Читателски коментари

Книгата е уникална, блестяща, велика.. и като такава естествено не е за всеки, както не е за всеки и като цяло творчеството на този писател.

Тази и "Махалото.. " са за сега единствените, които съм чел на Еко, но съм наясно с голяма част от отзивите за останалите му творби, които също се надявам да намеря време да прочета някой ден.

Най-чистосърдечно бих искал да дам следния съвет на тези, които нищо негово още не са чели — не започвайте нито с "Името.. ", нито с "Махалото.. "! Прочетете някоя от останалите му книги преди това и ако успеете да стигнете до края, чак тогава се заемете с тези двете!

Шедьоври са и в случай, че Еко с уникалния си стил наистина се окаже вашият писател (шансовете това да се случи не са особено големи), така ще имате необходимата подготовка наистина да им се насладите.

При мен нещата не се случиха точно така — прочитът на "Махалото.. " ми отне цели 4 или 5 г. като след всяко прекъсване ми беше необходима огромна сила на волята за да започна отново. След като все пак я прочетох обаче, бях адски доволен от положените усилия и прочитът на "Името.. " се оказа истинско удоволствие.

Дано това бъде от помощ на някого, защото ми се иска някой и на мен да ми беше дал такъв съвет, когато му беше времето.

Malka smyrt, много добър въпрос! Ако продължавате да си го задавате и четете по темата със същата задълбоченост като мен, имате доста добри шансове да разберете колко посредствен писател и колко безскрупулен бизнесмен въщност е Дан Браун.

;)

Това е първата книга на Дончев, която чета и след нея е малко вероятно да подхвана друга негова. Ако вече бях чел толкова хвалената и оплювана „Време разделно“ и ми беше харесала, то може би, като резултат на симпатия към автора би ми харесала и тази, но нещата съвсем не стоят по този начин.

Както и да е — „разни хора, разни идеали“. Никак не искам да развалям удоволствието на тези, с идеали различни от моите и затова ще кажа само следното — ако темата за тайната книга на богомилите ви е интересна, прочетете „Тайната книга“ на П. Бобев (има я тук) и сами си вадете заключенията коя от двете ви е било по-интересно да четете и кой от двамата писатели пише по-увлекателно!

Приятно четене!

Малко известен български писател, но стилът му, а и тази книга като цяло бих определил като ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ.

Не съм наясно до колко произведението е исторически достоверно, но като литература определено е увлекателно и извинете ме за клишетата, но наистина „се чете на един дъх, не ти се иска да свършва и те кара да се замислиш за някои неща“. :D

Отне ми няколко години да я довърша тази книга и от редицата коментари, на които съм попадал по форуми, групи и т. н., останах с впечатление, че не само не съм бил единственият в подобна ситуация, но доста читатели въобще не стигат до края. С това на ум аз лично въобще не искам да съм на мястото на повечето хора, почващи я за пръв път, но пък от друга страна с удоволствие бих я препрочел, ако някой ден намеря време за това.

Към споменатите по-горе имам следния съвет — каквото и да става и както и да се почувствате, напредвайки с книгата, просто продължавайте да четете! Шансовете да се радвате, че сте успели да преминете през всичката досада и всичкото объркване и да завършите книгата, аз лично изчислявам на поне 90%

Това беше първата книга на Еко, която подхващам и след нея „Името на розата“ с най-голямо удоволствие просто я вдъхнах за около седмица, доколкото помня.

С чиста съвест мога да кажа, че е едно от най-уникалните произведения, които съм чел и като такова заслужава всичките положителни, а и отрицателни коментари, изписани по негов адрес.

И накрая (spoilers ahead) за тези, които вече са я чели — според мен тоя зъл мръсник Умберто въобще не осмива конспираривните теории и техните последователи, а целта му е поне едно ниво по-задълбочена — чрез подобно интелигентно осмиване да убеди по-голямата част от интелигенцията в света (която всъщност има потенциала да узнае истината), че конспирация не съществува и така да спомогне за постигането на целите на последната! :D

Изключително интересна книга ;Препоръчвам я

И на мен историята ми хареса, имаше си от всичко по малко — страст, интрига, тъмни тайни от миналото и много, много доброта и ведрост у главната героиня. Малко досадно беше непрекъснатото повтаряне на името Джилкрайст — „Джилкрайстови това, Джилкрайстови онова“, но като цяло книгата е хубава.

Доста еднообразна, без всякакъв смисъл. Деветата глава ми беше интересна, но самият край беше малко претупан.

Книгата е интересна, различна и увлекателна. Не е типичният любовен роман и точно заради това ми хареса. Мисля, че си заслужава четенето. Интересно е развита темата за слабостите на хората и за чувствата на децата в семейства с проблеми.

Един от най завладяващите поредици на любимия ми автор

Спокойният,уреден и идиличен живот на бюргера. Май тези „важни неща“ е имал предвид Светозар?!

Лора хич не съм съгласен! Сюжета,(историята),е без значение. Историята на Ромео и Жулиета например,е банална,но как гениално я е описал Шекспир!

А кои са те :) ?

Нищо не разбрах. ????

Голям интерес предизвикаха тези разкази!(?)

За мен човека не пише лошо, въпросът е, че трябва да намери история, която си струва да разкаже. Пък и сякаш не фантазира, а просто разказва някакво ежедневие, което е леко скучно за четене, все пак явно не изживява живота на Буковски, че да има какво да намериш четейки. Та лично аз оцених историята, все едно аз да седна да разкажа как днес съм отишла в парка и 2 часа съм търсила тоалетна да се облекча, много забавно.

Какво да кажа- страхотна поредица! В началото като видях колко много са книгите, ми беше трудно да повярвам, че всичките ще са добри. Често явление е да започват силно и към края да не са толкова интересни, но за разлика от други поредици, с доста по-малко книги, тази е вълнуваща от началото до края! Всяка една книга ми беше интересна и с много хумор, даже не мога да си избера фаворит. Благодаря на екипа за целия им труд и че го споделят с нас!

Когато издават книгата — 1992г. Тарт е била на 19г. Смехотворно е да се пише,че я е мъдрила 10 години.

Той оставаше все по-сам и по-сам, докато накрая не остана най-сам :)

Хич ли не те слуша Жеко, те си му пророкувал такова тъмно бъдеще, а, Янко? :)

Яко активно мероприятие сте му спретнали на Янко. Явно някой/някоя много му е набрал/а…

И разбира се, накъде без читателя Фракс?

Пошъл фарс.