Това е първата книга на Дончев, която чета и след нея е малко вероятно да подхвана друга негова. Ако вече бях чел толкова хвалената и оплювана „Време разделно“ и ми беше харесала, то може би, като резултат на симпатия към автора би ми харесала и тази, но нещата съвсем не стоят по този начин.
Както и да е — „разни хора, разни идеали“. Никак не искам да развалям удоволствието на тези, с идеали различни от моите и затова ще кажа само следното — ако темата за тайната книга на богомилите ви е интересна, прочетете „Тайната книга“ на П. Бобев (има я тук) и сами си вадете заключенията коя от двете ви е било по-интересно да четете и кой от двамата писатели пише по-увлекателно!
Приятно четене!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.