Читателски коментари

30 души полицаи на 9000 човека. Това са 4 смени по 7 . Не е в час писателката.. В нашето село на 6000 човека само един. Историята е бива, но разказа е постен. Загуба на време…

„Таксил си е чиста проба социалист, масон и антихрист, които е общувал с дявола и сега е в ада от където няма измъкване…..“

Тази информация е споделена с теб ,от първа ръка ли ?

До Петър Славов : достатъчно е , да има един единствен верен факт във въпросната книга , за да изхвърли цялата църква на бунището на историята .

И не бъркай понятията — борец против Бога и борец против църквата — различни неща са !

Дали е възможно да се добави възстановеното издание

Много лека и приятна за четене. На мен лично ми хареса.

Макнот е една моя много любима писателка. Любовната история е много вълнуваща, началото беше невероятно, моя любим момент от книгата. Мат е магнетичен герой и разбира се той е тъмнокос със сиви очи, както 80% от главните герои на авторката. Мередит, на моменти ме влудяваше със своята пасивност. Бих се радвала, ако имаше повече описание на отношенията с майката на Мередит, вместо на корпоративните такива. Образа на бащата на Мередит е чудесен ( макар да не е позитивен). Страхотна книга. Моя фаворит си остава Царството на мечтите.

Имам чувството, че романът не е дело на познатата Маринина, а на заигравка на изкуствения интелект )))

Аз съм католик и тази книга е абсолютна глупост и пълна измислица. Много от папите са с объркан хронологичен ред, липсват доказателства за твърденията на Таксил, объркани са дати, имена и епохи. Въобще такава каша е била в главата на този богоборец, че няма смисъл да се чете тази мерзост за Бога.

Страхотна поредица е четете няма да съжалявате.

Слабо и повърхностно написано. Не препоръчвам

В интерес на истината Таксил си няма и елементарно понятие от религия и духовност, но е писал книги за теми от които не разбира нищо. Все едно дете в пети клас да напише книга за древногръцка философия, ефекта ще е същия. Таксил си е чиста проба социалист, масон и антихрист, които е общувал с дявола и сега е в ада от където няма измъкване.

Бих искал само да добавя и уточня, че премиерата на пиесата е на 22.09.1981 год.

Справка:https://de.wikipedia.org/wiki/Der_Kontraba%C3%9F

Заслужава си четенето цялата поредица.

Най-странната книга от този автор. Ужасно дълго въведение в образите, адски претрупан финал. Няма много интрига, която да следиш с интерес. Бях чела, че образа на Коул е един от най-хубавите на авторката, но лично аз не го намерих за такъв, личи си слабостта на Макнот към високи, чернокоси мъже със сиви очи, този е поредния… Ройс/ Стивън от другата поредица ми бяха далеч по-симпатични. Даяна не ме впечатли с нищо. Останах разочарована от тази книга. Не бих се върнала на нея.

Много интересна трилогия. Скоро не бях чела толкова интересна книга.

Интересна е. Веднага почвам втора част.

Доста силно начало на годината за Моята библиотека. Чудесно е, че имаме възможността да се запознаем с последната голяма (и недовършена) творба на великия Карел Чапек. Благодарности към johnojhn за положения труд.

Фолтиновци откриваме във всички сфери на живота — изкуството, науката, бизнеса, политиката. Доста добре е описан начинът, по който „израстват“ подобен тип хора. Още в тинейджърска възраст те са изградени манипулатори и мошеници.

Спомням си как като студенти работихме на наши професори и доценти, за да могат те с нашия труд да растат в кариерата. Сега пък нашите неграмотни началници са заели тяхното място. Хората с влияние, власт и пари искат да бъдат „умни“, „талантливи“ и с титли. Постигат го — за съжаление, безнаказано. В този смисъл Карел Чапек не пести критиката си и към обществото, което допуска всичко това.

А публиката ръкопляска на „успешните“ хора. С „успешни“ хора ни облъчват ежедневно по медиите.

По-голямата част от тях са се издигнали по криминален начин, обсебвайки труда на стотици безименни талантливи хора. Независимо дали са пишман професори, IT босове, медици- милионери, изживяващи се като рок звезди, енергийни босове с поп фолк корени, крадливи политици с деца — таланти…

Днес няма трибуна за подобни силни сатирични творби.

Извинете, Вие член ли сте на кралското семейство, че говорите за себе си в множествено число? Или страдате от раздвоение на личността (което често върви в комплект с парафренни фантазми за благороден произход)? ;)

Изчетох я заради принципа но, никакъв стил на писане всичко е толкова объркано и безинтересен край… съжалявам че изобщо я започнах

Отдавна не се бях смяла така. Дори само чувството за хумор на Линда е достатъчно, за да препоръчам книгата. Лека и забавна история, чете се на един дъх. Образът на Дейзи, дори и да е леко нереален, е страхотен. Прочетете я, няма да съжалявате.