За съжаление, без да искам да обидя преводачката, бих казал че единствения за мен превод на сонетите е този на Валери Петров като ги чета в неин превод просто не е същото.
Тъй наречената от теб преводачка е преводач и е известен и то доста не само с преводите си. А ако не ти харесва неговия превод не го чети.
Четох ги тези на Валери ПЕтров и твърдя че Свинтила се е справил с порядъци по-добре.
Щом не ти харесват на Валери Петров не ги чети /да използвам твойте думи/, а Валери Петров „доколкото си спомням“ също не е само преводач. И относно порядъците … бая си се изхвърлил или поне напиши като културен човек, че за теб се е справил по-добре, иначе ще тярбва да се доказваш с много критика :)
Напълно съм съгласен. Всеки който разбира английски ще забележи също и че преводът на Свинтила е превод, на текстът на Петров е по-скоро собствена творба по мотиви от Шекспир.
Съжалявам, но е точно обратното. И най-елементарното сравнение го доказва — за знаещите английски то не подлежи на съмнение. Работата е там, че Свинтила превежда сонетите от руски език — при това от прекрасния в поетично отношение, но един от най-неточните преводи — този на Самуел Маршак. Маршак беше известен тъкмо с това, че пишеше поезия в духа и по мотиви на превеждания от него автор — историческо-естетическите условия в страната му толерираха подобно отношение към оригинала (да си спомним преразказите на Борис Заходер по „Мечо Пух“, които до момента минават за преводи). Още в първия ред на първия сонет има голямо смислово разминаване, второто четиристишие на български е буквален пренос на превода на Маршак — даже римите му са запазени и т. н. и т. н. Преводът на Валери Петров може да не е така „изгладен“, може да звучи грапаво на моменти, но е наистина превод на онова, което пише Шекспир, доста точен за преводна поезия. При него се усеща и вътрешната връзка между преводач и поет, неизбежна, когато човек се залавя да преведе цялото творчество на един поет и драматург
В заглавната информация ясно е написано. Превод от английски. Свинтила е превеждал от английски език сонетите
Ако знаеше, поне две думи на английски (оставяйки настрана именуването н аВладимир Свинтила „преводачката“), щеше да разбереш, че „преводът“ на Валери Петров е свободно съчинение, или по-скоро измишльотини, на тема „Сонетите на Шекспир“.
Харесвам преводите на Валери Петров, но тук намерих доста добри решения и бих казала дори един доста по-добър превод на 66 сонет.
Според мен Шекспир е велик, независимо от превода.
Споделям мнението на hitchcockbgaudio, че Шекспир е велик, независимо от превода, но определено Свинтила се е справил по-добре от Валери Петров — според мене! Превода на В.Петров е много осъбременен и някъде се губи силата на Бремето, в което са писани сонетите!!!
Приятно четене.
И аз харесвам повече преводите на Свинтила. МНого ми се иска да си купя сонетите в негов превод, но по книжарниците срещам само тези в превод на Валери Петров :(
Ако първо си прочел преводите на Свинтила, мисля че няма как да харесах повече Валери Петров
Благодаря на Свинтила и Валери Петров, че ни дадоха възможността чрез тяхното познание да усетим гения на Шекспир. Сонетите на Шекспир са в съзнанието ми от превода на Свинтила.
Прекланям се пред Валери Петров, но сонетите на Шекспир са по-красиви в превода на Свинтила.
Аз съм на мнение, че на Валери Петров са най-добрите преводи като цяло и на пиеси ина сонети. Елизабетинският английски е нещо изключително сложно.
Предпочитам сонетите на Шекспир в преводите на Свинтила, което съвсем не означава, че не мога при това да изпитвам невероятен пиетет към Валери Петров като всичко — като поет, драматург, есеист и невероятен преводач!
За първи път се запознах със сонетите на Шекспир в превод на Свинтила и останах изумен от чудесният превод от който струи нежна музика.
Превода на Валери Петров,след като четох превода на Свинтила,не ми се понрави,няма я нежната музика в римите,звучи някак недодялано,макар да се твърди че превода на Петров е по-правилен.Не зная,но Свинтила е доловил нещо което е убягнало на Валери Петров…..
Преводите и на двамата имат своите достойнства. Малко трудно, а и тендециозно, би било да се каже „кой е по-добър“.
:))))Екип Читанка..благодаря от все сърце за това,че ви има и за това което правите!!!!!!!!!Тези произведения са злато!И е срамота човек да не ги прочете!!!!:)))))))Благодаря ви!!!:)))))))ехо чехо
Изключително добри преводи! А Шекспир пише просто шедьоври!
Доколкото си спомням, Свинтила прави своите преводи от руския превод на Самуел Маршак. Валери Петров владее отличен английски, макар и за такава гигантска работа, като превод на целия Шекспир, не е изключено да е ползвал някъде подстрочници. За това, какво е Шекспир, може да ни стане ясно само от оригинала. Преди Валери Петров много от преводачите са го „облагородявали“, замазвали са изрази, които биха могли да минат за „просташки“, „цинични“ и т. н., изглаждали са стила му според изискванията на епохата си.
Сонетите на Шекспир са голямото изпитание за всяка световна литература и стотици преводачи са се трудили над тях! Преди време превеждах 116-ти сонет и тогава с една приятелка решихме да му направим и комедиен превод. Идеята ни хареса и така направихме пародийни преводи на всички сонети, нарекохме ги хуморети. Опитваме се да издадем чрез конкурса „Търся си издател“, ако искате можете да гласувате на нас на страницата на конкурса: http://izdatel.eu/poem.php?id=40.
Благодарение на Шекспир се наслаждаваме на тези прекрасни сонети,така че заслугата е изцяло негова ,а що се отнася до превода за мен Владимир Свинтила го е направил толкова добре звучащо и професионално, че след него е напълно излищно да се правят други преводи !!! Благодаря на Свинтила ,за прекрасните преводи,защото благодарение на него заобичах Шекспир :)
Сравнителният анализ е упорито нещо. В превода най-важното е да се запази вярността към оригинала. Колкото и да ни харесва „по-изискания“, „по-шлифования“ (и по тази причина по-верния на нечии субективни представи за това как би трябвало да звучи Шекспир) стил, който ни предлага даден преводач, решаващо е сравнението. Впрочем по времето на Маршак изглаждането на стила при превода, украсяването и цензурното преобразуване на по-грубичките изрази е било не само мода, но и „повеля“. (За всички интересуващи се от проблемите на превода гореща препоръчвам книгата „Високото изкуство“ на Корней Чуковски, там всичко е разказано с подробности.) Мисля, че в първото издание на преводите на Свинтила честно си пишеше „превод от руски език“. Още повече, че по онова време такова нещо се поощряваше, за произведенията на западната литература беше дори един вид „индулгенция“, гаранция за сигурност, оправдаваща публикуването им у нас (да, да, дори и за класиците!). Разбира се, всеки има право на мнение, но добре е това мнение да почива на известна информация. Това, че Свинтила е превеждал сонетите от руския превод на Самуел Маршак е научен факт, който е добре известен на литературоведите, все едно дали ни харесва, или не. При сравнението на двата превода това става ясно, съвпаденията са очевадни. Заедно с това, те в еднаква степен се отдалечават от оригинала, както по смисъл, така и по стил, Валери Петров следва шекспировия текст почти буквално, ерудицията му в тази материя, като един от редките в света преводачи на ЦЯЛОТО творчество на писателя, му позволява да се доближи максимално до стила му. Достатъчно е да погледнем само първите редове на първия сонет, за да се убедим. Шекспир желае „множене“ (increase) от красивите творения (fairest creatures), В. Петров в превода си „приплод“ от „хубавото“, докато Свинтила… „цвят от свежите цветя“?!? Като оставим настрана тавтологичната нелогичност виждаме колко се отдалечава превода от първоизточника. Иска ми се да приведа второто четиристишие в оригинал и превод на Валери Петров, аз самият се възхищавам на виртуозността, с която почти буквално е предаден втория ред от него — изключително труден за превеждане:
У Шекспир:
„But thou contracted to thine own bright eyes,
Feed’st thy light’s flame with self-substantial fuel,
Making a famine where abundance lies,
Thy self thy foe, to thy sweet self too cruel:“
У В. Петров:
„А ти, сгоден за образа си млад,
сам пламъка си храниш със гориво
и мъчиш ни в обилието с глад,
хабейки своя чар немилостиво.“
Колко далеч от оригиналния текст е превода на Свинтила:
„А ти, пленен от свойта красота,
отдавайки й всеки жизнен сок,
богатството превръщаш в нищета,
свой собствен враг, безмилостно жесток?“
За това пък той си прилича като две копки вода с превода на Маршак:
„А ты, в свою влюбленный красоту,
Все лучшие ей отдавая соки,
Обилье превращаешь в нищету, —
Свой злейший враг, бездушный и жестокий.“
Просто защото е правен стриктно от него, снъвпадат думите, съвпадат римите, съвпадат несъответствията с оригинала.
И т. н. и т. н.
Съжалявам много, ако смущавам представата на някого как трябва, според него, да изглежда Шекспир, спомням си, че през седемдесетте години преводите на Валери Петров се отхвърляха от навикналите на пречистени, префинени, освободени от цинизми и грубости, аристократични интерпретации, каквито вървяха дотогава, в съответствие с „директивите“ на времето. Спомням си и че в Английската гимназия посрещахме новите преводи с радост, тъй като това беше оня Шекспир, когото познавахме от английския оригинал, или поне в най-пълна степен се доближаваше до него. Тези, които са обикнали „другия“, „изтънчения“, ще посъветвам да се запознаят с истинския. Сигурно ще успеят да го обикнат.
Поезията е това, което се губи в превода. А вие си спорете, приятна ви вечер.
Преводът на Свинтила е ЯКО изопачаване на смисъла. Да вземем само един сонет. 29.
Как „sweet love“ стана „властен чар“?!
И как „kings“ стана „дар“!
И как „my outcast state“ стана „минал в скръб живот“?!
Впрочем, стига толкова. Чиста загуба на време е да се доказва очевидното.
Ето и моята вариация на последния куплет:
От този свят отчаян съм, сломен
и бих умрял — отхвърлил вси несгоди.
Но жив ще съм, сред злото — подир мен
не искам любовта сама да броди.
Оригиналът е:
„Tired with all these, from these would I be gone,
Save that, to die, I leave my love alone.“
Можем само да се радваме, че двама блестящи преводачи на Шекспир са ни дали възможност да четем великите му творби!
За мен преводът на Владимир Свинтила на „Сонети“ е шедьовър и по-добър няма! Често посягам към книгата и винаги ме побиват тръпки от красотата на изказа и мъдростта на думите. Вълнуващи стихове!
Когато чета някоя от 37-те пиеси на Шекспир, в превод на Валери Петров, неизменно усещам неподражаемото чувство за хумор на самия Валери Петров, вплетено в думите и изразите. Мисля си, че Шекспир и Валери Петров са се намерили в тези пиеси.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.