Колко шизофренично съзнание би трябвало да имаш, за да сътвориш подобен литературен (за Бога, нарекох това нещо литература!!! ) бълвоч?! То не са изнасилвания, то не са сексуални малтретирания и воайорство, побоища под формата на примитивен садизъм, пародия на групов секс, расова дискриминация и…няма смисъл да изреждам просто. Ааа да, липсват хомосексуални сцени, ама има време до следващия шот от Мейсън. Според мен опитен психиатър би определил състоянието на авторката при написване на „книгата“ като клинично, безнадеждно нелечимо и под спешна нужда от подходящи транквиланти. Тъй като силно се затруднявам да опиша това „произведение“ с цивилизован и културен тон, единственото което ми остава да кажа е, че отдавна не си спомням да съм чела толкова отвратителен и бездарен текст.
Съжалявам само че тази страница не разполага с опции за „харесване/ нехаресване“, в противен случай бих ви изпратила един ’лайк’. Страхотен коментар!!!! И аз като Вас съм възмутена от ниското качество на книгата…
Чета коментара ви и ви съжалявам, че сте се прецакали да прочетете този пасквил. Но поне предупреждавате другите да не си го причинят. Поздрави.
Не смятам, че романа е толкова лош, колкото го изкарвате! Нека не пропускаме годината на написването му! Според мен е една идея по-бозав от приятното за четене и твърде много напомня трагизма на „Робинята Изаура“, но от там нататък не смятам, че е чак толкова отвратителен. Авторката има далеч по-добри произведения през следващите години и трябва да се отбележи, че с годините романите ѝ стават по-добри, но пък и любовните сцени са доста еднотипни. Прочетох книгата за няколко часа и със сигурност ме държеше в напрежение до края. Моята оценка е 5, може би е леко завишена, но със сигурност — оправдана. Имайки в предвид и факта, че тази книга е едва втората на авторката, а следващата ѝ — „Екстаз в пустинята“ е вече доста по-добра, трябва коментарите да са пъти по-меки и толерантни.
Аз съм прочела всички книги на авторката и мога да кажа, че те са много приятни за четене и написани отлично. С нетърпение очаквам кога ще има някоя нова книга от нея. Останах изумена и първите два коментара, но всеки има собствено мнение. Сега започвам да чета тази книга и бъдете сигурни, че след като я прочета задължително ще напиша коментар.
Все още чета книгата и да Ви кажа честно, не съм разочарована от това, което прочитам. Като я завърша пак ще пиша.
Кони Мейсън е една от любимите ми авторки. Сега завърших тази книга и мога да кажа, че не е това, което очаквах. Като цяло ми хареса, но в нея се обръща повече внимание на „насилието“, отколкото на „ласките“, а също така и на недоверието и лековерието на главния герой, липсва нежността и романтиката. Затова другите книги на писателката са невероятни, увлекателни и т.н. Не се влияйте само от тази книга. Прочетете другите.
Романът е много хубав, но насилието в него ми дойде в повече.
По принцип обичам да чета книги, в които главните герои са претърпели някакъв вид „страдание“, но това Бога ми, ми дойде ПРЕКАЛЕНО МНОГО. То не беше бой, то не бяха групови изнасилвания, психически тормоз и прочее…
Зези от вас, които като мен след прочит на коментарите се колебаят дали да се захванат с тази книга или не, моят сърдечен съвет е „Не“.
В тази книга има събрано от всичко и по много. Написаното има добър ритъм, чете се лесно не изморява. Просто идва в повече насилието, но….
Не съжалявам , че я прочетох. Както повечето любовни романи от този тип е ясно ,че краят е щастлив.Все пак не може всичко да е наред, нали трябва да има интрига.Този път обаче Кони Мейсън е добавила и доста страдание,ако в реалния свят това се случи не вярвам така лесно да ги приемат нещата.Но в книгите е така :)
По принцип харесвам книгите на Кони Мейсън, но това което прочетох е някаква подигравка към читателите. Бога ми, да оставим настрана това че главните герои са споелтени от абсолютно всичко лошо, което би могло да се случи и това прави книгата ужасно претрупана. Не стига това, ами и героите са абсолютни идиоти- или мазохисти- визирам главната героиния- готова да прости абсолютно всичко заради един нещастник, който е ревнив до безобразие и явно лишен от разум . Сюжета е написан ужасно дърварски, емоциите на главните герои се променят със скоростта на светлината и то без причина. Самия разказ е повърхностен, а превода е кошмар. Моля ви, дами, а господа, не си губете времето!!!
Не е лош романа, с изключение на толкова многото насилие. На няколко пъти се опитвах да я допрочета, защото ми идваше в повече. Някои сцени бяха излишни , като цяло моменти от книгата. Заглавието може да се тълкува буквално.
Е*ати извращението!!!! Направо ми разтопи мозъка! То бива изпитаня и страдание бива, ама това направо е прекалено!
Главната геройня е абсолютна мазохистка, а главният герой не стига, че е садист ами освен това и пълен мухльо.
Той си издевателства над нея и хем я иска, после я отпраща, ама не иска и друг да я докосва (визирам надзиратяла, който искрено я обичаше и щеше да се ожени за нея). После пък се появява няква побъркана нимфоманка, която се е лепнала за тоя кретен, като че ли е последния мъж на планетата.
А колкото до авторката, явно няма никаква, никаква, АМА съвсем никаква представа от индиянците и техните обичаи! Вигвам за племенната проститутка! Ама моля ви се! Да взимали са роби след победна битка, но тая малоумница да ми твърди, че изнасилват наред беззащитни жени пред цялото племе е просто смешно!
Ужасно съжалявам, че си причиних това мъчение!
Не си го причинявайте и вие!
На мен пък ми стана интересно и ще чета !
Така прочетох я и ми хареса, найстина е преситена от към събитя и ми дойде малко в повече. Иначе книгата е написана увлекателно и на моменти не можеш да спреш да четеш. Издразни ме главния, че е много ревнив и леко тъп, главнат найстина доста неща му прости ( ама дет викат хората женска му работа). Любовните сцени не са така добре описани насилието съща така , че не знам какво толкова се мрънка! Не съжалявам за прочита на книгата!
Да в тези романи има интрига, има любов, има страдание и преживявания…, но в този съдизма ми дойде в повече.
Мислех, че коментарите на останалите читатели са преувеличени относно насилието в книгата, но се оказаха прави. ТВЪРДЕ МНОГО НАСИЛИЕ! В реалния свят, ако една жена, като главната героиня преживее това, което пише в книгата, едва ли всичко ще завърши с хубав край. Иначе сюжета е хубав, интензивен и няма излишни размотавания, но с малки забележки. Напр. наивно е да се внушава, че героинята не успява да каже, че не е проститутка и допуска безропотно да я съблекат непознати мъже…също така премълчаването й че е бременна, когато любимия й заминава задълго, защото видите ли пак неуспяла да се изкаже в последната им нощ заедно….но иначе имаше и осезаемо силни моменти, като сцената с приятелката й когато я молеше да й помогне да се самоубие за да не преживее групово изнасилване в лагера на диваците…макар че за първи път прочетох, че индианците са пленявали бели жени за да ги правят племенни проститутки….мисля, че авторката е пресолила манджата с това…
Харесвам автора, но честно казано, тази книга, не ми хареса. Имаше добри моменти и прекалено много лоши. Ужас! Не е за всеки, прекалено много гадости. Не бих я прочела отново.
Е, най-сетне попаднах на главна героиня, която да е изнасилвана без някой да и се притече на помощ в последния момент. Но пък всичко е доста пресилено-то не бяха побоища, то не бяха гаври, то не бяха мъки, ревност, недоверие. Съжалявам, че се мъчих да я прочета докрай. Остави ми някакъв гаден привкус.
Аз съжалявам, че почнах книгата, без да проверя коментарите. Съжалявам да го кажа, но това е отвратително. Прекомерното насилие ме отврати, не я дочетох и няма да го направя. За момент се запитах дали наистина Кони Мейсън стой зад тази ужасна творба… такова нещо не очаквах от нея. Другите и творби са различни. Ако някога бях прочела първо тази й книга, то никога нямаше да и дам шанс.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.