Читателски коментари

Красива и грозна книга..

Красива защото изпъква доброта от всеки ред…

Грозна заради времето, в което се развива действието…

Може би ако едно от двете отсъстваше нямаше да е пълно другото! Препоръчвам я.

Мисля, че такива книги ни правят малко или много по- добри. Или поне ни карат да се замислим за дребните неща в живота…

Поредната неповторима книга на Исабел Алиенде. Цвят, индианци, култура, революция и много живот ! Написана е толкова леко и увлекателно, а в същото време авторката отново отваря старите рани, за които не се говори.

Росалес е истински гений. В онзи чист, велик смисъл, който ние влагаме описвайки Яворов

Не разбирам какво толкова хубаво тврдите че има в тази книга. Да си призная, изобщо не ми хареса — локуми, локуми… изморих се. До 20 глава горе долу и След това имам чувство че авторката от пръстите си я е смукала. Главния герой е описан без грам гордост, постоянно си съчинява глупост. И тъкмо да се разберат и се скарат, после ха да се съберат и пак се скарат. Дочетох я с много усилия.

Аз пък съм раздвоена относно книгата. Стилът на писателката е ужасен, на моменти диалозите са нелогични, прекалено много дразнещи и завистливи персонажи, прекалено много време е отделено на к*рвата Лорейн, която изобщо не го заслужава, изобщо историята е писана на тъгадък (както е посочено в по.горен коментар). Иначе имаше и сполучливи моменти, благодарение на които успях да дочета книгата до края. (Отделно, че има доста правописни грешки.) Не мисля, че бих я прочела отново, както и че бих прочела друго от тази писателка.

Добре хайде още малко да дискутираме. Войниците във Вермахтът на всеки фронт са празнували Коледа! Както и целият народ. А пък на всеки немски танк е бил изрисуван християнският кръст. Това ако не е пълна религиозна свобода — не знам! Папата (и Ватикана) е бил един от близките приятели и съмишленици на Фюрера. (Докато КГБ и българската ДС се опитаха да убият един папа!)

Чудя се къде видяхте антисемитизъм в писанията ми?! Наистина!

НЕП-а връща земята на руските селяни,но само държавата е имала право да им изкупува реколтата и „стоката“. Не по врат,а по шия! Не може и дума да става за сравнение със свободният немски селянин.

Не ми е известно дворяни да е имало в болшевишката върхушка — те са избити до крак още в началото. Имало е в Червената армия и най-вече в тайните служби някои хора със „синя кръв“,но на много ниско йерархично ниво.

Останалото са само Ваши предположения,а нали уточних че фактите са най-важни.

Да се върнем на Ремарк. Като казахте „исторически феномени“,и до днес няма ясно обяснение за Холокоста. И въобще за феномена Геноцид. Счита се,че ВСЯКО чувство може да стане патологично,ако премине една тънка граница. Обаче е почти невъзможно да се предвиди кога някой човек или народе ще я прекрачи. Нещо е станало в душата на немският народ след Първата световна война,което е предизвикало патологична СМЪРТНА омраза към евреите. (Същият проблем за изясняване имаме с арменският геноцид…)

П.П.

Щях да забравя. Нацистите Франко и Пиночет опровергават Вашите зловещи предположения…

Оставям настрана абсурдното твърдение за пълната религиозна свобода. :D Надявам се, че не е проява на зле прикрит антисемитизъм.

А когато се анализират исторически феномени, следва да се разглеждат в тяхната процесуалност. И в СССР по времето на НЭП-а много от гореизброените свободи са били отпуснати на гражданите. От 1929 г. нататък обаче мандалото хлопва…

Хитлер и обкръжение просто не са „разполагали“ с историческо време и исторически „шанс“ за свой Великий перелом. Иначе и Адолф като своя събрат по ултралевичарство Бенито щеше да инициира някоя зловеща Социална република….

Апропо — и в болшевишката върхушка има дворяни и царски офицери, това е всеизвестно — известна е също тяхната съдба 30-те веселые години на миналия век.

Ще гледам да съм кратък,защото темата не е точно за Читанка. Важни са фактите,а не толкова истините,(идеологиите). Ето някои факти за нацизма:

1. Свобода на пътуванията. Всеки може да напусне страната,ако не му харесва в нея.

2. Аристокрацията е жива и здрава и дори управлява. Граф фон Шуленбург например,е посланик в Москва.

3. Има пълна свобода на религиите. (Освен на юдаизма).

4. Селяните притежават земята си и са свободни да правят с нея какво пожелаят. Почти всичко е частна собственост,но държавата е основният клиент-поръчител на частните фирми.

5. Забранени са общо-взето малък брой книги и автори — предимно евреи. Но тъй като границите са отворени,немецът е можел безпроблемно да се сдобие с която си иска книга от съседните страни като Швейцария или Швеция например.

Комунизъм:

1. Границите са затворени и се стреля по всеки опитващ се да избяга през тях.

2. Аристокрацията е избита или прокудена,(като Цар Симеон например).

3. Религията е забранена. Всяка религия.

4. На селяните е отнета земята и са вкарани насила в кооперации,където те деградират. Селянин без земя,не е селянин.

5. Цензурата е тотална и ужасяваща! Вредите от нея се усещат и до днес. През 45-те години комунизъм у нас,няма издадени творби на западни философи,например. Само „Погнусата“ на Сартър и „Чумата“ на Камю,но те са литературни произведения.

Толкова стига…?

Главната героиня е меко казано отврат, със сигурност никога повече няма да я прочета, а аз наистина харесвам Греъм.

А какви по-точно са разликите между комунизма и нацизма, които ни позволяват да се ориентираме правилно в живота?

Освен идеологическите разлики, очаквам да бъдат посочени и разлики в резултатите от двата експеримента.

Романът на Стефан Цвайг се казва „В омаята на преображението“ и го има тук в сайта на Читанка.

Ако приемаме за най-важни приликите,тогава всичко около нас ще изглежда…ЕДНАКВО! Опростено,просто и просташко! Точно вглеждането в разликите ни помагат да се ориентираме по-правилно в живота. Когато сравняваме някоя книга с друга,или писател с друг писател,не обръщаме внимание на приликите,а на разликите.

Ремарк е великолепен писател,но Стефан Цвайг е хиляди пъти по достоверен в описанието и обяснението на онези времена в дневниците си и единственият си роман. Това е и допълнение към коментара на колегата Yenki…

Различията между комунизма и нацизма са съществени. Но от това не печели морално предимство нито националсоциализмът, нито комунизмът.

Впрочем приликите между тях са много по-съществени…

Не съм съгласен с едно — да се слага знак на равенство между комунизмът и националсоциализмът! Разликите между тях са огромни. Ще спра до тук…

Човек може да намери сили да прости единствено ако разбира причините.

В концентрационния лагер, ужасът няма причина, няма обяснение.

Много силна книга!

Много тъжна и трогателна история, към която авторът много умело е вплел елементите на фантастиката и науката.

Интересно е, че авторът не е избрал да представи романа като 100-процентова преекспонирана научна фантастика, а по-скоро като житейска история, такава, каквато би трябвало да бъде, примесена с фантастичното.

Чудесен коментар, за който Ви поздравявам и Ви благодаря!

Темата за сблъсъка — и несъвместимостта — на „старата култура“ в лицето на Х.Х. и масовата консуматорска „култура“, чийто завършен продукт е Лолита, безспорно е много повече от фон на разгръщащата се в романа драма. Но по мое мнение тази тема, макар и съществена, все пак не е централна. За мен централният проблем е трагичността на любовта, фаталността на разминаването, изначалната ѝ невъзможност. Нали помните изречението в края: „Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед“? И в това развитие на романа има нещо типично руско, казвам го без ирония и без да влагам нещо отрицателно. Като читател обаче изпитвам лека носталгия по първоначалния герой Х.Х. — зъл и уязвим едновременно, блестящ тактик, непоправим циник с рентгенов поглед за фалша, безспорно извратен, но толкова обаятелен и безпощаден манипулатор, че човек, пряко волята си, става съпричастен с недопустимото му желание и иска то да бъде осъществено. Само две произведения са ме карали да се чувствам така — „Макбет“ и „Лолита“. За съжаление развръзката на романа някак опростява образа, снема противоречието между чудовищността му и нашата съпричастност с нея, а именно то за мен е най-интересният ефект от разказа, въпреки че познавам хора, които не можаха да прочетат цялата книга поради отвращение към главния герой.

Аз я прочетох за една нощ още когато излезе и после не знаех на кой свят съм. Оттогава редовно се връщам към нея. Шеметни висоти на изкуството, раздиращо откровение, абсолютен шедьовър. В личната ми класация е в десетката на най-добрите литературни творби за всички времена.

Много хубава история, в която има много болка и мъка, но и много любов и страст. Прекрасни герои със силни характери и малко индианска мистика. Много ми хареса.

Прочетох книгата след -„На изток от рая“. За мен по-добрата книга и мой фаворит си остава На изток от рая.

„Малко известен български писател“ — не бих казал. Особенно за по-големите (на години) любители на фантастиката. Та някой негови произведения са направо изкопирани от Холивуд. „Джурасик парк“ например е малко по-разширен вариант на „Каменното яйце“ и т.н. Определено има какво да се прочете от неговите произведения.