Читателски коментари

Не знам защо качвате тия словесни диарии?

Мислех, че коментарите на останалите читатели са преувеличени относно насилието в книгата, но се оказаха прави. ТВЪРДЕ МНОГО НАСИЛИЕ! В реалния свят, ако една жена, като главната героиня преживее това, което пише в книгата, едва ли всичко ще завърши с хубав край. Иначе сюжета е хубав, интензивен и няма излишни размотавания, но с малки забележки. Напр. наивно е да се внушава, че героинята не успява да каже, че не е проститутка и допуска безропотно да я съблекат непознати мъже…също така премълчаването й че е бременна, когато любимия й заминава задълго, защото видите ли пак неуспяла да се изкаже в последната им нощ заедно….но иначе имаше и осезаемо силни моменти, като сцената с приятелката й когато я молеше да й помогне да се самоубие за да не преживее групово изнасилване в лагера на диваците…макар че за първи път прочетох, че индианците са пленявали бели жени за да ги правят племенни проститутки….мисля, че авторката е пресолила манджата с това…

Плоско

Героя в разказа не е много с всичкия си. Обеля, гробища? Да видел просто…..

Отново се върнах към романа. Този път оцених по-добре и ярката индивидуалност на всеки един от героите, и саркастичния, тъжен финес, с който се поставят проблемите — и социални, и чисто човешки. Книга, която оставя следа в теб и с всеки следващ прочит откриваш още нещо, което да те докосне.

боже, голяма простия е че са използвали имената на английските аристократи от XV век Елизабет, Мери, Сесил, Робърт (граф Лестър), и са ги напъхали в някакви съвременни шаблони, явно смятат публиката за много тъпа, че няма да се сети с тези имена и този сюжет откъде е всичко.

Романът ми допадна. Драматизмът на събитията, превратностите на съдбата са описани много реалистично. Образите на героите са издържани, а развитието на сюжетната линия е интересна.

Хубава, романтична история, наситена с много страст и силни чувства, написана в много приятен стил. Много ми хареса и я препоръчвам.

Слез, Господи, си прибери вересиите!

янко,

Благодаря ти че няма да създаваш поколение!

OoO!

Шокиращо.безумие…едно му признавам на автора — много натуралистично поднесено.

Защо?

Тази книга е доста по-посредствена в сравнение с другата качена тук от същата писателка. Главната героиня беше доста дразнеща на моменти, глупавата ѝ гордост беше причина за доста недоразумения между героите, стилът на писане на историята нещо не ми допадна. Все пак става за един прочит в свободното време.

Книгата е наистина интересна, но не ми хареса как сюжетът препуска през годините. Само случки, случки, описани подробно, а за чувствата на Топаз и Роуина след всяка от тях има по едно изречение.

Здравейте

благодаря за тази книга.Имам само един , доуточняващ въпрос ?

М.Дитрих има общо пет автобиографични книги , под пет заглавия.Две от тях са:

Nehmt nur mein Leben, 1979 год., в превод „Вземете моят живот“ или …."Животът ми вземете без остатък", издавана на бг език .

Ich bin, Gott sei Dank, Berlinerin … адаптиран превод „Слава богу ,аз съм момиче от Берлин «….или ….»Аз съм , слава на бога, момиче на Берлин“

I’m thank God, a Berliner by Marlene Dietrich, 1987 год., англ.изд.

неиздавана на бг език.

Значи ли , че тези две книга, всъщност са една и съща, излезнали в западният печат в две различни години, под различни имена ?!?!?

Ако не е така, моля уточнете, всъщност : Вие коя от двете книги сте поставили тук ….има разминаване в Оригиналното заглавие и Главното Заглавие на книгата , поставено от Вас.

Българското издание „Живота ми вземете без остатък…“, излиза през 1988 год,

Уникален! Чете се на един дъх!

Блудкав ’’ роман ’’. Не си струва четенето, което излиза около 5–10 минути.

Съгласна съм с горния коментар. Свежарска история, непретенциозна, но разтоварваща. Прочетох я с удоволствие.

Не! Благодаря!

Страхотна е! Препоръчвам …