Читателски коментари (за „Мъжете са от Марс, жените — от Венера “ от Джон Грей)

Целият проблем във взаимоотношения между мъжете и жените в любовта идва оттам, че за мъжете въпросната любов представлява едно кратко разтоварване на един заряд от страст и хормони, докато при жената, тя е едно зареждане на такива.Единият губи докато другият получава. И от двете страни се получава едно неравенство, което води до напрежение по-нататък в разбирателство в брака.Не би ли било по-добре отношенията да са на взаимно даване,да има обмяната и диалог, да се допълват различията вместо да не се толерират такива при другия пол, да няма една част която властва над другата.

Тогава само можем да се обогатим и да постигнем градивни отношения.

Заключенията не са много обнадеждаващи -докато присъстват силни чувства, винаги ще има неравновесие в една връзка. Любовта се обрича сама себе-си на угасване и тогава започват отрицателните емоции.

Жената, смятам, в това отношение е по-независима. Тя се стреми да постигне това спокойно равновесие в отношенията и да ги превърне в приятелски когато пламенните преживявания приключат. Жената живее чрез словото, чрез разговора и много повече интелектуализира любовта отколкото мъжете. Това е и причината лесно да преживява и загърбва разочарованията си.За да задаржи една жена до себе-си (в сърцето си ),мъжа трябва да бъде един неизчерпаем извор на фантазия,да умее да говори и да слуша.А една жена не съумее ли да превърне партньора си в приятел и да прави компромиси е обречена на неуспех.

Така че,интересна книга в която разбираме, че повечето мъже са далеч по лесно устроени и не толкова взискателни.За тях е по- важна повърхността, те са като деца. Не задълбочават а при все това остават много зависими от тяхните желания, прищевки и настроения. А вътрешната свобода е именно да се отърсим от тях.Да не зависим дори от собствените си чувства. Тогава само можем да даваме безкористно и съответно да получаваме радост от това свое раздаване. Парадоксално е, но се оказва вярно!

Разбира се,това е моето виждане, не претендирам да съм непременно права.