Читателски коментари

До marvin70, там е проблема, че няма нищо вярно и точно написано в тази абсурдна и лъжлива книга. Самият Таксил е бил масон, социалист и безбожник, които въобще не е бил запознат с историята на църквата. Дори и да е имало папи, които са вършили престъпления, това не означава, че учението на църквата е грешно. Сам Исус Христос е основал църквата Си и обещава, че портите адови няма да й наддделят никога. Така, че църквата си съществува и щше съществува во веки, а богохулникът Таксил е в ада, там където му е мястото и сигурно съжалява, че е писал против Бог и против Неговата църква, но е вече късно за покаяние.

Аз съжалявам, че почнах книгата, без да проверя коментарите. Съжалявам да го кажа, но това е отвратително. Прекомерното насилие ме отврати, не я дочетох и няма да го направя. За момент се запитах дали наистина Кони Мейсън стой зад тази ужасна творба… такова нещо не очаквах от нея. Другите и творби са различни. Ако някога бях прочела първо тази й книга, то никога нямаше да и дам шанс.

Аз съм доста озадачена от тази книга, започна обещаващо и изведнъж стана скучна, а финала е крайно слаб. Имах щастието да прочета „Годеницата на лъва“ първа от всички налични книги на Айрис и всяка следваща е по-слаба от предходната, което не ме очарова и доста ме разочарова. Лани ми е един много безинтересен образ, не успях да я усетя, чичото обещаваше много, но не беше добре развит и неговия образ, сякаш бяха пълнеж и не изиграха никаква съществена роля.

Много е добра за жанра си.

За пореден път се убеждавам, че Прелюдия към поредица е просто безсмислен пълнеж с цел правене на пари и не си заслужава четенето и загубата на време.

Присъединявам се към горните две мнения и не разбирам позитивните коментари за поредицата. Стигнах за два дни до 6 глава, което смятам е показателно. Скучна, елементарна фабула, с до болка познатите елементи на тийн литературата от Хари Потър и нататък. Гротескни образи на дразнещи герои, които са като второкласни актьори в долнопробен сериал. Не грабват, не са убедителни и определено водят безумни, безсмислени диалози. Нивото е на чиклит, ама до софт-порното, за което споменава Един читател, така и не стигнах, но едва ли ще е изненада да има дори ЛГБТ (мандахерца се напоследък и някакво Q, дето не знам какво означава и затова не го пиша) в гювеча (ако на някой му се обсъжда с мен точно тази тема във фентъзито, да заповяда друг път, че днес станах наистина с южното полукълбо нагоре).

В общи линии книгата, вероятно поредицата и със сигурност авторката не покриват критериите за прилична литература от жанра фентъзи (напр. липсва и най-беглият намек за епичен елемент), с която човек може да се отпусне, да се позабавлява и попадне в чудат и фантастичен свят, така както би трябвало да бъде.

Понеже от октомври насам може да се каже, че проучвам т.нар. понятие romantasy (сборно определение на romantic fantasy и fantasy romances според зависи доколко елементите на романса и фентъзито преобладават), съм склонна да приема, че тук става дума за същото, при това доста слабичко като краен продукт. Не мисля, че проблемът е в превода, нито пък дали има плагиатство. Липсва умението да се пресъздаде достатъчно интригуваща идея, дори и да е експлоатирана до баналност, както и способността да се изграждат силни, завладяващи образи, без значение дали положителни, отрицателни или и двете, така че да остават в съзнанието задълго, след затваряне на последната страница.

Мисля да дам обаче шанс на Анджей Сапковски с Вещерът и на Антъни Райън със Сянката на Гарвана, защото не мога да отпиша с лека ръка жанра, заради някакви глупотевини. С голямо удоволствие забелязах, че в Читанка книгите от поредицата на Сапковски са в правилната последователност, но започнати с номер 3, което не би трябвало съвсем да е така, защото има предистория в три тома (няма ги тук). Т.е. би било добре ако са номерирани, да е направо от 1 до 5, а ако не, то от 4 нататък. Това разбира се не е критика към подредбата и се надявам да не бъда разбрана така. Наистина станах с Юга нагоре :D

Лично на мен, тази книга не ми хареса. Беше много фентъзи. Но… определено е различна от масата любовни романи. Хареса ми образа на Малик, очаквах да има повече описания за приключенията им с Гейдж. Брин като образ не ме грабна. От всички прочетени книги на Айрис, най-любима ми остава Годеницата на лъва.

Вторият роман, написан от Колдуел, е зловеща история за подземния свят в САЩ в началото на миналия век. Може би една от най-зловещите истории, които съм чел. Самият автор определя творбата си като „дяволски сън“. Ще допадне на любителите на „тежката“ литература.

Считам, че Колдуел е един от най-подценяваните автори в американската литература. Това не е случайно, като се има предвид тематиката на неговите произведения, както и остротата, с която засяга тежки обществени проблеми. Бих съпоставил творчеството му с това на великия Емил Зола.

Книгата е интересна и увлекателна. Малко се разваля ефекта от дребни правописни грешки, които се появяват — например „понита“ вместо „попита“…По принцип не е проблем за мене, но на някои места стават забавни комбинации, в иначе сериозни разговори между персонажите.

Любопитна идея. Пише интересно Кинг. Обаче книгата не е за хора, които искат да останат в добро настроение след нея. Въобще не може да става дума за наслада от книга тук. Има романи, които се радваш, че си прочел. Този не е от тях. Няколкото трилъра от съща автор, които съм чел, ме оставиха с абсолютно същото впечатление. Не мисля, че ще прочета нещо друго от него.

Да, малко елементарно, но пък забавно. Четат се бързо, защото са кратички, всичко се развива на бързи обороти.

Глуповато написана книга с недоизяснен сюжет!От всичко излиза,че бабата и братята на главния герой,дали пари дори за пластична операция на жена,която да го омъжи за себе си и той да загуби наследството си!!!Никакъв друг смисъл не може да се намери в тази.книга,ако пренебрегнем,че и стила на писане не е на висота!

Чете се много леко. Хубава история и добър разказвач.

Прекрасна книга.

„Раждаме се, страдаме, обичаме, умираме, а вълните все така се разбиват в скалите …“ Има много такива истини в книгата. Както някой писа по-горе — книгата не е типичен любовен роман, все едно е писана от автор, живял във времето на сестрите Бронте или Джейн Остин. На моменти стилът на писане или изказът са леко наивни, и наистина се чете бързо.

Много хубав роман,края е малко претрупан ,на бързо написан,някак си се различава от дълбочината на началото и средата,но си заслужава да се прочете.

Чета възторжените коментари преди моя и се чудя — всички ли са писани от тийнове, прочели през живота си двуцифрен брой книги и напълно неспособни да мислят самостоятелно, или действително средното ниво на интелигентност вече е толкова ниско? С какво толкова успя да ви впечатли тоя изтъркан стоицизъм, предназначен да осигури бягство от осъзнаването на екзистенциалния абсурд на индивиди, родени със сребърна лъжичка в устата? Които се задоволяват с толкова малко в живота — покрив, постеля, дреха, храна, домашна прислуга(6.30). Напомня ми за философията на Панглос от „Кандид“ с неговия комичен оптимизъм, че „живеем в най-добрия от всички възможни светове“. Или за един цитат от „Пътеводителя…“:

- Искаш ли да си прекараш добре? - чу се глас от един вход.

- Това е коронният ми номер - каза тя. - Имам научна степен по социална икономика и мога да бъда много убедителна. На хората им харесва. Особено в този град.

В резюме — бъди доволен от всичко, което ти се случва, благодари редовно на боговете, за да не ти отнемат това, което имаш, насявай се и в задгробния живот да се уредиш така, мисли и действай за общото благо (както ти го разбираш, например като победиш и избиеш някои вражески племена) и не си обременявай мозъчето с размисли на тема, че в свят с ограничени ресурси, какъвто е нашия, „доброто“ за един винаги е „зло“ за друг…

Между другото, обработката на произведението е под всякаква критика. Бележките под линия не са оформени като такива, стиховете — също. Пълно е с правописни и пунктуационни грешки. Отне ми повече от три часа само да форматирам правилно FB2 файла.

Прочетох книгата на един дъх. Много ми хареса историята. Оценка 6 от 6

Отдавна не бях чела нещо толкова увлекателно!

Хората през античността са били хиляди пъти по-умни и интелигентни и са имали познания върху природата и света. Днешните съвременни модернистични хора нямат такъв капацитет на знания, какъвто са имали ранните хора. Велико произведение на велик човек.