Читателски коментари

(за „Странният рицар на свещената книга“ от Антон Дончев)

  • 1. Вероника (15 юли 2008 в 21:40)

    Прочетох книгата на един дьх.

    Има истини ,които усещаме интуитивно.

    Този роман го почуствах много близьк и реален.

    С удоволствие ще го препрочета,нещо което правя много рядко при художествената литература.

    Благодарна сьм .че го има този роман.

    С уважение и почит се обрьщам кьм автора ,който ни е извадил от забвение много важни моменти от българската история и ги е предал в изключително увлекателна форма.

  • 2. Росина Хаджийска (20 ноември 2008 в 14:08)

    Този роман е поредното безценно и неповторимо произведение на Антон Дончев. Всяко изречение, написано от неговата ръка е изпълнено с толкова дълбока и толкова разбираема, достъпна за човешкия разум философия. Странно е да прочетеш своите собствени мисли, изречени от друг; предадени с думи, които винаги си търсил, а никога не си намирал. Това е величието на неговата дарба — способността да докосне и изкаже онова, което инстинктивно мислим, но ограничеността на нашето въображение не ни позволява да открием формата, в която са го въплътим.

  • 3. almustafa (25 октомври 2018 в 19:49)

    Това е първата книга на Дончев, която чета и след нея е малко вероятно да подхвана друга негова. Ако вече бях чел толкова хвалената и оплювана „Време разделно“ и ми беше харесала, то може би, като резултат на симпатия към автора би ми харесала и тази, но нещата съвсем не стоят по този начин.

    Както и да е — „разни хора, разни идеали“. Никак не искам да развалям удоволствието на тези, с идеали различни от моите и затова ще кажа само следното — ако темата за тайната книга на богомилите ви е интересна, прочетете „Тайната книга“ на П. Бобев (има я тук) и сами си вадете заключенията коя от двете ви е било по-интересно да четете и кой от двамата писатели пише по-увлекателно!

    Приятно четене!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.