Читателски коментари

По-точно „книгите на своя вуйчо“.

Подобна тъжна история преживява и семейството на автора.

Сестрата на Джон Голсуърти е била омъжена за немския художник Георг Саутер, който през Първата световна война е затворен за известно време в лондонския дворец Александра палас, превърнат в място за задържане на цивилни немци и австрийци — „врагове“ на Британия, а по-късно е изгонен от острова. Георг ни оставя галерия от портрети на семейство Голсуърти, а синът му Рудолф илюстрира част от книгите на своя чичо Джон Голсуърти.

Изключително съм благодарен на debora и Karel за поредното хубаво четиво, коeто качват! Бях видял книгата в Библиоман и много ми се искаше да я прочета.

Харесват ми искреността и човечността на автора, ясния му начин на изразяване. А темата за нравствените качества на хората, призвани да раздават правосъдие, е стара, колкото е старо човешкото общество. Трагичният финал на „Първите и последните“ се предусеща от самото начало, но лично аз бях изненадан от това, колко дълбоко бърка в раната авторът, и до какво дъно докарва главния си герой — юриста.

Впечатли ме и илюстрацията на корицата, която пресъздава тягостната атмосфера на разказа, дал заглавието на книгата. Много точно е следвано описанието, което Голсуърти прави на юриста и скитника.

Харесва ми, но може ли да се смени заглавието на „Мегабайт причини ….“ в крайна сметка Авторът така го е кръстил, а и няма много хора, които да не са чували думата мегабайт.

Единственото излишно нещо е злобния ви коментар. Аре, у лево!

Вземи го научи тоя пълен член кога се ползва бе, моето момче!

Що се отнася до произведението — да обясняваш колко добре пишела „руската Агата Кристи“ е като да застанеш на плажа в горещ летен ден и да тръгнеш да разправяш на околните колко прекрасно грее слънцето. Не че не е вярно, но е леко излишно…

Не е лоша чете се бързо хареса ми .

Хареса ми бързо се чете и повече ми хареса от първата.

Страхотна книга — много добър стил на писане, задълбочено описание на чувства, места, отношения. Страхотна ! Сега ще потърся и прочета останалите книги на тандема.

Може би е добре да се уточни някъде, че името Уилям (Вилхелм) на девойката идва като съкратено от Вилхелмина. :)

Оригиналното заглавие на разказа е: Without Benefit of Clergy.

Много силен роман на Маринина!

Аз съм твърд почитател на творчеството ѝ, прочел съм доста от кримките ѝ от серията за Каменская, както и няколко самостоятелни нейни творби, но в тази книга виждам отчетливо разгърнат талантът ѝ на разказвач, както и на тънък психолог.

Сюжетът е чудесно изпипан, допадна ми похватът роман в романа, а героите са истинско съкровище — реални, живи хора ще речеш!

Дори не успя да ме подразни модерното религиозно хапче, вплетено в историята. :) Вероятно е има доста истина в мнението ми — за хора, дето са много тежко забравени от бога си, руснаците прекалено се надяват на него…

Препоръчвам с две ръце!

Цитат:

„Послушната личност не може да създаде нищо. Такъв човек пораства като перфектен изпълнител, но никога не става творец.“

Авторката успя да ме разплаче не един път. Върна ме в пълната атмосфера на моето детство на село. Все едно отново бях там, при моята баба. Действието се развива на гръцки остров. Бит и култура като нашите. Много мъдрост има в тази книга, препоръчвам я.

Хареса ми забавна палава.

Подзаглавието е точно, именно „дълбинно-психологическа студия“. За мен беше удоволствие да я прочета, за което не се съмнявам допринася добрия превод на З. Теохаров. Благодаря.

Очаквах много повече е поне беше забавна.

Прекрасна книга! Чак не ми се искаше да свършва!

Книга, която и да миг не можеш да оставиш!

Интересна книга, но малко незавършена, с отворен финал. По принцип Маринина ми е от любимите автори, но тази книга е в по-различен стил. По-философска някак си.

Неслучайно това се счита за един от най- старите епоси. Честно казано за западно ориентирания ум, и ценности, има неща, които първоначално изглеждат озадачаващи. Ако обаче се абстрахираме, от моралните и етични ограничения на нашето време, пред нас се разкрива съвсем различна картина.