Читателски коментари

Определено ми хареса. Имаше си от всичко, и противоречиви емоции, и красиви моменти. Препоръчвам

Това е книга за приятелството, за обикновения живот и жаждата за освобождаване от оковите на материалистичния свят.Зад кадъра на веселието, което пресъздава компанията на тези задружни приятели, сплотени чрез обща съдба и вино, прозира една жестока безнадеждност.

Книга, в която се привързваме и ставаме съпричастни към живота на протагонистите, усещане,характерно за повечето творби на Стайнбек.

Много трогателна и много тъжна!

Здравейте.

Книга с противоречива участ. С ореол на класика, и обстрелвана за своята прозаичност, вял сюжет, сантимент в междуособиците и т.н. Общо взето — травиална история. Но в привидно простото е кодирано нещо по-дълбоко, лесно за пропускане….А именно..

Американската мечта за богатство, което неминуемо ще сбъдне всички желания..

Това е подтекстът…Парите и престижът не могат да купят всичко. Въпреки митологизмът и лъскавината на главния герой, отдавна желаната дама се оказва меркантилна и обикновена, което отчайва до смърт героя, който свършва удавен в собствения си неизползван басейн и това е трагизмът тук. На кратко — парите не могат да купят всичко. Особено щастието, такова, каквото го вижда всеки през своята призма. — Абстрактно и безформено. И опитвайки да му дадем форма и име сме сковани от собствените си ограничения и заблуди….И това умопомрачава именно, най-самоуверените…..

Защото „ДНК на Уотсън и Бери, Тайната на живота на Атънбъро, Космос, а и другите книги на Сейгън, Кратка история на времето на Хокинг“ са много хубави и интересни, аз лично съм завършил и понастоящем работя в сферата на биотехнологиите и науката не ми е съвсем чужда, но тези произведения няма да ти помогнат много, когато става дума за икономика, пари и социално положение.

Опитах се да разбера възгледите му, но не ги споделям.И това негово афиширане на превъзходство…! Нима не се е съмнявал в правотата си! Струва си човек да се замисли, особено за бичуването на християнството. Изобщо теми за размисъл.

Противоречи си малко, или много не знам ха-ха.. Най-вероятно те е срам да прочетеш написаното от теб и затова още не схваща..

Много трудна за четене и сещевременно истинска. Показва душите на нас човеците обладани от жажда за власт, а колкото до Хюрем (така правилно се изписва и произнася имато на главната героиня, а не Хурем) до-толкова е трашна че чак да се замислиш, дали искаш да си от женският пол!!!! И още нещо ако не си пораснал достатъчно не я чети, неудобни сцени има във всички книги… :)

Това определено е една от най-добрите книги на Джейн Ан Кренц (ако не и най-добрата). Великолепно забъркан коктейл от всички елементи, които може да приковат вниманието на читателя. Грабва те още с първите редове и не те оставя до края — мистерия, тайни от миналото, убийства — съспенс нон стоп от началото до края, заедно с любов, страст и известна доза комични елементи, на които доста се смях. Препоръчвам я!

Книгата има дълбочина на сюжета, изпраща послания и определено те кара да мислиш върху вечното и изначалното — добро и зло, роби и господари.

И в същото време имах усещането, че е писана от двама души, има места, които са като претупани и такива, които изненадват, докосват точната струна в читателя.

Споделям напълно мнението Ви!

„Метълистите например — пуснали мазните мръсни коси, навлекли старото перде на баба си за блуза и край, вижте ме колко съм интелигентен, не ми пука за външния ми вид, аз съм над тия неща и не слушам чалга. Само педалите слушат, а аз «кофея» и мятам мазна косичка на AC/DC и Металика. Чалгарите били гейове, били тъпи, а метълите — свръх хора.“

Янко, тук ( в горния абзац ), си надминал себе си, което никак не е лесно !

Продължавай — твори, не спирай!

Много приятна книга, и на мен ми хареса.

И аз я пропуснах тази книга, когато беше популярна в началото на 90-те, сега я прочетох на по-късен етап. На мен ми допадна детайлното описание на летището и то от различен повествователен ъгъл- през дейността на героите, всеки с неговите си задачи. На моменти ставаше наистина малко обстойна и суховата, но това се компенсираше с вникването в личните взаимоотношения между персонажите. Действието в началото се развиваше бавно, все едно се бута камък нагоре по хълм, но от един момент нататък рязко забърза и книгата се четеше на един дъх. Някой беше писал, че само Патрони бил добре обрисуван герой- на мен и други ми се сториха достоверни: и Мел, и Таня, стюардесата Гуен. Малко краят ми беше попретупан- очаквах като читател „да видя“ как спасените слизат от самолета, какво изпитват, къде отиват, самият Мел очаквах някак повече да съпреживее тяхната драма, а не след всичко това да мисли за следващите мерки за подобрения на летището, той все пак е човек, а не машина…Но като цяло добър, много добър роман, трябва да го раздават на всички, които работят по летищата, и на нашето също, мисля, че си е все така актуален и след 50 години.

Ако това е „творба“, къде е санитарния монимум?!

Преди няколко години моя приятелка ми препоръча да започна поредицата не от първата книга, а от третата — За честта на Вор. След това нямаше спиране — прочетох всичко качено на един дъх. Страхотна поредица.

Дали е правилно категоризирана като военна фантастика няма никакво значение за мен — книгите просто са хубави. Когато чета книга и лягам, и ставам с мисълта за нея, съжалявам когато свърши и горещо препоръчвам на приятели, то значи книгата е чудесна.

Съгласен съм с Катя. Книжката е сладка и се чете на един дъх обаче не я възприемам като военен роман. Сравнете баталните сцени с нещо писано от Бърнард Корнуел или Ерих Мария Ремарк или от списъка на Катя, по горе.

Всъщност мисля че книжките и за света на петте божества са доста по добри.

Много ми хареса! Имаше си всичко: любов, романтика, драма, екшън, мистерия, история… А вписването на оригиналната история за Ромео и Жулиета беше много сполучливо според мен.

Хубава книга, с много страст и емоции. Трудно ми е да повярвам, че един турски паша от 19-ти век може да има такова търпение към една жена, която на всяка крачка го изкарва от равновесие, но дето се вика какво ли не прави любовта. Поне в романите.

Зашеметяващ стил. Майсторство и ненадмината класика.

То в общи линии в София няма какво да се разгледа, освен църквите. Историческият музей е на майната си, художествените галерии са пълни само с репродукции… жалко, че не му е останало време за гробищата…