Читателски коментари

Книгата е повече от невероятна! Исках да я прочета просто от любопитство, чудех се с какво толкова може да е известна, но разбрах веднага щом я започнах. Смятам, че всеки, който би искал да остане запленен от завладяваща история, живи герои и описания, трябва да я прочете!

Не случайно това е една от най-добрите книги писани някога. Като хардкор атеист, книгата ми хареса невероятно. Истински образи, перфектни творчески похвати и невероятна атмосфера. Едно безкрайно „благодаря“ на автора, че е споделил с човечеството, част от своята дарба за писане.

Невероятно заплетена история с неочакван край! Неслучайно Еко е един от класиците на 20 век — велик просто!!! :)

Книгата не случайно се определя като „шедьовър“. Безкрайно завладяваща и по своему „оригинална“. Разсъжденията и разказът са на много високо ниво, за което я и препоръчвам с две ръце.

П.П. Тези, които я прочетат, могат да проверят доколко представите им съвпадат с филма по книгата от 1986 год. (с Шон Конъри и Крисчън Слейтър). Филмът не е лош, но по мое скромно мнение, както по-често се получава, книгата е в пъти по-добра.

Насърчен от многото положителни коментари, препрочетох „Името на розата“ след повече от 20 години. Тогава, през 80-те бях гледал и филма, и още имах спомен за историята.

Това, което ми се искаше този път беше в зряла възраст да се насладя на великолепния стил на разказа. И точно това не се получи.

Намирам повествованието за тегаво, стилът за обикновен, а мярката за пропусната. Многословието на автора прави четенето на моменти мъчително.

Разбирам и оценявам желанието му да пресъздаде ярка и исторически прецизна картина на описвания период. Възхищавам се от познанията и възможностите му.

Героите всъщност не са особено живи. Живи са контекста, средата и проблемите, занимавали света през средновековието.

Получих своето удовлетворение от обемистия текст от неочаквано място: Научно, многословно и правдиво книгата показва безизходицата на християнството, фалшът на порядките, безвъзвратната загуба на столетия в потискане на критичното мислене. Пред нас оживява цял свят от окаяни слепци. За атеист като мен, който отдавна не търси доказателства срещу религията, „Името на розата“ беше мъчително и неочаквано пренасяне в мракобесните времена на християнска догматика, време когато за населението на Европа не е имало никаква надежда.

Кара ме да се радвам, че живея във време, когато имам правото, свободата и възможността тотално да игнорирам религията; да виждам, че науката и прогреса поне частично са победили.

След като завърших книгата опитах отново да гледам филма, но ми се видя постен и безинтересен, и се отказах…

В едно допълнително есе Еко описва намеренията си относно този роман — всъщност не става въпрос нито за криминална история, нито за правдиво, историческо прецизно, отразяване на средновековието, а най-малко пък — за критика на църковни нрави от гледна точка на атеизма. Романът е експеримент, изграден изцяло от средновековни цитати, действащите лица в него са „книжовници“ в смисъл, че действат според книгите, с които живеят и самите те са като цитати от тях, разсъждават, изразяват се и т. н. само чрез вече написаното слово. Огромната заслуга на романа е, че успява да ни потопи в атмосферата на средновековния начин на мислене, с неговата многословност, обърканост, но въпреки всичко търсеща в лабиринта на мисли и думи вертикалната пътечка, която извежда до идеята за Създателя, необременена от случващото се наоколо. В това отношение романът е своеобразна антология на средновековната (а и по-старата) литература и на средновековно-книжовния начин на мислене, представена във вида на семиотично изследване (замаскирано като криминално разследване). И пред вид тези цели — едно наистина виртуозно произведение. Всъщност бих се радвал да видя тук и споменатото есе, там всичко е казано много точно. Що се отнася до филма — Еко не беше много съгласен с него, особено когато противоречи на исторически истини, каквито той се беше постарал да прецизира в романа си. Е да, зрелищен е, „грабва“, голям режисьор го прави, добре актьори, обаче си остава нещо сънсем друго, в някои отношения противоположно на романа.