Читателски коментари

Изключително ценно четиво.

Писано с яснота и проницателност, без академизъм,което прави прочита приятен и поучителен!

Големи благодарности за качването на тази книга!????

…осеян…ето пак! )))

…осеян…ето пак :)

До @maket

Ха, ха, за правописните грешки ви подкрепям!

Не е приятно да се чете текст, осеяно с такива!

Това е и основната причина, поради която не качвам текстове :)….моля да ме извините! )))

Още един от тъй наречения самопровъзгласен френски елит, който подлага на безпощадна критика този велик поет!

Жалък опит да подражи на този, който низвергва,но нали който не разбира, осъжда!

Отвратена съм!

Виждате неравенство там,където го няма! Върховната точка на удоволствие при мъжа е когато взима,а при жената — когато дава. Къде виждате неравенство в това?! Така пише и в класическите книги:"Той я ОБЛАДА. Тя се ОТДАДЕ." Всички други размишления различни от този закон на човешката природа,са просто модерни декадентски отклонения.

Не липсата на любов,а на приятелство проваля брака.

Влюбеният винаги се стреми — невинно и цинично — да „обработи“ и „омеси“ по свое желание човека,когото обича. (Не из основи. И не толкова реално,колкото виртуално,във въображението си.) Как иначе би го обичал?! Какво се получава след това „омесване“ няма значение,важен е процеса. Желанието за „мирно съвместно съществуване“ е едно от декадентските отклонения,за които ставаше дума по-горе.

Младият човек обича ДЪЛБОКО,възрастният — ЛОГИЧНО,(интелектуално). В мигът обаче,когато вкараме логика в любовта,ние я убиваме и препарираме! Затова и само младият човек,(до към 30-ет годишна възраст),е способен да се влюби и обича. След тази възраст обичаме СПОМЕНА за любовта.

Само силният мъж може да завладее и задържи жена.

Тези, душевно осъкатените от тогавашния "френски елит "считали творчеството на Baudelaire като скандал и разврат.Те не са разбрали бунтуващата се разтормозена душа на този чувствителен човек, неговото вечно немирно съзнание, търсещ справедливостта и красотата сред най -голямата човешка мизерия!

Поет на контрастите, на мрачните чувства сред които се прокрадва светлината на надеждата. Тази вечно измамена надежда!

Какъв тежък живот е имал този мой най -свиден поет!Какво непризнание от съвременниците му и какво възторжено преоткриване на творчеството му от младежта сред студентите,които тайно се събирали да четат поезията му. Обожавам го!

Много полезна книга, особено за подрастващите, доста би могла да им обогати културата.

Да задържи. ..грешката е моя, не от автоматичното писане с виртуална клавиатура

…да задължи…

Целият проблем във взаимоотношения между мъжете и жените в любовта идва оттам, че за мъжете въпросната любов представлява едно кратко разтоварване на един заряд от страст и хормони, докато при жената, тя е едно зареждане на такива.Единият губи докато другият получава. И от двете страни се получава едно неравенство, което води до напрежение по-нататък в разбирателство в брака.Не би ли било по-добре отношенията да са на взаимно даване,да има обмяната и диалог, да се допълват различията вместо да не се толерират такива при другия пол, да няма една част която властва над другата.

Тогава само можем да се обогатим и да постигнем градивни отношения.

Заключенията не са много обнадеждаващи -докато присъстват силни чувства, винаги ще има неравновесие в една връзка. Любовта се обрича сама себе-си на угасване и тогава започват отрицателните емоции.

Жената, смятам, в това отношение е по-независима. Тя се стреми да постигне това спокойно равновесие в отношенията и да ги превърне в приятелски когато пламенните преживявания приключат. Жената живее чрез словото, чрез разговора и много повече интелектуализира любовта отколкото мъжете. Това е и причината лесно да преживява и загърбва разочарованията си.За да задаржи една жена до себе-си (в сърцето си ),мъжа трябва да бъде един неизчерпаем извор на фантазия,да умее да говори и да слуша.А една жена не съумее ли да превърне партньора си в приятел и да прави компромиси е обречена на неуспех.

Така че,интересна книга в която разбираме, че повечето мъже са далеч по лесно устроени и не толкова взискателни.За тях е по- важна повърхността, те са като деца. Не задълбочават а при все това остават много зависими от тяхните желания, прищевки и настроения. А вътрешната свобода е именно да се отърсим от тях.Да не зависим дори от собствените си чувства. Тогава само можем да даваме безкористно и съответно да получаваме радост от това свое раздаване. Парадоксално е, но се оказва вярно!

Разбира се,това е моето виждане, не претендирам да съм непременно права.

Не я дочетох, лесбийските сцени и котката, която яде плацентата и малкото си ми дойдоха в повече!

Кратичко, но много сладко и отпускащо в мразовит почивен ден като днешния. Отличен фен превод, на който се насладих (без никакви правописни или пунктуални грешки като в повечето неща, които съм чела тук). И огромни благодарности към човека, направил превода. Да се надяваме, че ще видим тук и други преводи от поредицата.

Изобщо не е дублирана, просто си е същата книга, абсолютно цялата

Хареса ми. Действа разведряващо:)

Можем само да се радваме, че двама блестящи преводачи на Шекспир са ни дали възможност да четем великите му творби!

За мен преводът на Владимир Свинтила на „Сонети“ е шедьовър и по-добър няма! Често посягам към книгата и винаги ме побиват тръпки от красотата на изказа и мъдростта на думите. Вълнуващи стихове!

Когато чета някоя от 37-те пиеси на Шекспир, в превод на Валери Петров, неизменно усещам неподражаемото чувство за хумор на самия Валери Петров, вплетено в думите и изразите. Мисля си, че Шекспир и Валери Петров са се намерили в тези пиеси.

Само благодарение на магарешки инат прочетох книгата до края. Толкова глупости в роман на тази писателка не бях чела. Визирам измислената в романа философия на водата и бла-бла-бла прочее глупости. Главните герои бяха толкова странни, особено мъжкия персонаж, че на моменти изоставях книгата и почвах нещо друго. Криминалната интрига беше долу-горе добра и именно тя ме задържаше да я дочета. В добавка адски дразнещо беше присъствието на папагала и непрекъснатото споменаване на кея и магазинчетата по него. Никога не бих я прочела отново!

Преводачът е дал обяснение в бележка под линия — Аристофан(ИС) е „писател на пиеси“. . Все едно да наречеш обущаря „шивач на обувки“. Въпросният текст обаче притежава привилегията да е фен превод и според нечии разбирания следва да се отнасяме безкритично към пишман преводачите.

Присъединявам се към благодарностите на skirmish.

Интересно, кой е този Аристофанис?