нужда от такива като теб.
От целия нонсенс, на който викате мнение най ме забавлява критиката, че авторът не посочвал точни дати и години все едно това е документ за реално място и хора, а не „притча“, в чието начало се казваше, че:
„(…) Светът беше толкова скорошен, че много неща нямаха име, и за да ги споменат, трябваше да ги посочват с пръст.“
Със сигурност книгата може да предизвика противоречиви мнения, но причината е , че тя не е предназначена за всеки. Неподражаема класа и стил, единствен Маркес, няма как да се хареса от хора свикнали повече с консуматорската и лесна за предъвкване литература. Аз открих в нея една ярка вселена, изпълнена с живот и смисъл. И със сигурност един прочит не е достатъчен.
Това е най-отвратителното, гнусно и безсмислено нещо, което съм чела. Два месеца се мъчих, но 202 страници безсмислени брътвежи стигат. Отказах се. Измъчена, объркана, отегчена и погнусена.
Слава Богу, че мнозинството от прочелите го не мислят като Вас!
Тази книга успява да заинтригува само хората, които имат склонност да разбират тънкият философски момент, който се разгръща заедно със сюжета! Една от любимите ми книги, успява да накара човек, да си зададе много въпроси.
Маркес… великолепен. Да си живял и да не си чел Маркес… просто загуба. Не знам дали има слаба книга. Хроника за една предизвестена смърт, Любов по време на холера, Сто години самота… Маркес е голям!
deni2try@ случайно попаднах на Вашия коментар и си избрах четиво — Хроника за една предизвестена смърт на Маркес. Прочетох я на един дъх и споделям мнението Ви, че е голяма загуба, ако през живота си човек не прочете поне едно нещо от Маркес. Хрониката е много увлекателна и най — впечатляващото за мен беше, когато открих, че е написана по действителни събития. Животът е пълен с невероятни истории, една от които Маркес е успял по уникален начин да овековечи в литературна творба.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.